По случай Световния ден на здравето, чието начало е поставено през 1948 г. и празникът на работещите в здравеопазването в България, отбелязван от 7 април 1964 г., припомняме за небезизвестния габровски лекар Христо Иванов Гьонджиев (22.10.1875 г. – 20.01.1942 г.). Регионален исторически музей – Габрово съхранява над 50 културни ценности (вещи, документи и снимки), дарени през периода 1996 – 1998 година от неговия син д-р Иван Христов Иванов.
Д-р Христо Иванов, около 1940 г.
Бъдещият лекар се ражда на 22 октомври 1875 г. в семейството на възрастния свещеник Димитър Бочаров и болната му майка Петрана, след което е осиновен от Иван Петков Гьонджиев и жена му Цана (от рода на „Самсоните“). Христо Иванов Гьонджиев е брат на Георги Бочаров, летописецът на четата на Цанко Дюстабанов и кмет на Габрово. Възпитаник е на Априловска гимназия в Габрово. Неговият син Иван Христов Иванов разказва, че баща му като „ученик е прилежен и ученолюбив, а по характер – кротък и състрадателен, работлив и общителен“. След завършването на средното си образование, желанието на Христо е да „продължи учението си“. Родителят му решава да го изпрати да учи медицина в чужбина. Първоначално заминава за Букурещ, след което отива в Тулуза, Франция. Записва медицина в Тулузкия университет, където учи с „други българи“ – д-р Бояджиев (впоследствие военен лекар в Шумен) и д-р Сапунджиев. Освен че бъдещият лекар трупа знания, той черпи „с пълни шепи от високата култура на тази страна – театри, концерти, опери“. Приемат го да пее в хора на Тулузката опера, тъй като е изключително музикален.
По време на студентските си години бъдещият лекар проявява състрадателност и любов към ближния. Христо Иванов, като всеки млад човек, иска да кара велосипед „Пежо“, защото е „много модно“ и успява да спести пари. Похвалва се на „приятели“ българи, че е събрал необходимата сума, която дава на негов състудент – сънародник, но той не връща заема. Музеят притежава документи, свързани с обучението му в университет: студентска карта на д-р Христо Иванов от Медицинския факултет в Тулуза 1895–1896 г., фотоснимки на него и група български студенти по време на дисекция от 1896 г. и 1898 г., както и дисертацията на д-р Христо Иванов върху разширението на очната цепка – „Agrandissement de la Fente palpebrale – These pour le doctorat en medеcine рar. Cr. Ivanoff – Toulouse – imprimerie Saint–Cyprien, alee de Garonne 27, 1902“.
Студентска карта на д-р Христо Иванов от Медицинския факултет в Тулуза 1895-1896 г.
Д-р Христо Иванов се завръща в Габрово в началото на 1902 г. и става като общински лекар, а впоследствие и болничен лекар. Включва се в културния живот на града – изнася беседи по медицински и културни въпроси. Пее в хора на Музикалното дружество, а през 1904 г. е избран за председател. Член е на Туристическо дружество „Узана“ и е дарява средства за построяването на хижа „Узана“. През 1907 г. д-р Христо Иванов специализира вътрешни болести и хигиена в Тулуза и Париж. Завръщайки се в България, за кратко работи в Преслав, за да организира здравната служба и „да се бори с някаква епидемия“. Впоследствие е назначен за Управител на Габровската държавна второстепенна болница, на която остава управител до 1931 г. За около година е бил и преподавател по френски език.
През Балканската война (1912 г.) д-р Христо Иванов е дружинен лекар в 46-ти Пехотен полк. Той „проявява учудваща храброст, като през време на бой отива в най-предните окопи и там дава лекарска помощ на ранените, без да чака да му ги носят в превързочния пункт“. Награден е с орден „За храброст“ и Орден за гражданска заслуга V степен от 18-и Етърски полк – Велико Търново за участие във войната. Участва и в Междусъюзническата война, в състава на Пета Дунавска дивизия. През Първата световна война е началник на Трета полска болница на Втора Тракийска дивизия – Пловдив. Често се налага лекарят да е в непосредствена близост до бойната линия. При разузнаване забелязва неприятелски войници, предупреждава командира на батареята и успяват да избегнат опасността. За проявата си е награден с Германския „Железен кръст“ за храброст втора класа (офицерски), издаден от Oberkommando der 11 Armee на 12 септември 1918 г. В българската болница, където е началник д-р Христо Иванов, предпочита да се лекува висш германски офицер – генерал фон Молтке. След като оздравява, за да изрази благодарността си, всеки неделен ден той изпраща немската военна музика да свири пред болницата. Д-р Христо Иванов е награден с орден за военна заслуга V степен с корона и на военна лента за участие във войната 1915 – 1918 г. Награден е и с големия кръст на „Дружество Български червен кръст“ за особени заслуги по делото на Червен кръст през войната 1915 – 1918 година.
1) Възпоменателен медал за участие в Балканската война 1912-1913; 2) Орден „За храброст“, IV степен; 3) Орден за храброст – немски кръст; 4) Възпоменателен медал за участие в Първата световна война 1915-1918; 5) Значка на запасното офицерство
Регионален исторически музей – Габрово притежава вещи на д-р Христо Иванов, свързани с професията му – комплект от хирургически инструменти за дисекция (скалпели, ножица, шпатули, пинсети, термометър, чукче, корн данг – клещи за бъркане надълбоко и други), метален футляр за темпометър, спринцовка система „Правец“ и „Рекорд“; уред за изпращане на изследвания за лаборатория, игла за лумбална пункция, докторска чанта, сгъваема чаша за вода, самобръсначка, пръстен. Съхранени са Свидетелства от Министерството на войната на д-р Христо Иванов от Габрово за награждаване с възпоменателен медал за Балканската война (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.), а също ордени и медали, които е получил за заслуги. На 20 септември 1919 г. д-р Христо Иванов, началник 3/2 полска болница – София, получава Диплом за награждаване с кръста на дружеството на запасен санитарен подпоручик.
Диплом за награждаване с кръста на дружеството за особени заслуги по делото на Червения кръст на запасния санитарен поручик Христо Иванов, началник на 3/2 полска болница, 20 септември 1919 г.
Предадени са също семейни снимки, сватбената покана за брака на Цанка Шишкова с д-р Христо Иванов. Не малко са документите, свързани с прослуженото време от 1902 до 1931 година. Запазена е и фотография на участниците на бала на лекарите през 1932 г. в Габрово, която дава интересна информация. Представените са облечени в официално облекло, а под снимката е записано с жълто мастило „Габрово 932 – Н. Шандурков (фотограф). Отляво на дясно на първия ред са представени: 1.Андрея Попиванов – касиер в Популярна банка, 2. д-р Николов (д-р Попка) лекар във фонд Обществени осигуровки 3. Д-р Христо Иванов 4. д-р Петър Недевски, 5. Д-р Никола Узунов, 6. Рачо Ш. Махмудиев – чиновник; на втория ред – неизвестен зад Андрей Попиванов, 1. Лазар Иванов Донков, 2. Иван Добрев Калпазанов 3. Неизвестна, 4. Ирина д-р Пенчева, 5. Д-р Иван Пенчев (Думников) 6. Христофор Стомоняков – търговец, 7. Неизвестен 8. Андрея Ив. Шанов – чиновник. На третия ред – 1. Милко Охлев – чиновник, 2. Марин Драг. Балкански 3. Неизвестен 4. Тодор Косов – счетоводител.
Снимка на участниците в бала на лекарите в Габрово, 1932 г.
Излекуваните от д-р Христо Иванов хора често говорят за него с благодарност. Колегите му го ценят, търсят го за консултация при тежки и неясни случаи. Няма област в медицината, където да не се намесва с успех, с изключение на оперативната хирургия. Без да е гинеколог, изражда успешно, даже и при случай на седалищно раждане. Поради липса на лекари, д-р Христо Иванов от 1924 до 1930 г. е фабричен лекар – хигиенист на няколко предприятия. Нееднократно е бил лекар на ученически колонии.
Изключителната ангажираност, активната и неуморна лекарска дейност в града и околията доста го изморяват и с облекчение приема решението на Главна дирекция за народно здраве в болницата да се открие хирургическо отделение, след което през 1932 г. се пенсионира и отново продължава да има частна практика и голяма клиентела.
Лекарят Христо Иванов завършва земният си път на 20 януари 1942 г. в Габрово, но в града „остава име“ на уважаван гражданин, много добре подготвен лекар, отзивчив, състрадателен, любезен с всекиго, винаги готов да услужи морално и материално, без да търси облаги за себе си или семейството си, интересуващ се от всички културни въпроси.
Автор: Ирена Узунова, уредник, Регионален исторически музей – Габрово