През този месец се навършват 185 г. от построяването на старата часовникова кула в Габрово. Тя е една от малкото запазени сгради в града от времето на Възраждането. Краеведът Илия Габровски я определя, като „възрожденският бисер“ и „най-ценният архитектурен паметник, завещан на Габрово, като скъп дар от нашите възрожденци“. Годината 1835, е знакова, тъй като през нея в Габрово е открито и първото светско новобългарско училище в тогавашните български земи.
Часовниковата кула е изградена с дарените средства и доброволен труд на габровци само за 6 месеца. Майсторът-строител е неизвестен, но оставя изкуството, умението и труда си в красотата на формата и здравината на строежа – с най-обикновени инструменти и стара строителна техника, без цимент, бетон или други модерни материали. Точната дата, когато е изградена часовниковата кула, е посочена на вградена каменна плоча, високо горе на западната ѝ страна, с надпис:
„1835 марта. 11. Согради ся столп сей настояниемъ и трудомъ селени Габрово“.
Каменната плоча с надпис на западната стена на кулата от 1835 г.
Още същата година, през юни, е поставен и часовниковият чарк (механизъм) с каменни топузи. Той е изкован от Иван Сахатчията за съществуващата до тогава стара часовникова кула, намирала се е по на юг, където днес е Безистена. Малката камбана е сменена с по-голяма, произведена във Виена. Нейният силен и мелодичен глас се чува и до последната къща на разрасналото се занаятчийско селище. По това време Габрово е в икономически подем. Часовникът е жизнена необходимост за населението, особено за занаятчиите – да отмерва времето и да определя началото и края на работния ден, да регулира конкуренцията между еснафите.
В часовниковата кула е вградена още една каменна плоча – по-ниско, на южната ѝ страна. Текстът е на османотурски, с арабски букви и указва, че е стояла на предишната часовникова кула, изградена вероятно през 1814 г. от търновският войвода (управител) Мирахори Капуджибаши фейзи ага, като благодеяние за развиващото се занаятчийско селище. Но тя е била по-ниска и звукът от камбаната се е чувал само в центъра. Затова, е заменена с по-високата съвременна кула. Смята се, че е имало и още по-стара кула – от ХVIII в., също не много висока. Тя се споменава, като една от постройките, които оцеляват след опожаряването на Габрово от войските на Капудан Хюсеин паша през 1798 г.
Според описанието на проф. арх. Любен Тонев (1952 г.), габровската часовникова кула се състои от три части. Долната е каменна, с квадратна основа, външна страна 5,2 м, завършваща с каменен корниз, покрит с плочи. Висока е 13,70 м, с дебелина 1,40 м, с тесни отвори – бойници, характерни за средновековните сгради. Над нея е изградена осмостенна тухлена призма и дървени греди измазана отвън (скрита паянта). Висока е 7,50 м, необичайно за този тип кули. В нея се намира часовниковият механизъм. Горната част е ажурна осмостенна колонна призма, измазана и завършваща с корниз, обшит с ламарина, където е камбаната, с височина 2,90 м. Покривът е конус с височина 3,60 м. Общата ѝ височина е 27,5 м, което я нарежда на второ място след кулата в Ботевград (30 м.). Смята се, че е била по-висока, преди повдигането на площада около нея. Върхът ѝ завършва с пика (щанга) на която е забит полумесец. През 1920 г. той е ударен от гръм и пада на площада. След 1944 г. е поставена петолъчна звезда, но и тя изчезва някъде.
Дълго време часовниковата кула се откроява над останалите сгради. Първото известно изображение е от 1877 г., на литография от художника Август Даугел, представяща преминаването на руските войски по Конашкия мост. (Тя е по-популярна като илюстрация в книгата на Феликс Каниц: “Дунавска България и Балканът”. Лайпциг. 1882 г.)
Часовниковата кула в графиката илюстрация от книгата на Феликс Каниц: “Дунавска България и Балканът”. Лайпциг. 1882 г.
Как габровецът възприема часовниковата кула, можем да добием представа от описанието на даскал Илия Христович от 1871 г.: „В самия център на града, като стражар някакъв, високо ся възвисочава градският сахат, на който при темеля протичат две чушми, със сладка и бистра вода, на които задоволяват си жаждата и пазарчане, и пътници.”
До 1882 г. времето се отбелязва само с удари на камбаната. Циферблатът на кулата и балкончето под него са поставени след Освобождението, което се вижда от надписа при механизма му: „1882 мар 18 Димитаръ Стефанов е майстора на калавузийтий“ (тур. калавуз=пътепоказател). През 1902 г. се налага, във връзка с 25-годишния юбилей на Шипченската епопея и освещаване храма-паметник в село Шипка, да се направи нов, по-голям циферблат, ремонт на чарка и боядисване. По този повод, кметът Христо Конкилев издава заповед за назначаване на градски часовникар (служител, който да поддържа часовника).
Часовниковата кула се издига на празното пространство, което се оформя на мястото на стария конак (новият конак е разположен на мястото, където днес е хотел „Балкан“). В нейната южна стена е вградена Конашката чешма. От средата на ХIХ в. около кулата се установява градският пазар.
Пазарния площад около кулата с търговските бараки, ограденото място за паметник и пиацата с файтони. 20-те години на ХХ в.
Според описанието на даскал Илия Христович от 1871 г.: „На мегданя, около тоя сахат, дваж в неделята – сряда и събота, стават пазари; освен многото други за ядение и не за ядение припаси, които ся доставят особено на Съботния пазар, забележително ся харчи вълна и храна, привозима от далечни плодородни места за нуждите на тоя град.” От началото на ХХ в. около кулата са прилепени малки будки и бараки за продажба на различни стоки и храни. Със заповед на кмета през 1914 г. мястото до Градския часовник е определено за пазар на пашкули. Тук се оформя главния градски площад „1 май 1876 г.”, наречен на паметната дата на Габровското въстание. Непосредствено до градския часовник е определено, осветено и оградено място за издигане паметник на поборниците за освобождението на България, там, където през май 1876 г. е побита на кол главата на Тотьо Иванов Хаджидосев, един от подвойводите на Габровската чета. Старата часовникова кула е свидетел на много исторически събития и превратности, които кипят около нея – протести, манифестации, карнавали, шествия и митинги.
През 30-те години на ХХ в. възниква спор за запазването или премахването на старата часовникова кула. Тя е определяна като грозна, ненужна, прекалено висока и остатък от миналото, който загрозява централния площад и пречи за обновяването и модернизирането на Габрово. Отрича се всякакво историческо значение, естетическа и архитектурна стойност на сградата. В защита на градския часовник се обявяват габровци, живеещи извън града. Те изтъкват достойнствата на часовника като архитектурна ценност в български стил, паметник на българската строителна култура, образец за творчеството на габровските ковачи и железари. За щастие, часовниковата кула оцелява и не споделя съдбата на Конашкия мост.
През следващите години часовниковата кула е занемарена и не се полагат грижи за поддържането ѝ. Според запазените в РИМ – Габрово документи, през м. септември-октомври 1963 г. е направен оглед, който установява, че в продължение на 128 години след направата ѝ, кулата е била подложена на рушителното действие на атмосферата и е в твърде лошо състояние.
Часовниковата кула преди ремонта през 1963 г.
Всички части, с изключение на каменната зидария, са с по-големи или по-малки повреди. Наложителен е незабавен ремонт. По направената финансова сметка, одобрена от Института за паметниците на културата, са заделени 2440 лв. Това е една немалка за времето си сума, която помага за укрепването на кулата и връщане към първоначалния ѝ вид. По това време тя е снабдена и с гръмоотводна инсталация.
Часовниковата кула след реставрация. 1968 г.
Днес, старата часовникова кула в Габрово е паметник на културата от местно значение. Тя не изпълнява вече основното си предназначение и не отмерва времето, както в миналото. Само чешмата с лъвската глава в основата ѝ разхлажда габровци и гостите на града през летните месеци. Часовниковата кула, е една от знаковите сгради в Габрово и се нарежда сред най-старите запазени постройки от времето на Възраждането, след църквата „Св. Йоан Предтеча“ в кв. Камъка (ХVI в.), Априловата чешма (1762) и Дечкова къща (1835).
Иван Постомпиров, гл. уредник в РИМ – Габрово