Априлското въстание (1876 г.) и включването на габровци в него е резултат както на обществено-икономическото развитие на Габрово през 60-70-те години на XIX век, така и на формирания богат революционен опит през десетилетията на същото столетие.
Сред габровците, записали името си в летописа на събитията от април – май 1876 г., е и Димитър Денчев Видинлиев. В Регионален исторически музей – Габрово се съхраняват няколко документа, които са конкретни свидетелства за съдбата му след потушаването на Априлското въстание. По времето си на създаване се отнасят в периода 1882 – 1900 г. Сред тях е документ, издаден на 21 април 1889 г. в гр. София, с липсващи части от текст. Той свидетелства за вида, срока, и мястото за изпълняване на присъдата – „осъден с наказание „Окови“ за петнадесет години“ по силата на „наказателния законник“, което трябва да изтърпи в крепостта Магуса (Фамагуста) на остров Кипър. Датиран от 21 декември 1899 г. и нотариално заверен от Варненския окръжен съд, документът потвърждава, че заради участието в събитията през бунтовната пролет на 1876 г. 35-годишният Димитър Денчев Видинлиев е осъден на петнадесетгодишен затвор на остров Кипър. Няколко свидетелства от 15, 20 март и 14 декември 1882 г. информират, че след заточението на Д. Видинлиев, семейството му изпада в много тежко положение.
С удостоверение от 15 октомври 1888 г. на Габровското градско общинско управление е изразена признателността на поколенията към Димитър Денчев Видинлиев за участието му в Априлското въстание. Като „член от най-първата почетна фамилия на градът ни и през целият си живот той бил почитан и уважаван от гражданите на градът Габрово“, местната общинска власт удостоверява приноса му за организацията на известното „народно въстание през 1876 г.“.
Недатирани и частично запазени са спомените на сина му – Васил Д. Видинлиев, живущ в гр. Варна. Още в началото на ръкописния текст той уточнява, че не разполага с „никакви документи да потвърди истинността на това което ще изложа по долу.“ Васил Д. Видинлиев информира за приятелството на баща му с Цанко Дюстабанов, както и за видния габровски чорбаджия и негов чичо – Илия Видинлиев. По определени житейски моменти спомените на баща и син съвпадат, с което се потвърждават, че фактите и събитията са реални. В края на изложението си Васил Видинлиев заявява – „по убеждения баща ми беше консерватор и краен русофил“, но с висок морален християнски мироглед“.
Най-подробна информация за личности и събития, вплели се в живота и дейността на Димитър Видинлиев, се съдържа в личните му спомени, публикувани от Мария – Тоска Стефанова през 1990 г. в „Известия на Държавните архиви“. По случай приготовленията за честване 25-годишнината от Априлското въстание, габровският учител Никола Голосманов се среща с него във Варна и настоява да напише своите впечатления за Габрово и габровци. Документалното му описание представя условията и традициите в българското възрожденско общество, с което обяснява „защо Габрово става център за подготовка на ново въстание и какъв е социалният състав на включилото се в него габровско население”.
Димитър Денчев Видинлиев е роден на 17 юли 1838 г. в семейството на Денчо Видинлиев. Търговията е в основата на икономическото замогване на бащата, но и дейност, поради която при едно от пътуванията му е заловен и убит от разбойници. Останал сирак, Димитър е отгледан от чичо си – известният чорбаджия, търговец и лихвар Илия Видинлиев. Младият юноша завършва образованието си в Габровското училище при учителите Цвятко Недев и Илия Грудов, след което се обучава на шивашкия и панталонджийски занаят. По пътя на своето израстване той посещава Букурещ и Цариград, където търси изява на професионалните си възможности, както и подкрепа за изясняване на бащиното си наследство.
Важен момент в живота на Видинлиев е дружбата му с Цанко Дюстабанов, която започва още в Габровското училище: „Аз не бях негов съученик, защото от 2 до 3 години бях по-стар от него”, но „нашето интимно приятелство с него е било може да се каже пословично приятелство” – отбелязва той в спомените си. Всеки ден те се срещат в Димитровия дюкян, където с приятели разискват бунтовнически идеи. Въпреки разликата във възрастта им, Димитър Видинлиев се възхищава от Дюстабанов, наричайки го „този гений и високо нравствен възпитан син”, който не е „учил в странство”, но знае „писмено освен националния ни български език и други четири такива: французки, италиански, гръцки и донякъде руски.” Дюстабанов „искаше да не му отсъствува по никакъв клон на науката знания”.
Миролюбивият дух на Цанко проличава и в идеите му. Той смята, че „освобождението на България трябва да стане по еволюционен начин”. „В това време Цанката ме убеждаваше да бъда въздържан да не би да пострадам от устата си. И наистина от големите ми почести и уважение към него аз му обещах умерност, но не беше от сърце” – пише Видинлиев.
Името на Димитър Видинлиев не се свързва само с приятелството му с Цанко Дюстабанав. Един от младите членове на революционния комитет, той заедно с Христо Топузанов „бяха приготвяли, правили и купували саби, ножове и други оръжия и ги бяха раздавали на населението през цялата година и по този начин бяха приготвили хората за въстание” – бележи Юрдан Теодоров, член на Търновския окръжен съд. Ръководен от факта, че приятелят му е „патриот, честен и пазещ тайната”, а и поради „склонността му към ръководна роля в обществения живот“ още в началото на м. април Д. Видинлиев започва постепенно да посвещава Дюстабанов в предстоящите събития – “подготовката на въстанието и неговите ръководители”. Разговорите между двамата приятели заинтригуват Дюстабанов.
Димитър Видинлиев предлага на Христо Топузанов, Цанко Дюстабанов да бъде изпратен в Горна Оряховица за представител от Габрово на общото събрание на Първи революционен окръг, тъй като го счита за „най-подходящ”. Видинлиев се аргументира, „че на ”Цанката” делото не е чуждо и че той не би бил против една среща с тях“. Първите му официални разговори с представителите на Габровския революционен комитет се състоят в м. Родевото на 23 април 1876 г. Брат му Васил Хр. Дюстабанов и Иван Златин (търговец, член-основател на габровското читалище, член на габровския казалийски съд, общественик, политически деец, по време на въстанието, откаран заедно с габровските учители в търновския затвор) твърдят, „че тая среща била устроена от Видинлиев, без знанието на Дюстабанов“. Поради обществената си и административна ангажираност, последният отказва направеното от Димитър Видинлиев предложение за участие в заседанието, но приема с отговорност да стане водач на предвижданата да се създаде Габровска бунтовническа чета. Години след въстанието, когато пише своите спомени, Д. Видинлиев се упреква, че той е причината за гибелта на габровския войвода: „Аз не искам и ето спирам се да продължавам повече по тоя разговор, защото зракът на тоя велик син на България се изпреча пред очите ми в когото виждам своя грях, който съм му сторил“.
Първата информация, че въстанието е избухнало, габровци получават от Панагюрище на 28 април. На следващия ден пристига телеграма от Търново за появила се въстаническа чета край с. Балван, Търновско (това е сформираната в Бяла черква чета под предводителството на учителя Бачо Киро Петров и габровеца поп Харитон Станчев). Габровският революционен комитет решава бунтът в Габрово да бъде обявен на 1 май и за негов водач е избран единодушно Цанко Дюстабанов.
В хода на въстанието Димитър Видинлиев съдейства за по-добрата организация на действията на четата. След събитията в Батошево и Кръвеник, част от нея, под водителството на войводата Дюстабанов, се установява на 5 май в Ново село. По негово нареждане, отправено в писмо от 9 май 1876 г., в помощ на новоселци Видинлиев трябва да „изпрати Стефан Хесапчиев с куршумите”, както и “10 безстрашни глави“. По обясненията на Ю. Теодоров, писмото е едно от свидетелствата за участието на Видинлиев в комитета.
След потушаването на въстанието и залавянето на Цанко Дюстабанов, в показанията си пред съда той разкрива, както че Димитър Видинлиев присъства на заседанието на комитета в м. Родевото, така и че той е един от дейците, съдействали за подготовката на въстанието. След Дюстабановите разкрития на 27 май Димитър Видинлиев е привикан в Търново.
Изправени пред Извънредната комисия на Търновския съд, при първите разпити Христо Топузанов и Димитър Видинлиев „упорстват” и „не признават виновността си”. Според свидетелството на Юрдан Теодоров, българските представители от Комисията възразяват, като “употребихме всевъзможни усилия да ги отървем и измолим”, за да не се съгласят. Поради това окончателната им присъда се проточва до юли месец. Последното съдебно решение е „петнадсетгодишен затвор в окови”.
На 27 юли 1876 г. осъдените затворници от Габровско, Севлиевско, Търновско изпращат молба до валията в Русе за преразглеждане на делото. Искането на затворниците е отхвърлено. В резюлираната молба се съобщава, че „тия хора са осъдени от извънредния съд в Търново”, следователно „молбата им не може да бъде разглеждана от русенския извънреден съд и те трябва да излежават присъдата си“. С потвърждаване на съдебното решение Димитър Видинлиев, заедно с Христо Топузанов и Христо Партинков от с. Бакойците, Габровско, са „изпратени на заточение в остров Кипър“. След почти двегодишно заточение, през май 1878 г. Димитър Денчев Видинлиев получава амнистия по силата на договорните клаузи от приключилата Руско-Турска война. „Честен, грамотен”, „поддържал своето семейство” и „въ[в] времето на Турското Владичество се е отличавал с примерен живот, добро поведение и патриотизъм” са констатациите за качествата на Димитър Д. Видинлиев, отбелязани от Габровското градско общинско управление в свидетелство от 20 март 1882 г.
След Освобождението той се занимава с „обществени и правителствени служби в г. Габрово и в г. Севлиево, които изпълнявал добросъвестно и безпристрастно”. Като “член от най-първата почетна фамилия на градът ни”, “през целия си живот той е бил почитан и уважаван”, а като “родолюбив патриот” е признато участието му в “народното въстание през 1876 г.” – удостоверява документ от 15 октомври 1888 г.
През 1897 г. Видинлиев се установява във Варна, където работи като „тюремен надзирател“. Умира на 1 май 1924 г.
За историята на Априлското въстание в Габровския край Димитър Денчев Видинлиев е човекът, който е в основата за промяната в съдбата на един от най-известните габровци – Цанко Дюстабанов, но историографията популяризира само втория факт, а подробностите за неговото битие остават съхранени единствено в документите.
Ирена Узунова, уредник в РИМ – Габрово