Културна ценност на месец септември e бюст на индустриалеца Пенчо Иванов Семов. Българският скулптор Кирил Тодоров (1902-1987), автор на паметника на Васил Априлов в Габрово, през 1934 г. гостува във вилата на Семов (Старопиталището). Остава възхитен от “това райско кътче” и от посрещането. В знак на преклонение пред стореното от Пенчо Семов, Кирил Тодоров изработва бюстове на именития индустриалец и съпругата му. Двете гипсови скулптури са поставени в горната част на парадното стълбище на старопиталището. След 9 септември 1944 г. бюстът на х. Радка Пенчо Семова е унищожен, а на Пенчо Семов е укрит от градинаря Колю Обов, сина му Васил и снаха му Силвия Колеви. През 1997 г. бюстът на големия български индустриалец е подарен от сина му инж. Пенчо Пенчев Семов и съпругата му Цвета Семова на музея в Габрово и заема почетно място в експозицията “Габрово и габровци”.
Бюстът е майсторско произведение на големия български творец, издържано в най-добрите черти на класическото портретно изкуство. Макар и пострадал от условията на неговото укриване, той все още предава ярката индивидуалност на Пенчо Семов.
Видният български индустриалец Пенчо Иванов Семов (1873-1945) е създател на модерната индустрия в България, акционер в 28 АД, между които: АД „Успех” – Габрово; АД „Александър” – Габрово; АД „Иван Семов и синове”; търговско и акционерно дружество „Габрово” – Габрово; АД „Принц Кирил” – Габрово с тъкачница в с. Курило, Софийско; ютена фабрика АД „Кирил” – Варна; АД „Лен” – Провадия; тютюневите дружества „Ксанти – Джебел” и „Джерахов и сие” – Златоград; 4 банки, две застрахователни компании и др.
През 20-те и 30-те години на ХХ в. Пенчо Семов участва във финансово – индустриална група „Българска банка”, работеща с български капитали, и се обявява срещу износа им в чужбина.
Акционер е на Българско търговско параходно дружество – Варна и е председател на УС в годините 1933-1935. Той изготвя първата програма за превръщането му в транспортен тръст.
Пенчо Семов е не само български предприемач, той е един от големите патриоти и благодетели. През 1919 г. габровският индустриалец дарява 300 000 златни лв. за лобиране в полза на България за намаляване претенциите към страната ни от 12 милиарда златни франка на 2 милиарда – при сключването на Ньойския договор.
Дарява на български църкви и манастири 2 500 000 лв.
Създава фонд на свое име в библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово от 22 500 лв. за закупуване на литература с най-новите изследвания в областта на техниката и медицината.
Признат от ЖБД „Майчина грижа” – Габрово за най-големия благодетел на дружеството. Стойността на даренията му за дружеството възлиза на над 1 500 000 лв.
Радетел за модерно българско образование на младите хора, той дарява за обучението им над 3 000 000 лв., от тях 1 570 000 лв. за колежа „Св. Августин” – Пловдив, за Априловската гимназия – Габрово, за колежи във Варна и други училища.
Не са редки случаите, когато с негови пари продължават образованието си деца на бедни работници от неговите фабрики в Габрово и страната.
Той е един от малкото българи, които през 30-те години на ХХ в. отделят крупни суми за дарения за българската култура. Спонсорира: Кирил Тодоров – скулптор – автор на паметника на В. Априлов в Габрово; Йосиф Шквара – изработил единствения мраморен иконостас на територията на Габровската духовна община и др.
През 1936 г. дарява вилата си и част от чифлика си във Варна, оценени на 450 000 златни лв., на Съюза на журналистите.
Създава в София първото социално заведение за безпризорни хора и го издържа.
През 1928 г. и 1943 г. написва две завещания за своите работници и техните деца от Габрово и Варна и построява старопиталище и пансион за тях при пълна издръжка от негова страна. Даренията за основаната от него Фондация възлизат на 200 000 000 лв., като завещаната сума може да се използва от управата на града за развитие на габровската индустрия.
Известен е в Европа с предприемаческата и дарителската си дейност. През 1937 г. в английския в-к „Гардиън” представители на британския индустриален елит го определят като символа на модерна България. А през 1942 г. проф. Дмитре Антич от Белградския университет, Сърбия пише, че Пенчо Семов е най-социалният индустриалец на Балканите.
Източник: Чолакова, Красимира. Пенчо Семов УСПЕХЪТ.