Културна ценност на месец МАРТ 2014 г. бяха частици от малиновочервения цвят на Самарското знаме. Регионален исторически музей – Габрово ги съхранява като скъпа реликва, дарена от Велислава Палаузова – Чохаджиева. Тя е член на Комитета по въздигане на паметника на вр. Шипка, който включвал представители на различни организации. Причислена е в обновения и допълнен Комитет през 1924 г. от състава на женските благотворителни дружества в столицата.
Според програмата за тържественото полагане на основния камък през м. август 1922 г., посветено на 45-годишнината от героичната отбрана на Шипка, участва и знамето-светиня. То е изложено за поклонение в казанлъшкото читалище „Искра”, където през нощта се отронват частици от коприната. За спомен са подарени частички от белия и малиновочервения цвят на знамето на участвалите в тържествата все още живи опълченци, в т. ч. и габровци (сред които и Иван Лазаров Донков, наследниците на който също даряват частици от светинята). Като потомка на Николай Ст. Палаузов, Велислава Чохаджиева ги предава с посвещение на музея през 1965 г. след грижливо пазене повече от 43 години.
Символ на българското участие във войната, Самарското знаме е ушито през 1876 г. от жителите на град Самара (Русия). Предназначено за българските въстаници от априлската епопея, знамето тръгва по бойните пътища на България година по-късно. Светлите образи на светите братя Кирил и Методий и на Иверската Света Богородица, изрисувани върху двете му страни от художника Николай Евст. Симаков, окрилят българските опълченци от момента на неговото връчване. На 6 (18 – по нов стил) май 1877 г. в гр. Плоещ (Румъния) то е тържествено поверено на трета опълченска дружина в присъствието на висши руски военачалници, чужди военни аташета, художници, военни кореспонденти, граждани, представители на българската емиграция в Русия и Румъния. „НЕКА ТОВА ЗНАМЕ ДА ОБХОДИ ОТ КРАЙ ДО КРАЙ ВСИЧКАТА ЗЕМЯ БЪЛГАРСКА…” е отговора на стария войвода Цеко Петков, който пръв приема знамето от главнокомандващия Българското опълчение ген. Николай Г. Столетов. Ден по-късно българските доброволни дружини полагат клетва пред Самарското знаме, пръв знаменосец на което е Антон Марчин.
От общо 167-те габровци, удостоени по храброст и наградени с ордени, част от тях са отличени за мъжеството и героизма, проявени при защита на Самарското знаме – Драгой Божилов и Атанас Пеев, Пенчо Недков Сватов, Димитър Екимов, Дянко Лазаров и Станчо Николов със Знака за отличие на военния орден „Св. Георги” (4 степен). А със сребърен медал 20 души – сред тях Ганчо Мацков, Христо Басмаджиев, Гаврил Кръстников, Коста, Априлов, Пенчо Георгиев, Никола Хр. Мустаков, Тодор Николов, Петър Саков, Анастас Атанасов и др. Бойното му кръщение е в боевете при Стара Загора на 19 (31) юли като трима от знаменосците са ранени, а двама загиват – единият е дружинният командир подполковник Калитин. В боя за защитата на знамето са ранени и габровците Христо Николаев, Васил Христов и Димитър Станев, а Георги Петков е убит. То е защитавано още от габровските опълченци Ганчо Мацков, Пенчо Георгиев, Никола Мустаков, Тодор Николов, Анастас Атанасов, Никола Стефчев, които се включват в сраженията за Стара Загора. Знамето участва и в боевете на Шипка.
Оцеляло, след Освобождението Самарското знаме е прибрано в знаменосната сбирка на царския дворец. На 20 юли 1880 г. е наградено с орден „За храброст” – I степен. По време на тържествата през 1902 г. послучай 25-тата годишнина от свободата, живите тогава опълченци преминават в тържествен марш със своето знаме-светиня. Двадесет години по-късно – на 25 август 1922 г. габровци триумфално го посрещат, като коленичат пред него. Започнало от София през Стара Загора, Казанлък, Шипка и вр. Св. Никола шествието на старите ветерани пристига и в Габрово. То е „посрещнато, прието и изпратено по един небивало импозантен и мил начин”.