За културна ценност на месец декември Регионален исторически музей – Габрово определи рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“.
Плакатът е на Първа царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“, залепен върху паспарту, с размери 53,5/74 см. Многоцветен, изобразяващ сградния фонд на фабриката, вътрешен изглед на цеховете и на електрическата централа, получените медали от различни панаири, емблемата на фабриката, портрета на основателя на фабриката. Изработен е от В. Найбертъ, граф. худ. завод „Прага – Смиховъ“. Заведен е във фондовете на РИМ – Габрово през декември 1987 г.
През 1892 г. Иван Хаджиберов, заедно с Андрея Момерин, построяват тъкачница за фини вълнени платове.
След 1901 г. Беров откупува дела на своя съдружник и става единствен собственик на тъкачницата, която в рамките на тяхното съдружие стартира с 5 и нараства до 14 тъкачни стана. В следващите 3 години той разраства обема на работа до 45 тъкачни стана. Тяхната двигателна сила е обезпечена от воден двигател с повече от 30 конски сили на валцовата воденица на баща му Сава Беров. През 1906 г. Иван Хаджиберов прави инсталация с две водни турбини и 160 конски сили добивана електрическа енергия. Малко по-късно той добавя още една турбина и силата на инсталацията възлиза на 240 конски сили.
Поетапно сградата на фабриката е разширена с ново двуетажно здание, в което са поместени 80 стана и още една сграда, определена за бояджийница. Върху площ от 5000 кв. метра са построени помещения за складове и канцеларии, за всички работници: безплатни жилища, осветление и отопление, игрища за тенис на корт, читалищен салон, зоологическа градина, билярд, занималня и частно училище за децата на работниците и е организиран стол.
Постепенно производството на платове нараства до 180 000 метра годишно, а числеността на работниците до 300 души.
Поради обвинение по член 4 от Закона за съдене виновниците за народната катастрофа – „за забогатяване по време на война“, е арестуван през 1919 г. Прекарва девет месеца в предварителен арест. През този период фабриката е спряна. Оправдан е с амнистията от 26 юли 1924 г.
През 1923 г. фабриката е опожарена, една немалка част от машинния инвентар е унищожен. Загубите възлизат на 15 млн. лева. Възстановена е с предишните си двигатели с мощност над 150 киловата, 55 механични стана, парна сушилня, пълна апретурна инсталация и тепавица. През 30-те години се произвеждат по около 120 km плат годишно. От април 1931 г. е преобразувана в акционерно дружество.
Девизът на фабриката е „Вярност и постоянство“, запазената марка „Мериносова овца“.