На 27.02.2017 година Регионален исторически музей – Габрово взе участие в среща-лекция в зала „Възраждане“. По темата „За свободата на България“ говори Даниела Цонева, уредник отдел “История на българските земи XV–XIX век”.
Трябва да изминат пет века от края на ХIV-тото столетие, когато последните стъпки на цар Иван Шишмановите войни заглъхват сред ужас, разруха и смърт… Следват векове на страдания и безнадеждност, на поругани светини, на удавени в кръв бунтове, завери, съзаклятия, въстания. Чуждата политическа власт, дискриминационната и асимилаторска политика на османската държава предизвикват борбата на българския народ срещу чуждото подтисничество. През ХV-ХIХ век тази борба цели да опази българската народност, да съхрани демографския потенциал, да противодейства срещу икономическата система на експлоатация, както и за политическо освобождение. Българското националноосвободително движение, особено – неговият връх – Априлското въстание, не само дава дипломатическите, външнополитическите и морално-психологическите основания за началото на една нова руско-турска война, но се явява и главен съюзник на руската армия по време на бойните действия.
Най-голямото събитие в българското 19-то столетие Руско-турската война от 1877-1878 г. е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите, на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси. Въпреки изживените трудни дни населението дава всичко от себе си доброволно, с доверие и благодарност. Формират се не само дружини на Българското опълчение, но и доброволчески милиционни отряди и чети, устройват се болници, осигуряват се вода, храна, боеприпаси, разузнавачи. Българският народ, който очаква и се готви за тази война, оказва всемерна военна, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ.
Габрово е градът непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, със зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер. Но габровци вписват свои страници с различни прояви и в боевете при Нова и Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето – светиня. Габровци от състава на конната сотня участват и във финалните моменти от бойните действията на руската армия в направлението Котел – Сливен при Садово, Търново Сеймен (дн. Марица) и Кадърфаклие (дн. Везенково).
Успешната отбрана на Шипка е с огромно военностратегическо значение. Според ген. Радецки, Шипка се оказва „заключена врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша. Независимо от целите и стремежите на всички държави, вплетени в мрежата на Източния въпрос, енергичните усилия на руската армия и активното участие на българския народ довеждат до победен край на 13-та руско-турска война. От общо 167-те габровци, удостоени по храброст и наградени с ордени, не малка част от тях са отличени за мъжеството и героизма, проявени при защитата на Самарското знаме – Драгой Божилов и Атанас Пеев, Пенчо Недков Сватов, Димитър Екимов, Дянко Лазаров и Станчо Николов със Знака за отличие на военния орден „Св. Георги” (4 степен). А със сребърен медал 20 души – сред тях Ганчо Мацков, Христо Басмаджиев, Гаврил Кръстников, Коста, Априлов, Пенчо Георгиев, Никола Хр. Мустаков, Тодор Николов, Петър Саков, Анастас Атанасов и др.
139 години ни делят от края на поредната Руско-турска война, когато на трети март 1878 г. в Сан Стефано е подписано историческото, съдбовно завоевание – възкресяването на българската държава. И макар договорът да е предварителен, а следващите месеци и години да носят на освободената нация немалко изпитания, тази война завинаги остава като вододел в новата българска история, като дълготраен фактор в съдбините на България.
