Професор д–р Андрей Илиев Сахатчиев е основоположник на българската школа в рентгенологията и радиологията. Роден е в Габрово на 16 февруари 1883 година. Майка му е сестра на д-р Петър Цончев. Неговият син проф. Андрей Андреев Сахатчиев (1923 – 1985 г.) пише, че баща му учи в Априловска гимназия до пети клас, след което заминава за София, където през 1900 г. завършва Първа мъжка гимназия. Същата година започва да следва медицина в Монпелие (Франция) и през 1906 г. успешно се дипломира. Завръщайки се в България, Андрей Илиев Сахатчиев започва практиката си като участъков лекар в Павликени, след това е градски лекар в Габрово през 1908-1909 г. и училищен лекар в София.
С Постановление на Висшия медицински съвет от 21 август и Заповед № 33/5 октомври 1910 г. е насрочен конкурсен изпит за лекари, които да се командироват в чужбина за специализация по рентгенология. Тъй като такава специалност в България все още няма, кандидатите за програмата трябва да полагат изпит по вътрешни болести. Екзаминационната комисия е в състав: председател на ВМС д-р Михайловски и старши лекари от Александровска болница д-р Васил Моллов и д-р Димитър Киров. Двамата кандидати – околийския лекар в Белоградчик д-р Васил Иванов и д-р Андрей Сахатчиев, училищен лекар в София, са оценени еднакво. През м. ноември 1910 г. те са командировани за по две години – първият в Берлин, а вторият в Париж. Бъдещият професор завършва курса като специалист по рентгенология и физиотерапия, с прекъсвания при участието си в Балканската война. Чрез публикациите на А. Сахатчиев през 1912 г. върху лечението на сирингомиелията – рядко срещано заболяване, което се характеризира с образуване на кухини в гръбначния стълб, българската лъчетерапевтична наука реализира своето първо международно участие. Тези издания са известни като първите съобщения в Европа за рентгеново лечение на това заболяване.
След завръщането си от Париж през 1914 г. д-р Андрей Сахатчиев е назначен за старши физиотерапевт с цел да организира и завежда първото физикотерапевтично отделение в България с рентгенов апарат. През 1916 – 1918 г. той работи като първи държавен рентгенолог в България в Александровска болница, с немски рентген „Сименс“ и практикува в частния санаториум за гръдно болни в Княжево.
Към новооткрития Медицински факултет в София преминава и Физиотерапевтичния медицински институт, където Андрей Илиев Сахатчиев е уредник (1919 г.), а през 1920 г. е избран за редовен доцент.
Същата година той основава Катедра по рентгенология в Софийския медицински факултет и я ръководи до смъртта си. В началото юли 1924 г. доц. д-р А. Сахатчиев става извънреден професор по рентгенология и физиотерапия при катедрата на фармакология и физиотерапия в Медицинския факултет на Софийския университет, защитавайки дисертационния труд „Действието на рентгеновите лъчи в зависимост от силата и напрежението на приложения към тръбата ток“. Заема длъжността декан на Медицинския факултет на Софийския университет три пъти: 1928-1929 г., 1935-1936 г. и 1938-1939 г. От 1935 г. е редовен професор и първи завеждащ катедрата, оставайки на тази длъжност до края на живота си. След дългогодишна борба, през 1940 г. проф. Сахатчиев успява да учреди Катедра по физиотерапия, радиология и балнеология. Тя се обособява като самостоятелна Катедра по радиология през 1950 г.
Основател е на Българското рентгеноложко дружество през 1937 г. и негов председател до смъртта си. Развитието на онкологията и повишаването на онкологична заболеваемост водят до обособяването през същата година на Първораков център към Института по рентгенология в Александровска болница с апарати за рентгенова терапия, където започва да се прилага лъчетерапия с радий. В България пионери в кюритерапията са проф. А. Сахатчиев, след краткотрайна командировка в Загреб и д-р А. Николаев. Създадената база за кюритерапията е единствената до края на 1950 г.
Научната дейност на проф. Андрей Сахатчиев включва над тридесет научни труда. Проучванията му са върху рентгеновия образ на белодробния рак и рака на храносмилателната система, проблемите на локализация на чуждите тела, някой костни заболявания. През 1930 г. той изнася своя първия онкологичен реферат „Борба с рака у нас и в чужбина“ пред софийския клон на Българския лекарски съюз, а през 1949 г. издава „Рентгенова диагностика“ в съавторство с В. Михайлов. Почти всички рентгенолози завършили в периода 1920 – 1947 г. са негови ученици. Между колегите и студентите се ползва с безспорен авторитет като високо квалифициран и ерудиран преподавател. Редактор е на списание „Българска клиника“ (1939 – 1942 г.) заедно с проф. Константин Пашев и проф. Владимир Алексиев. Член е Френската асоциация по електротерапия и радиология и на Германското рентгеноложко дружество.
Професор д-р Андрей Илиев Сахатчиев умира на 26 септември 1947 г. в София.
Автор: Ирена Узунова, уредник, Регионален исторически музей – Габрово