100 години назад – Габрово, май 1924 г.
(интересни и любопитни новини от нашия град)

Разгръщайки страниците на габровския вестник „Родолюбец“ (за политика, промишленост и информация), научаваме, че събитията преди 100 години през месец май отново са подчинени на тема ИЗБОРИ, е, не така значими като предстоящите, но избори касаещи Габрово, околията и Търновски окръг. Те се провеждат на 4 май и се избират окръжни съветници. По този повод Габрово е посетен от двама министри. На 1 май 1924 г. след обед в Габрово държи реч министърът на външните работи Христо Калфов, а на следващия ден многолюден митинг на пазарния площад свиква Демократическият сговор. На него говорят Еким Топузанов и Кольо Конкилев, речите им са насочени към предстоящите избори.

Никола (Кольо) Конкилев
(1888- 1957)

Роден в Габрово на 6 април 1888 г. в семейството на Христо Колчев Конкилев и Донка Станчева Паякова-Конкилева, като първи син в многодетното семейство. Получава начално образование в Палаузовото училище, продължава учението си в Априловската гимназия, където завършва ІV клас (1903 г.). Изпратен е от баща си да работи в текстилна фабрика в Лайпциг, за да добие представа за производствения процес, на следващата 1904 г. продължава образованието си в Германия. Никола учи три години във висшия отдел на търговското училище в Лайпциг (1904/1907 г.) и завършва с много добър успех.
Взема участие в Междусъюзническата война (1913), през Първата световна война е мобилизиран и служи в колоездачната рота при щаба на армията (1915 – 1918). Кольо Конкилев активно участва в обществения живот на Габрово. Член е на Общинския съвет в периодите: февруари – декември 1920 г.; ноември 1924 – февруари 1929 г. и през март 1933 г. Един от най-дейните членове на дружество „Юнак“ – Габрово. Инициатор е за създаването през 1924 г. на „Комитета за въздигане паметник на падналите габровски граждани в борбите за освобождение и обединение на българското племе“ и негов подпредседател до 1935 г., а през 1940 г. е председател. Член на Варненската търговско-промишлена камара.

На 3 май министърът на земеделието и държавните имоти Янаки Моллов посещава града ни и остава няколко дни. Народният представител Тодор Генчов Влайков също в продължение на няколко дни в началото на месеца се запознава с производствата в няколко габровски текстилни и кожарски фабрики. В средата на месеца, на 18 май министър Калфов отново е в града ни.

Министър Янаки Моллов
източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Янаки_Моллов#/media/Файл:Yanaki_Mollov.png

Народния представител Тодор Влайков – писател, общественик, политик
източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодор_Влайков#/media/Файл:Todor_Vlaykov.jpg

Обществени събития:

На 1 май 1924 г. габровските дружества на поборниците, опълченци, запасните офицери и подофицери, юнаци, колоездачи, на вдовиците и сираците от войните под своите знамена изминават пътя от Габрово, през с. Калпазаните (дн. Борики), с. Попрази (дн. Източник) и с песни пристигат в черковния двор на с. Боженци. Съпровождани от много габровци, учители и ученици, те аплодират пристигането на министър Калфов в селото. В двора на църквата се издига първият паметник за загиналите във войните (1912-1913; 1915-1918) в Габровска околия, обвит в черен траурен плат. Търновския митрополит Филип отслужва божествена служба в църквата. В 10.30 ч. започва тържественото освещаване на паметника с участието на свещеници и руския хор при мина Плачковци. Присъстващите на колене приветстват снемането на траура от паметника и почитат с едноминутно мълчание подвига на мъжете от Божанската община, чието имена са изписани на мраморните плачи. Речи държат министър Калфов, негово преосвещенство митрополит Филип, Симеон Топузанов от името на запасното войнство, Петър Бумов директор на Божанската прогимназия, кметът на с. Боженци, кметът на Габрово Илия Кожухаров и др. (На 22 ноември 1925 г. е открит и паметник на загиналите във войните от Габровска община в Габрово – б.а.)

На 6 май 1924 г. Георги Николов Попминков, член на дружеството на запасните офицери и подофицери „Капитан Дядо Никола“ – Габрово е отличен от Цар Борис III със сребърен кръст на орден „За гражданска заслуга“ и грамота.

Георги Николов Попминков
(1887-1954)

На 14 май 1924 г. с „голяма тържественост бе отпразнуван празника на Габровското въстание през 1876 година … вярно на своята хубава традиция гражданството взе живо участие в това празненство“. Празникът започва рано сутринта с продължителен камбанен звън на всички църкви. В съборната църква „Успение Богородично“ се отслужва тържествена служба. В 8.30 часа пристигат ученици от основните училища, от Априловска гиманазия и училище „Василияди“, юнаци и юнакини от дружество „Юнак“ със своите знамена. От църквата под тържественият звън на камбаните с хоругви и в ръце с портретите на видните въстаници Цанко Дюстабанов, Тотьо Иванов, Еким Цанков и поп Иванчо Петков, хилядното шествие се отправя през улиците „Априловска“ и „Скобелевска“. Целия град е бил украсен с български знамена, по улиците с маршова стъпка преминават дружествата на поборниците и опълченците, доброволците от Сливница, инвалидите, ловците, запасните офицери и подофицери и бойната рота на капитан Велизаров начело с музиката. Всички те се спират на пазарния площад, където се отслужва молебен.

Кметът Кожухаров произнася реч пред хилядното гражданство и селяните от близките села: „В историята на нашия град има много малко дни достойни за вярната памет, която пазим за тях. Такъв ден е първи май 1876 година, който връща мисълта в едно минало, когато любовта към Родината е била най-святата любов а свободата най-свещен стремеж на храбрите сърца. Народите дължат своето величие на своите духовни ценности, а не на своето хищничество. Само чувства и идеи подобни на тия които са движили творците на Габровското въстание, строят живота, обогатяват смисъла му и водят поколенията по пътя на прогреса свободата…“. След кмета думата взема Станимир Гладнев, „той изтъкна значението на Габровското въстание, като изразител на новия дух, който се раждаше като Феникс из кръвта на плеядата родолюбци“. След речите, знамената с подобаваща тържественост се оттеглят от тържеството, което приключва с народни хора. Вечерта празникът се пренася в двора на Априловска гимназия, където празненството е организирано от Туристическо дружество „Узана“ и женско благотворително дружество „Майчина грижа“. Под звуците на духовата музика, под диригентството на Стефан Гръблев, градинското увеселение продължава до полунощ.

Изглед на Габрово с Априловска гимназия

На 19 май Общинският съвет в Габрово провежда своето заседание в един от салоните на театъра, защото се разглежда един много наболял въпрос: „общинската политика и съдбата на местността Падало“, на разискванията присъстват много заинтересовани граждани. Приет е нов правилник за отчуждаването на строителните парцели в местността „Падало“, който е публикуван във в. „Родолюбец“.

В традиционното честване на 24 май се включват всички габровски училища. Призива на редакторите на вестника е:

Културни събития:

На 6 май живеещите на ул. „Николаевска“, по примера на съгражданите си от ул. „Орловска“ организират „традиционно махлянско гергьовско увеселение с илюминация“. За участниците е подготвена забавна и весела програма, осветлението е осигурено от фабрика „Александър“, която отпуска електричество за празника, а Досьо Промков „оказва съдействие за осветлението“. (В РИМ – Габрово няма запазени снимки от този „махленски“ празник, четящите тези редове могат да надзърнат в старите албуми, ако откриете фотографии от този ден и ги предоставите на музея, ще бъдете отличени като дарители и ще получите и други изненади – б.а.)

Гергьовско увеселение на ул. „Орловска“, Габрово

На същия ден се закрива изложбата на художника Иван Вълчанов от Казанлък, експонирана в една от класните стаи на Априловската гимназия. Статията за изложбата е негативна. „Палитрата на Вълчанов не е широка….в декоративно отношение той е слаб…“ (Оценката е дадена от адвокат Петър Кишмиров, редактор на в. „Родолюбец“. Днес името на Вълчанов е сред известните имена на художниците и автор на военни картини от Първата световна война – б.а.)

В сградата на театъра – културното сърце на Габрово – на 11 май ученици от прогимназията в града изнасят литературно–музикално утро в полза на бедните ученици, а на 17 май учителят виолончелист Христо Мянков и неговите ученици изпълняват концерт с класически произведения, посетен едва от десетина габровци…

Ученици-туристи от Априловска гимназия по ръководството на преподавателя по топография Коста Димитров в периода 12 – 16 май трасират най-важните пешеходни маршрути от Габрово до местността „Узана“ през село Зелено дърво, до връх „Свети Никола“ през Соколския манастир, за връх Бузлуджа през с. Потока и по билото на Балкана от вр. Бузлуджа до м. „Узана“. Така учениците улесняват излетите към Балкана и дават необходимата ориентировка на туристите.

Любопитни новини:

Кметът на града Илия Кожухаров обявява в началото на месец май своя годеж с Цанка Иванова Негенцова.

Сред именниците в Габрово, които празнуват на Гергьовден, отново има такива, които няма да приемат гости и обявяват това в местните вестници.

През месец май 1924 г. се открива телеграфопощенска станция в с. Бичкиня.

Редакторът на в. „Родолюбец“ П. Кишмеров критично, с възмущение и горчивина констатира, че гостуващия през месец май цирк „Францини“ в Габрово събира многобройна публика, а „залите, където става високото проявление на духа, където може да се възпитава този дух, където се ражда и расте изкуството на провинцията са винаги порядъчно празни… Публиката бяга от там… Ние виждаме, все същия, от редица години насам, слаб интерес, все същото пренебрежение и същата нехайност.“ (Има ли промяна след 100 години? Нека всеки от читателите сам си даде отговор на въпроса – б.а.)

 

Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово