Преди 135 години, на 15 септември 1885 г. чета от ученици-доброволци потегля от Габрово за Пловдив, за да се включи в защита на Съединението.
На 8 септември княз Александър Батемберг с обръщение към българския народ от Търново признава официално Съединението. Същия ден, придружен от министър-председателя Петко Каравелов, той се отправя за Пловдив. В Габрово свитата се отбива за кратка почивка. Присъствието на княза повдига ентусиазма на габровци и готовността им да защитят Съединението.
Патриотичното чувство в Габрово се разпалва и от учениците от Априловската гимназия. Записват се 243 ученици-доброволци на възраст от 15 до 17 години. Специална комисия определя годините за фронта, а общината ги снабдява с раници, торби за сухари, манерки за вода, цървули и др. На 10 септември се формира доброволческа ученическа чета под ръководството на младия учител Стефан Ватев.
Проф. д-р Стефан Ватев, роден в Ловеч, учителства четири години в Габрово (1882-1886). По-късно учи медицина в Германия. Той е първият български професор по педиатрия и антрополог.
В спомените си д-р Ст. Ватев отбелязва: „На 6 септемврий 1885 година, когато се обяви съединението на Южна със Северна България, стана голямо възбуждение и желание да отидем и пазим съединението от нападението на турците. Записаха се за доброволци много ученици и понеже се явиха и много млади, то учителите решиха да допустнат само по-възрастните; аз бях определен за техен водител и началник, като ни се дадоха пари за път, събрани от гражданите. Още на 15 септемврий отпътувахме през Стара планина, Шипка, за Пловдив; несгодите по пътуването се надделяваха с ентусиазма на идеята да се запази отечеството от нападението на нашите вековни угнетители.“
В Пловдив ги посреща подполковник Данаил Николаев, командир на Източния корпус. Според Ст. Ватев, „учениците от габровската гимназия първи се отзоваха за защита на отечеството и първи образуваха ученически легион“. Те формират първа рота на легиона, дадени са им офицер и инструктори. Учениците са облечени в униформи от румелийската жандармерия и започват военно обучение. По-късно пристигат учениците от Търновската гимназия и семинаристите от Петропавловския манастир – те образуват втора рота. През септември в Пловдив се събират около 1000 ученици и създават Доброволчески ученически легион.
Една четвърт от тези доброволци са от Габрово, към които се присъединяват учениците от Търново, Лясковец, Видин, Сливен, Казанлък и др. Зачислени са към 1-ви пехотен полк и в съкратен срок офицери и подофицери от армията ги обучават и подготвят за фронта. Според Ст. Ватев легионерите се делят на школи: „Габровската школа беше дала на своите питомци особен характер – учениците бяха трезви, послушни и изпълнители на дълга, без претенции и без роптание понасяха несгодите; живеяха задружно, братски и се почитаха взаимно – габровската школа правеше на началството и на гражданите силно впечатление“.
Иван Татев, ученик от с. Беломъжите, като доброволец в Сръбско-българската война. 1885 г.
Учениците-доброволци посрещат с ентусиазъм избухването на Сръбско-българската война и се приготвят за поход към западната граница. Легионът потегля от Пловдив последен на 4 ноември. В София е оставен за резерв на Западния корпус.
След настойчивите желания на доброволците да вземат участие в боевете, те са изпратени към Сливница, от там в Цариброд, където пристигат на 16 ноември. От Цариброд заминават за Пиротъ, където служат като караул. След това са изпратени на вр. Келташ, една височина на първа линия, на 400-500 м срещу сърбите. Там прекарват в палатки от храсти и в землянки студените ноемврийски нощи, до сключване на примирието. Учениците-доброволци се завръщат в София, където по Коледа, през м. декември са разпуснати.
След края на войната всички ученици-доброволци са наградени със сребърни и бронзови медали според участието, което вземат в бойните действия. По-късно, бившите членове на ученическия легион участват в основаването на Доброволческо дружество „Сливница“.
В спомените на д-р Ст. Ватев „учениците, които следваха тогава габровската гимназия…, всички излязоха добри и достойни граждани и останаха верни на тогавашната габровска школа, трезви, почтени, непретенциозни, добросъвестни изпълнители на дълга и сплотени за общо добро“.
Автор на материала: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово