В сравнение с предишните зимни месеци на 1924 г. събитията в Габрово са по-ограничени, вечеринките и забавите намаляват. През април работници и служещи се включват в почивния си ден, за да помагат в работата на полето. Ето какво си спомня Божидар Карагьозов в „Хроника на моя живот“: „Работническата класа беше главно приходящите от близките села: моми и момци, които работеха по фабриките, помагаха материално на слабо доходните родители със земеделски стопанства.“ В книгата той подробно описва срещите и развлеченията на индустриалците – елита на града. Те имат свой затворен кръг, в който контактуват помежду си.*
Любителската театрална група към учителското дружество „Неофит Рилски“ дава представление на 5 април 1924 г. в сградата на театъра. Играна е пиесата „Пред изгрев слънце“ от немския драматург Герхард Хауптман.
От 6 до 9 април 1924 г. кметът на Габрово Илия Кожухаров посещава Букурещ и Гюргево.Той е част от делегацията, определена от конференцията на градските кметове, проведена през януари с. г. в София. Целта на тази конференция е била изготвяне нов закон за общините и образуване на Съюз на общините.
Илия Кожухаров
В статията „Впечатления от Букурещ“, публикувана на страниците на вестник „Родолюбец“, Кожухаров дава публичен отчет за посещението си в съседна Румъния. В делегацията са включени русенският кмет Христо Стоянов, плевенският Иван Миндилков, председателят на тричленната комисия К. Камбосев и С. Попов от Разград, помощник-кметът на София Петър Антов и др. Кметът на Габрово за първи път посещава Румъния. С параход от Русе делегацията слиза на пристанище „Рамадан“ в Гюргево. Тук те са посрещнати от окръжния управител Радулеско, кмета на Гюргево Паскал и др. официални лица. От гарата на града са изпратени за столицата под звуците на „Шуми Марица“, изпълнена от военната музика на местния гарнизон. В Букурещ са посрещнати с цветя от ученици и учители, кмета на града Констинеско и общински служители.
Българската делегация посещава сградата на общината в Букурещ, електрическата централа, модерната водна инсталация, кланицата, общинското сиропиталище за 100 деца и болницата „Бранковияно“. На 7 април разглеждат парк „Карол“ „където е възпроизведена в миниатюра местността и разположението на румънските войски около Гривица, при превземането на Плевен от освободителните войски в 1877 година.“ Присъстват на конни надбягвания на хиподрума, покланят се пред паметника на Йон Братияну, „от когото нашите борци в предосвободителната епоха получаваха и материална и морална подкрепа.“
Букурещ през 20-те години на ХХ в.
Интересен и поучителен е изводът, който прави габровският кмет: „В Букурещ ние не отидохме да правим политика. Ние само правихме посещение на румънската столица, за да се поучим от нейната общинска уредба и в това отношение нас можеше да ни ръководи по-скоро любопитство, отколкото някаква политика.“
Илия Кожухаров държи кратко приветствие на организираната официална вечеря като представител на „едно от сърцата в които тупти икономическия живот на нашата страна“. На 8 април делегацията е в Гюргево, където габровският кмет е силно впечатлен от колегата си адвокат Пасакал. Той отдавна работи по идеята за изграждането на мост между Гюргево и Русе – мост, който ще допринесе за по-близки стопански и културни връзки между двата народа. (Мостът между двата града е открит 30 години след това посещение – през 1954 г. и наречен „Мост на дружбата“- б.а.). На 9 април посещението завършва и отново с параход българите се завръщат в Родината. „Сърдечния и радушен прием, които официална Румъния направи на българските градски кметове излезе далеч от границите на тази обикновена вежливост… и това именно обстоятелство ме кара да правя обществено достояние личните си впечатления, които отнесох от Букурещ“, пише И. Кожухаров. (По-време на своите кметски мандат той се стреми да приложи видяното в Букурещ, разбира се в по-малък мащаб в Габрово, за да го превърне в красив европейски град – б. а.)**
На 11 април 1924 г. на общото събрание на Съюза на Габровските промишленици се взема решение да се издаде „Алманах – биография на габровската индустрия, като за целта е отправил лично писмена покана до родоначалниците на индустрията ни, с молба да дадат тези сведения по приложения образец, ценни и необходими за издаването на въпросния алманах“.
Министърът на външните работи Христо Калфов посещава Габрово на 12 април 1924 г. и държи реч в театър „Априлов – Палаузов“. Събранието е открито от кмета Илия Кожухаров. Министърът набляга на следните външнополитически аспекти: отношенията ни с Гърция, Турция, Румъния и Съюза на съветските социалистически републики. Запознава габровци какви са стъпките, които прави правителството, „за да държи линията на коректност, лоялност и хуманност“ и да спечели доверието на Великите европейски сили.
Министър Христо Калфов
Източник: Wikipedia
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%84%D0%BE%D0%B2
На 14 април 1924 г. младежко дружество „Червен кръст“ в Габрово устройва забава в Априловска гимназия, на която са се раздавали подаръци на бедните ученици, получени от Американския младежки червен кръст.
През 1924 г. Воскресение Христово се отбелязва на 27 април. Търновския митрополит Филип отслужва в Габрово тържествената литургия.
Търновския митрополит Филип
Източник:
https://bg-patriarshia.bg/news/izpalvat-se-155-godini-ot-rozhdenieto-na-velikotarnovski-mit
Женско дружество „Майчина грижа“ – Габрово отбелязва своя патронен празник на втория ден на Великден – през 1924 г. този ден е 28 април. До 1944 г. всяка година на втория ден от Въскресение Христово традицията се е спазвала, така както е записано в уставите на дружеството от 1901, 1921 и 1940 г.
От местния печат научаваме, че в Габрово е съществувало културно дружество „Здраве“. През 1923 г. то е започнало залесяване в града и околностите му. Това начинание продължава и през следващата 1924 г., когато са залесени „Бакойския баир“, „Йонковото“, „Цигански баир“, „Петкова нива“, „Радичевец“, „Голо бърдо“ и „Априловския булевард“. Явно дейността на дружеството е била ползотворна, защото и днес Габрово е един „зелен“ град. (повече сведения за дружеството – до кога е съществувало и как е осъществявало своята дейност няма информация – б.а.)
Идеята на дружеството е отразена в думите: „Страна загубила горите си, е загубена и самата тя. Без гори няма култура и без култура няма гори!“.
През април 1924 г. д-р Петър Цончев публикува статията „Габровските прякори“
д-р Петър Цончев
В изследването дава обяснение за произхода им така: “В повечето случаи, обаче, в присъждането на прякор лежи сатиричното чувство на народа.“
Прякорите са давани за физически и духовни качества на човека, свързани са с негови качества, със занятие, населеното място от което идва, заболяване. Има прякори с имена на животни, свързани с имотното състояние, порочни качества и др.
Д-р Цончев изброява 681 прякори, „които лично съм чувал или срещал в стари габровски документи (писма и тефтери) от преди два века“. В публикацията те са подредени в азбучен ред,. Любопитна подробност е, че най-многобройни са с буква К – 111, следвани от буква Б – 63, третото място е за прякорите с буква М – 60 и т.н. Само по един прякор има с буквите Щ и Ю. (През следващите 100 години по прякорните имена в Габрово издирвания правят краеведите Илия Габровски, Петър Проданов и др., като основна база те винаги използват публикацията на д-р Цончев от 1924 г. – б.а.)
И една нелицеприятна практика, която и преди сто години, и днес винаги стои на дневен ред: пътуващите с влака Царева ливада – Габрово се оплакват, че не се чисти редовно.
Парните и електрически влакови композиции имат един и същ проблем с чистотата и след 100 години
*Книгата „Хроника на моя живот“ с автор Божидар Карагьов е издадена от РИМ – Габрово през 2022 г.
**Илия Кожухаров до миналата година бе най-дълго управлявалият габровски кмет, днес „палмата на първенството“ принадлежи на днешния кмет г-жа Таня Христова.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово