Регионален исторически музей – Габрово представя част от богатата си колекция от пафти в изложбата „Пафтата и образът на жената в миналото“. В нея е проследено развитието на този коланен накит и различните образци, който майсторите златари са произвеждали през периода на Възраждането.
Пафтите са неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ – началото на XX век. Появили се като накит още през Първото българско царство, под различна форма продължават да се употребяват до XX век. В лат. ез. „pacta” означава сключвам, а в тур. ез. терминът „пафте” – луксозно украшение. Широко се използва и другото им название от турско-персийски произход – „чапрази“. Пафтите едновременно служели за закопчаване и украсяване на колана, който е тъкан или съставен от метални прешлени. Тоест те са неделима част от него, затова са разпространени из цялата страна.
От Габровско най-ранните открити пафти са от спасителни археологически разкопки на ул. „Радецка“, при храм „Успение Богородично“. Те са датирани към XIV век и са пример за дългия път на развитие, който извървява пафтата, от чисто практическата си функция до художествено-естетическата през Възраждането.
В историята на този накит се вижда една устойчива традиция. Развитието и изменението се изразява в по-големите размери, повишаване на качеството на изработка и изпълнението на орнамента. Като за съществена разлика в качеството може да се говори едва кр. на XVIII нач. на XIX век.
Усъвършенстват се все по-сложните техники – филигран и ажур. От Средновековието главно се запазват формата и розетата. Поради което и пафтите с розета в центъра са сред най-срещаните в музейните колекции.
През XVIII – XIX век е разцвета на накита, като един завършек на народния костюм. Пафтите стават все по атрактивни, богато украсявани и масово произвеждани в почти всички области.
Изложбата може да бъде посетена в периода 02.09 – 30.09.2016 г. в сградата на РИМ – Габрово, ул. „Николаевска“ №10.
