Културна ценност на месеца

 

По случай 160-годишнината от обявяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологически проучвания в Габровска област, културни ценности на м. февруари са златни пръстени от фонда на РИМ – Габрово, уникални находки от археологически разкопки. Произхождат от средновековния некропол в м. „Пречиста“ при с. Градница, където са открити при археологически проучвания през 1970 г. с научен ръководител проф. Милчев, като гробен инвентар от 2 погребения.

Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито рамена се разширяват в кръгли плочки-щитове. Монограми на гръцки език са гравирани върху полираната повърхност в центъра на плочките. Това са буквите „М“ и „IW“, с лигатури над тях, които подсказват името на носителя/собственика – в първия случай са возможни различни варианти (Матей, Марко, Михаил), докато във втория като че ли остава само „Йоан“. Буквите са с добре оформени серифи. По вътрешната страна на халката на единия пръстен се виждат следи от стар ремонт.

Орнаментална украса има само първият пръстен, която е разгърната по полето на плочката извън полето на монограма. Състои се от мотив гравирана виеща се клонка с лозови листа, палметни и полупалметни мотиви. Според украсата си, пръстените спадат към първата диференцирана от изследователите група – с гравирана украса. Били са отлети в специални калъпи, след което с били дообработени със златарски инструменти. С резци е нанесена гравировката, която е дълбока, изящна техника, подсказваща византийско влияние върху майсторите.

Пръстените от района на с. Градница са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, но и като скъпоценни накити, отговарящи на вкуса и ранга на своя собственик. Функционално спадат към най-разпространената категория пособия за подпечатване – пръстените с инициали. Тяхната употреба се свързва със стара антична традиция, съхранена в личния и обществения живот на Византия. На Балканите използването на пръстените-печати става модна тенденция сред гражданското съсловие и аристократичния елит от византийския период и после по времето на Втората българска държава, когато се появяват и пръстени-печати с разгърнати надписи.

Пръстените могат да се датират през ХІІ в., когато крепостта при дн. с. Градница, Севлиевско достига върха на урбанистичното си развитие.