В началото на 1930 г. памукотекстилна фабрика АД „Принц Кирил” – Габрово става собственост на търговската фирма „Перец Моше Пизанти”. Членовете и акционерите в „Принц Кирил” са акционери и в дружество „П. М. Пизанти”, от една страна като основен акционер във фабриката и отделно като членове.
Перец, Самуел и Алфред Пизанти
(акционери и членове на УС)
Братята Перец, Самуел и Алфред са родени във Видин. В началото на ХХ век семейството им се преселва в Русе.
Тримата братя Пизанти: Перец, Самуел и Алфред и до тях д-р Карл Лендт с работници в двора на фабрика „Принц Кирил” – Габрово. 24 май 1931 г.
Перец Моше Пизанти е най-големият от братята. През 1903 г. в Русе е регистрирана фирма „П. М. Пизанти”: „Дружеството е учредено между неограничено отговорните членове Соломон Майер, Перец Моше Пизанти и Израел А. Розанес, които при еднакви и солидарни права и задължения управляват и подписват фирмата. Предмет на предприятието е кинкалерийна, галантерийна и книжарска търговия на едро”.
Семейството на Перец Пизанти са италиански поданици. Почива преди 1954 г. в Куба.
Самуел Моше Пизанти е роден 1882 г. През 20-те години на ХХ век притежава търговска фирма във Видин. Семейството на Самуел Пизанти са италиански поданици и се изселват в Италия преди национализацията.
Алфред Моше Пизанти е роден на 15 август 1890 г.
Братята ползват услугите на габровския адвокат Никола Сокеров за уреждане на взаимоотношенията си с длъжници от Габрово.
От 1930 г. до 1942 г. в Габрово живеят семейството на Алфред Моше Пизанти и на зет му Бенцион Аджубел. Алфред е технически директор на фабриката, а Аджубел – прокурист. Те ръководят производствения процес във фабриката. Семействата живеят в кв. Борово, в жилища, намиращи се в района на фабрика „Принц Кирил”.
През 1942 г. семейства А. Пизанти и Аджубел се преселват в София. До национализацията те са български поданици, а след това се изселват в Палестина.
Пенчо Иванов Семов
(акционер и член на УС)
Роден в с. Цвятковци, Габровско на 25 май 1872 г. От дванадесетгодишен започва трудовата си дейност – помага на баща си в търговията със занаятчийски произведения. Още като юноша работи самостоятелно в дюкянче за манифактурни стоки в Тутракан. Тук младият Пенчо Семов търгува не само с околните села, но и със селата в Румъния, установява връзки с търговци от Букурещ и Галац. Чрез търговията успява да натрупа първоначален капитал.
От началото на ХХ век Пенчо Семов се отдава изцяло на стопанска дейност:
Регистрира семейната фирма АД „Иван Семов и синове” – Габрово (1905 – 1945 г.) за производство на трикотаж, която впоследствие става еднолична негова собственост. Главен акционер в АД „Успех” – фабрика за вълнени прежди и платове (1917 – 1945 г.). Създател и едноличен собственик на вълненотекстилна фабрика „Вилата” – Габрово (1928 – 1945 г.).
Включва се като акционер във вълненотекстилно АД „Надежда” – Габрово (1904 – 1945 г.); АД „Напред” за търговия и индустрия (1919 – 1921 г.); АД „Трико” (1921 – 1925 г.); АД „Габрово” – трикотажна фабрика (1925 – 1929 г.), ЕООД „Астраган” – за търговия с кожарски стоки (1931 – 1935 г.); АД „Ботю и Иван Патеви” – кожарска фабрика (1932 – 1945 г.); АД „Пипис” за производство на заместител на гьон (1942 – 1945 г.); Вълненотекстилно АД „Александър” (1941 – 1945 г.)
Познанствата, които има сред индустриалците от цялата страна, го правят желан партньор и дават възможност на Пенчо Семов да се включи като акционер в големи индустриални предприятия в страната: първата българска фабрика за ютени изделия „Кирил” АД – Варна, където е избран за председател на УС (1909 – 1945 г.); АД Сердика” – София за търговия и индустрия (1917 – 1924 г.); Барутно АД „Принц Борис” – Русе (1907 – 1927 г.); АД „Лен” – Провадия (1929 г. – 1944 г.), където е председател на УС от 1930 до 1934 г. и член до 1944 г.; Българско търговско параходно дружество (1931 – 1936 г.), като е председател на УС в периода април 1933 – януари 1935 г.
Част от своите капитали пренасочва в дружества от тютюневата индустрия. Акционер е в АД „Ксантийска роза” – София за производство на цигари (1919 – 1922 г.), АД „Ксанти – Джебел” – София за търговия с тютюневи изделия (1919 – 1929 г.); АД „Чичиков – Джехаров и сие” – Златоград (1919 г. – 1945 г.)
През годините Пенчо Семов влага средства и като акционер в банки и застрахователни дружества: АД „Розова банка” – София (1917 – 1941 г.); Банка „Съединение” АД – София (1917 – 1929 г.), в която е член на УС през 1918 г., 1921 – 1922, 1925 г.; Застрахователно АД „Родина” – член на УС , АД „Българска банка”; Акционерно застрахователно дружество „Звезда” и Съединени български банки.
От 1929 г. до края на живота си Пенчо Семов активно се включва в работата на памучнотекстилно дружество „Принц Кирил” – Габрово. В средата на 1929 г., когато братя Хаджидечеви (основни акционери) изтеглят своето участие от фабриката, той е назначен за синдик на дружеството и председател на УС. През 1930 г. Пенчо Семов привлича за основни акционери в дружество фамилия Пизанти и техни родственици. През годините Семов е несменяем подуправител на УС до 1945 г., когато сам си подава оставката.
Пенчо Семов почива на 10 юли 1945 г. Изпратен е до вечното си жилище от хиляди габровци в знак на последна почит към него и неговия живот, осмислен в едно изречение: „Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих – моето дело е налице!”.
Илия Иванов Кожухаров
(акционер и член на УС)
Роден на 13 ноември 1893 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия. Следва право във Франция, но започналата Балканска война налага връщането му в България, за да участва във военните действия. Завършва право в Софийския университет през 1915 г.
През 1923 г. кандидатурата на Илия Кожухаров за кмет на Габрово е издигната от Демократическата партия. Той е кмет от март 1923 г. до юни 1932 г. и от ноември 1934 г. до януари 1935 г.
Успешната работа на Илия Кожухаров като кмет на Българския Манчестър е високо оценена и през годините той заема редица отговорни държавни длъжности: главен секретар на Министерство на вътрешните работи и народното здраве (октомври 1935 г. – ноември 1937 г.); министър на правосъдието (1938 г.); министър на търговията, промишлеността и труда (ноември 1938 г. – октомври 1939 г.). От 1935 г. семейство Кожухарови живее в София.
Илия Кожухаров работи като юрисконсулт на памукотекстилно дружество „Принц Кирил” – Габрово от 1939 г. През април 1941 г. на общо събрание е избран за председател на УС след подадената оставка от този пост на Перец Пизанти. На тази длъжност остава до април 1945 г. До национализацията на предприятието отново поема работата на юридически консултант на „Принц Кирил”.
Илия Кожухаров почива на 12 юни 1994 г. в София.
Инж. Владимир Ананиев Явашев
(технически ръководител)
Роден във Варна на 7 април 1901 г. Средно образование завършва в Разград през 1920 г. и висше техническо училище през 1925 г. във Виена, Австрия. Започва работа в Габрово от 1 април 1926 г., като технически ръководител във фабрика „Принц Кирил”, където остава до 1945 г. Ценен е като добър специалист – химик, което доказва и дългогодишната му дейност като несменяем ръководител по техническото поддържане на бояджийната в дружеството. Едновременно с това ръководи и семейната фирма – ООД „Химия и индустрия” ООД.
В края на четиридесетте години на ХХ в. семейство Явашеви напуска Габрово и се установява в София.
Владимир Явашев почива през 1983 г. в София.
Катя Гечева, гл. уредник в РИМ – Габрово