Роденият в Габрово около 1855 г. Христо Недев Гъдев, според д-р П. Цончев към края на 60-те години на XIX век е сред чаркчиите, които произвеждат гайтан с помощта на един майстор надничар, 1-2 калфи и чираци.
Подписва Прошение до Високата Порта от 30 декември 1875 г. като представител на Кирчо Махала, заедно с Ив. х. Досев, Хр. Р. Бобчев, Цончо П. Бейков, Пенчо Хр. Селвели. Христо Гъдев и други габровски занаятчии и търговци, заявяват необходимостта от легална борба за независима народна църква, училище, търговия и промишленост, чрез които българският народ да се издигне. Той е сред избраните училищни настоятели през януари 1866 г. и подпомага работата на габровските училища до 1868 година. За една година (1875 г.) е избран за член на Настоятелството на спестовно дружество „Българско читалище „Спестяване“, основано през 1868 г. в Габрово.
В „Българско опълчение 1877 – 1878 г.“, том 3, той е посочен под името Христо Недев (Недков) Бояджиев, опълченец от 10-та дружина, трета рота, който постъпва на 5 август 1877 г. и е уволнен на 26 юни 1878 г. Взема участие в зимното преминаване на Балкана през Химитлийската пътека и в боевете при Шейново. За храбростта си в бойните действия е удостоен с Георгиевски кръст (сребърен) за храброст и възпоменателен медал за Сръбско-българската война от 1885 г., а през 1923 г. е обявен за почетен гражданин на Габрово. Неговият син Недю Гъдев също пише спомени за своя баща, в които споделя: „Моят баща е бил опълченец в десета дружина. След Освобождението им дават земя в с. Обнова, Плевенско, но баща ми отказал. Не е приел и пенсията, като сметнал, че със занаята си може да изхранва семейството си, а такива богаташи като Пенча Свата и Хаджистойчеви не се отказаха.“
Христо Гъдев е учредител и акционер във фабрика „Александър“. Взема участие в първия управителен съвет като член, заедно с председателя Цанко х. Стойчев и подпредседателя Христо Р. Бобчев. Той помага на тримата английски майстори-монтьори, като се стреми да изучи устройството на машините. На 8 ноември 1884 г. (Димитровден) е пусната първата в Габрово камгарна предачница и денят е обявен за празник на фабриката. След откриването ѝ, Бобчев ръководи дараците и подготвителните машини, а Гъдев – предачницата. Съдружник е на зет си в създаването на тъкачна ленено-конопената фабрика в Габрово.
Две години преди да почине (1 май 1926 г.) Христо Гъдев прави публично нотариално завещание (25 ноември 1924 г.) при габровския съдия Кънчо Христов, разделяйки движимото и недвижимо имущество.
Ирена Узунова, уредник в РИМ – Габрово