На 3 септември в Дечкова къща беше открита изложбата „Каламбур или 3 П“ с плетива на една кука на доц. Светла Панайотова, плъстени картини и декорации на Йоана Иванова и съвместни творби, съчетаващи и обогатяващи двете техники.
Пред колеги, близки и приятели, с пословичната си пунктуалност, доц. д-р Светла Панайотова започна с представяне на художничката, педагог и сертифициран майстор-занаятчия на художествен текстил Йоана Иванова и техниката на плъстенето – сухо, известно повече като иглонабиване, и мокро. Възможностите за направата на многообразни продукти и най-вече нейната слабост като творец за пресъздаване на картини.
В презентацията беше заложено освен на зрителното и на слуховото въздействие с музикални строфи на едно от най-популярните произведения на Жозеф-Морис Равел /френски композитор и пианист/ от импресионистичния му период. Доц. Панайотова за пореден път демонстрира енциклопедични познания като поведе гостите в историята на оркестровото произведение „Болеро“, създадено по молба на хореографката Ида Рубинщайн, в резултат на посещение на завод, за което самият Равел приживе казва: „Написах само един шедьовър. Това е „Болеро“. За съжаление то не съдържа музика“. На въпроса – какво общо има музиката с плъстенето и плетенето, авторките отговориха –въздействието ѝ. „Като всяко изкуство, което възприемаме, така и музиката оказва влияние върху въображението ни и допринася за творческия процес“.
Присъстващите получиха отговор и на въпроса – защо изложбата носи заглавието „Каламбур или 3 П“?
„От френски език думата „каламбур“ означава игра на думи, игрословица, сходни думи по звучене, но различни в смислово отношение и тук добавяме 3 П – плъстене, плетене, пресъздаване. От друга страна, ако се абстрахираме от етимологията на думата, в творческия процес на създаване и при двете техники сме били провокирани от различни области на изкуството – музика, художествени произведения, литература, за които ще дадем конкретни примери. Затова съвсем логично се насочихме към заглавието „Каламбур“ – обясни доц. Панайотова.
Акцентът на съвместната изложба е въздействието на изкуството върху творческия процес, независимо от използваните техники, за създаването на естетични и функционални произведения. В представените твори гостите ще открият творчески интерпретации на:
- Винсент ван Гог – картината му „Звездна нощ“, по която има и песен на Дон Маклейн от 1971 г. – Starry, Starry Night;
- Едуард Мунк – картината му „Вик“ – за която самият автор споделя: „Ако можехме да чуваме картините, тази би ни смазала с писъка си“. Творчеството му е вдъхновило експресионистите, от латинската дума „expressio” – „израз“. Интересни са следните доказани 2 факта – през 2012 г. една от версиите на „Вик“ е продадена за рекордните 74 милиона лири и откритието на изследователите от музея в Осло на Мунк, че той собственоръчно е написал върху картината „Трябва да е нарисувана от някой луд“;
- Василий Кандински – картината му „Зимен пейзаж“. Един от първите абстракционисти, който често споделял: „Цветовете ме омагьосват от малък и ме карат да чувам музика“;
- Паул Клее – картината му „Замък и слънце“. Швейцарец по произход, който смятал първоначално да стане музикант, но през 1914 г. посетил Тунис, където открил магията на цветовете и създавайки впечатляващи композиции, оставил близо 9000 платна;
- Франц Марк – картината „Синият кон“, по-късно заедно с В. Кандински създават групата „Синият конник“, за която Кандински шеговито казвал, че името „Синият конник“ е избрано, защото Франц Марк харесвал коне, а Кандински харесвал конници, а пък заедно харесвали синия цвят“;
- Владимир Димитров – Майстора – картината му „Сватба“, която отразява традиционния български бит, празничност и обичаи от Кюстендилския край;
- Густав Климт – картината му „Целувката“, нарисувана в зенита на неговия „Златен период“. Австрийски символист, основател на школата на Виенския сецесион.
Ще намерят и препратки към литературата:
- Алън Мил – с „Мечо Пух“ и магаренцето Йори;
- Кирил Попов с „Български народни орнаменти“ – везба, плетива, тъкани, рисунки.
Като привърженик на кръговата икономика, на финала на представянето доц. Панайотова отново върна гостите към началото и насочи вниманието към връзката между „Болеро“ на Равел, кастилския и андалуски народен танц болеро, елемента от националния испански костюм – къса дреха без ръкави, подобна на елече, от исп. bolero, двупрестилчената носия, наричана в някои етнографски райони на България „ути“, а по-късно пиштимал, кърлянка, творчески забъркани в „скрамбъла“ от англ. scramble – готвя, правя бъркани яйца, който в контекста на ръчно плетиво се явява основният градивен елемент в техниката на фриформ – свободно плетиво, без готови схеми, правила или точен брой бримки, където отново се оползотворяват остатъчни нишки или влакна.
В заключение авторките споделиха, че колкото повече сетива участват във възприемането на отделните изкуства, толкова повече възможности се откриват за фантазията и за пресъздаването на тези въздействия.
Всички, които пропуснаха откриването и изчерпателното представяне, могат да тестват въображението и сетивата си и да се насладят на изложбата до края на месец септември!
