„Народният съд” в България се провежда в края на 1944 и началото на 1945 г., по време на Втората световна война. Той е временна съдебно-политическа институция и основен инструмент на новата отечественофронтовска власт за разправа с всички, които са осъществявали и подкрепяли политическото управление на България до 9 септември 1944 г. Провежда се формално по Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219 от 6 окт. 1944 г.). Извършва се по инициатива и под ръководството на БРП (комунисти), като се използва формата на Отечествения фронт, в условията на окупация от Червената армия.
Въоръжените формации на БРП (к) в Габровски партиен окръг предварително се разправят със своите противници. Много от набелязаните жертви са „осъдени на смърт“ и са избити непосредствено в първите седмици след 9 септември 1944 г., в т. нар. дни на „диво”, или „стихийно” правосъдие по указание на задграничното ръководство в Москва. Години наред на техните роднини не се дава никаква информация за съдбата им и те се водят безследно изчезнали.
Подготовката за „народния съд” в Габрово започва с арести по заповед на околийския управител Райко Дамянов. За задържаните се търсят допълнителни помещения, а методите, които използва милицията при следствието, не са по-различни от тези на полицията преди 9 септември 1944 г.
За Габровска и Севлиевска околии действа един състав на „народния съд”. Изборът на съдии и обвинители се извършва от Околийския комитет на ОФ от октомври 1944 – януари 1945 г. В съдебните състави се включват представители на различните ОФ партии, сред които доста хора без юридическо образование. Председател на съдебния състав, заседаващ в Габрово, е Стефан Василев (Хубанов). Част от членовете на съда и обвинителите са лично заинтересовани – много от тях са членове на БРП (к), бивши партизани и нелегални.
При подготовката на „народния съд” в Габрово се провежда засилена пропаганда. Ангажирани са двама софийски художници, които рисуват картини „из партизанския живот” и „сцени от полицията”, изложени на видни места в града. На пазарния площад се поставят високоговорители, по които се излъчват и показанията на подсъдимите. Организират се митинги в подкрепа на „народния съд”. Те са свързани с пренасяне и погребване костите на загинали партизани, възпоменателна заря и факелно шествие в памет на загиналите.
Според закона, обвиняемите могат да си вземат защитници, но това е почти невъзможно. Докторът по право Петър Цоков, който е защитник на подсъдими по „народния съд” в Габрово си спомня, че Адвокатският съвет нарежда кой кого да защитава, без адвокатите или подсъдимите да имат право на избор. Защитниците са служебно назначени и така да се каже “про форма”.
Докторът по право Петър Цоков, служебен защитник на обвиняемите в Народен съд – Габрово
В Габрово разглеждането на делата започва на 19 февруари 1945 г. След около петмесечна подготовка Заседанията се провеждат в Народния (Градския) театър. Подсъдимите са 116 души, от които отсъстващи са 41. На 10 март 1945 г. е произнесена присъда срещу 104 души. Сред тях са 37 смъртни присъди, с големи глоби, лишаване от граждански права и пълна конфискация на целия им имот. Двадесет от осъдените са неприсъстващи. Десет души са осъдени на доживотен затвор, по петнадесет години строг тъмничен затвор получават 15 души, на 10 години строг тъмничен затвор – 2 души, на 5 години затвор – 11 души, на две години затвор – 10 души, на 1 година затвор условно – 9 души. Четирима души са осъдени посмъртно с пълна конфискация на имота. Шестима души са оправдани и признати за невинни.
Сред осъдените са: бившия кмет Петър С. Клинчев, журналистът Коста Жандов, редактор на габровския вестник „Възход“, индустриалците Никола Ст. Кедев и Христо Г. Рашеев, свещеник Васил Н. Минчев, коменданти на фабрики и др., които са изпълнявали задълженията си като длъжностни лица. Осъдените на смърт са предимно държавни служители: околийски управители, полицейски служители и голяма група военни. За някои от подсъдимите няма доказателства, че са убили някого, но се водят присъстващи на едно или друго събитие и също са осъдени. Осъдени са дори хора, които отсъстват и явно вече не са между живите, с цел да се узакони тяхното убийство и да се конфискува имуществото им.
Освен осъдените от „народния съд”, засегнати са и техните роднини. Семействата им са изселени, оставени без средства и работа. Дълги години се водят на отчет от ДС, като наследници на „врагове на народа”, с всички последици от това.
Размерът на присъдите обикновено е по-висок, отколкото предложения от обвинителите, а окончателното решение за тях се взема извън съдебната зала. Обстановката по време на съдебния процес също допринася за произнасяне на по-тежки присъди от предвижданите. Залата на Градския театър е препълнена с хора, а навън, според свидетели на събитията, са докарани 1500-2000 души. Тълпата изразява недоволството си от някои присъди с бурни възгласи „смърт, смърт“. Охраната с усилие удържа тълпата, която иска да се саморазправи с подсъдимите, а след това и с адвокатите. Още на 10 март осъдените на смърт са преведени през града, оковани във вериги и натоварени на влак за Търново. Откарани в Търновския затвор, те са убити през нощта на 11 март в 1 часа и 30 минути, след което са погребани в общ гроб.
Едновременно с подготовката и провеждането на „народния съд”, се извършва чистка в структурите на държавната и общинска администрация. Всички, които не са членове на отечественофронтовските партии, или не подкрепят безрезервно новия режим са определени като „фашисти”.
С „народния съд” се нанася и първия сериозен удар върху частната собственост, като за цялата страна са конфискувани цялостно или частично около 200 предприятия. Към индустриалците в Габрово се отправя обвинение, че със средства са подкрепяли полицията в борбата с партизаните. В същото време на милиционерите са раздадени награди за добре свършена работа.
Доколко „народният съд” е юридически издържан, справедлив и морален, е все още дискусионен въпрос. Издадени са над 9600 присъди срещу близо 10 000 души, от които смъртните са 2730 – прекалено много тежки присъди, което говори за политическа саморазправа, а не за справедливо правораздаване, поставящо под съмнение целия процес. Присъдите, произнесени от този „съд“ са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия на 26 април 2000 г. от 38-то народно събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен (ДВ, бр. № 37 от 5 май 2000 г.).
1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 г. „народният съд” осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници, а присъдите са изпълнени същия ден.
23 август е определен за Ден на паметта на жертвите на тоталитарните режими на 20 век. Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Решението е взето на 27 ноември 2009 г. от 41-вото Народното събрание.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово