(Коста) Константин Стефанов Йотев (Йотов) е роден в Габрово на 27 февруари 1895 г. в средно заможното семейство на шивача Стефан Иванов Йотев и съпругата му Пия.
Едва десет годишен Коста е изпратен в Русия. За него баща му Стефан Йотев е избрал кариера на военен. Една година учи в Южнославянския пансион на Тодор Минков. Коста Йотев до края на живота си с гордост споделя, че е възпитаник на последния випуск на пансиона, който завършва през 1906 г. Тук учи в подготвителен клас преди постъпването си във Владимировския Киевски кадетски корпус.
Интересна подробност е, че в корпуса го записват не с рожденото му име Коста, а Константин и това име той узаконява след завръщането си от Русия през май 1913 г. При завършването на курса към Военното училище в София, отново с името му има проблем – записан е с фамилия Йотов. Затова пише и публикува с двете фамилии – Йотев и Йотов. Не е съобразил, или не е знаел, че има и друг габровец със същите имена полковник Константин Иванов Йотов (1866–1930), а днес от това съвпадение на имената се раждат необясними компилации.
Константин Йотев, Киев, 1913 г.
След години Константин Йотев издирва и подържа контакти с други възпитаници на Южнославянския пансион – българи, сърби, черногорци и др. Интересува се от живота и дейността на сънародниците си, получили образование в това училище. Спомените му за тези години са живи в сърцето и душата му. През юли 1959 г. изпраща до Всенародния комитет за българо-съветска дружба предложение да се организира тържествено честване в България и СССР през 1963 г. на 100-годишнината от основаването на Южнославянския пансион в гр. Николаев. Към писмото прилага и своето изследване „Приносът на гр. Габрово, за заякчаване дружбата между българския и руски народ“, наречени от самия автор „малък труд“, написан през 1959 г. В него на 40 машинописни страници изнася факти за преминаването на руския пътешественик Григорович в 1844 г. през Габрово, за габровските емигранти в Москва в последните десетилетия на XVIII век, търгували с розово масло и коприна, за габровската колония в Одеса и габровци, изпратени да продължат образованието си в Русия, описва историята на южно-славянския пансион и неговия директор Тодор (Фьодор) Минков. Повече от половината от този скромен труд на Коста Йотев е посветен на Освободителната война (от юни до декември 1877 г.), като образно описва как руските войни бодро крачат към българските предели, как с жертвоготовност влизат в битките за освобождението на България, страници са посветени на Шипченските боеве и зимното преминаване на Балкана.
Приел Русия като своя втора родина, до края на живота си Константин Йотев говори с признателност за русите, воювали не за своята страна, а за свободата на православните си братя, водени от убеждението, че българи и руси са една кръв, една вяра, един народ. Ето с какви думи завършва „Приносът на гр. Габрово…….“:
„Когато влизаме в Габрово откъм Търново, движим се по улица „Орловска“, носеща името на Орловския полк, чиито роти през Освободителната война първи влязоха в Габрово, а по-късно с легендарен героизъм заедно с българските опълченци бранеха Шипченския проход през време на тридневните августовски боеве; откъм Севлиево – улица „Брянска“, носеща името на Брянския полк, който пръв долетя на помощ на защитниците на Шипка. По нататък ние се движим по улиците „Радецка“, на името на генерал Радецки, командващ войските на отбраната на Балкана, „Скобелевска“, на името на генерал Скобелев — героя от Плевен и командващ войските, които с развети знамена, музики и барабанен бой атакуваха и превзеха Шейновския укрепен лагер, „Опълченска“ – на името на героичното българско опълчение и най-после „Николаевска“, носеща името на главнокомандващия руските войски през Освободителната война, Великият княз Николай Николаевич.
След несполучливите за България Балканската и Първа европейски войни, някой български управници с лекомислие променят старите имена на някой улици.
И ако някой бъдещ управник би дръзнал да промени имената на тези основни за Габрово улици, то той би извършил светотатство, защото техните имена символизират саможертвата на 200000 хиляди руски войни. Те сложиха своите кости за свободата на българския народ и във всяко тяхно име е вплетен героизмът и вечната слава на руските войни и българските опълченци, които бяха решили да умрат, но да не допуснат турските орди да завладеят прохода.
И ако в оня момент на върховно напрежение, когато защитниците, останали без патрони и снаряди, изтощени, без хляб и вода, биха отстъпили под напора на многобройните турски батальони, то от днешното наше Габрово и помен нямаше да има; то щеше да бъде изгорено и разрушено, нашите бащи в деди щяха да бъдат изклани и пръснати и нашето поколение в днешния му вид нямаше да съществува. Ето защо, когато ние минаваме край църквата „Св. Богородица“, където скрити в зеленина, се издигат паметниците на падналите в боевете на Балкана герои, или близо до моста на Боровото, или обградените с железни огради паметници на гробищата, трябва смирено да прекланяме глава и с благоговение да си спомняме за техния велик подвиг на себеотрицание и върховна жертва. А когато отиваме на връх Столетов (Свети Никола – б.а.), нека там, пред величавия паметник на Свободата и многобройните други паметници и гробници, си спомняме за твърдостта и героизма на руси и българи, за ония моменти, когато турците излизат откъм манастирската гора и почти обграждат отряда. Да си спомняме моментите когато командирът на 3-а знаменосна дружина, майор Чиляев, запява „Шуми Марица“, а генерал Столетов се обръща към разредените и разнебитени дружини с думите, предадени тъй поетично от Вазов:
„Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци,
На вашата сила Царят повери
Прохода, войната и себе дори….“
Вероятно всеки българин, поне един път на националния празник си е задавал този въпрос – ако руси и българи не бяха устояли победата на връх Св. Никола – каква ли щеше да бъде съдбата на прародителите ни, на родителите ни, на нас, децата и внуците ни и дали изобщо щяхме да съществуваме и да се наричаме българи?!?
И нека на 3 март сведем глави в знак на признателност пред подвига на всички загинали и взели участие в боевете за Освобождението на България.
автор: Катя Гечева – главен уредник в РИМ – Габрово