В годината, когато честваме 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, отбелязваме още едно бележита годишнина, която показва габровското първенство в националната индустриална история.
Заявката, че в Сопот ще се строи една от най-големите фабрики за барут в Европа предизвика редица коментари. След Освобождението в България са функционирали малко на брой предприятия за производство на барут, които могат да се преброят на пръстите на двете ръце. Русенското барутно дружество „Принц Борис“ (дн. „Дунарит“) е основано през 1907 г., а барутната фабрика в казанлъшкия „Арсенал“ – едва през 1935 г. Държавно индустриално предприятие „Красная звезда“, с. Владая, София започва да функционира от 1948 г., когато се уедрява с фабрика „Цвят“ – с. Вердикал, Софийско, собственост на СД „Стоян Величков & Сие“, София. Небезизвестна е и варненската „Амонал“, подобни фабрики е имало в Твърдица, Карлово и др. До Габрово обаче се намира най-старото функциониращо без прекъсване предприятие за производство на барут в страната – фабрика „Еловица“, което чества 130-годишна история.
Развитието на фабрика „Еловица“ е изследвано от Красимира Чолакова от Исторически музей – Габрово и Карамфила Грудова, тогава директор на АЕК „Етър“.
ЕЛОВИЦА (1895-1995), автори Красимира Чолакова и Карамфила Грудова
Фабриката е построена в долината на едноименната река, североизточно от връх „Св. Никола“. Инициативата е на Васил Радков и Георги Христов. През 1895 г. в съдружие с Йосиф Р. Цанков, търговеца Донко Хаджи Досев и кожарят Иван Халачев те създават СД „Барутна фабрика „Еловица“ с предмет на дейност производство на черни димни барути. През есента на 1895 г. построяват редица паянтови помещения – ателиета, които поради спецификата на производството са отделени едно от друго със защитни изкуствени земни валове. Докарани са машини за производство барут, закупени от видинската фабрика, които се задвижват от водна сила. В първите години са поканени трима сръбски майстори – специалисти в производството на барут, които ръководят около 15 работника, предимно селяни от околните села. През юли 1896 г. е произведен първият качествен барут. Управител на фирмата е В. Радков, а останалите съдружници образуват Управителния съвет. В началото производството е специализирано в добиването на каменарски и ловен барут. След инцидент във фабриката през 1899 г. сърбите напускат България. Броят на работниците се увеличава на 25.
Барутна фабрика „Еловица“ АД
През 1903 г. „Еловица“ е регистрирана като Събирателно дружество „Цанков, Досев, Халачев и Радков“. Купуват се още машини от закритата фабрика за барут във Видин. През 1909 г. на работа е назначен Фредерико Вирилио, италианец от Торино, специалист в барутното дело. Находчив, с организаторски талант и опит, той започва цялостна реорганизация на производството. Постройките се увеличават, двигателната сила се допълва с парна машина, дървените барабани и ръчна преса са заменени с механични. Вирилио проектира дробилна машина с голяма производителност, която е изработена в Италия. За първи път в България във фабриката е въведено производството на бикфордов фитил. Оформени са четири отделения с над 30 ателиета.
През Войните за национално обединение фабрикатата получава дългосрочен договор с Военното министерство, работят много мобилизирани. През 1923 г. „Еловица“ влиза в съдружие с немската фирма „Баерише шпренгщофверке унд Хемише фабрикен АД“ – Нюрнберг и става акционерно дружество. Административен директор е Д. Андрейчев, а технически до 1937 г. Йосиф Шоринг, член на УС е и италианския посланик в страната по това време. Фабриката се оформя като отлично обзаведено и модерно предприятие със съвременни немски машини, което по нищо не се отличава от съществуващите по това време европейски барутни фабрики. Продукцията включва черни барути, минен и ловджийски, нов безопасен взрив „Габровит“, на базата на тринитротолуол и амониева селитра; бикфордови фитили; ловни гилзи и пистолетни патрони. Суровините са калиева и амониева селитра, сяра, дървени въглища, графит, алуминиев прах, парафин, каолин, талк, смола, памучна и ютена или конопена прежда. Шоринг открива първата химическа лаборатория към фабриката, въвежда за първи път пресоване на тротил с водна преса, използване на въглища от лозови пръчки за производство на барут.
Акция на Барутна фабрика „Еловица“ АД
През 1924 г. на работа в „Еловица“ е назначен като счетоводител Илия Немцов, неуморим в увеличаване просперитета на фирмата. През 1940 г. работниците достигат 60 души. За една смяна се произвежда по един тон взрив, 3000 м фитил и до 500 кг барут. През 1935 г. започва производството на динамити. През 1939 г. Д. Андрейчев, Илия Немцов и Иван Хр. Георгиев, внук на основателя Г. Христов, изкупуват всички акции на германските участници. След смъртта на Д. Андрейчев през 1941 г., като акционер се включва М. Андрейчева, дъщеря на Донко х. Досев, един от основателите на фабриката и сестра на арх. Ат. Донков, проектант на паметника на връх Шипка. Предприема се възобновяване на инсталацията за производство на суха дестилация, произвежданите в нея химикали намират широко приложение в редица отрасли на промишлеността. Поради нарасналото търсене на продукцията фирмата открива склад в София, закупува гори в Родопите за производство на дървени въглища. Пазарът се разширява и в чужбина – през 30-те години в Турция, през 1944-1945 г. в Югославия. Четиридесет години тя снабдява над 100 български фирми и търговци.
Марка на Барутна фабрика „Еловица“
Национализацията на фабриката обхваща имущество за 32,3 млн. лв. на площ 128,4 дка. Тя става ДИП „Еловица“ – Габрово към обединение „Химическа индустрия“. През 1948 г. наследява активите и пасивите на АД „Росица“ – Севлиево, другото габровско предприятие за производство на барут, основано през 1906 г. Тогава има 147 работници, производството е 510 т експлозив, 97 т барут, 3,5 млн. м. бикфордов фитил. През 1955 г. работниците в предприятието са вече 226, ново разширение е извършено през 1962 г. От 1976 г. фабриката работи като Завод „Еловица“ – Габрово, част от Машиностроителен комбинат „Точно машиностроене“ – Габрово.
Цех за „Габровит“, 70-те години на ХХ в.
Тук е обособена площадка за производство на боеприпаси, а барутното производство покрива около 40% от нуждите на ДСО „Металхим“. Произвеждат се ръчни гранати, артилерийски гръмове, сачми, запалки с търкателно и механично действие, реактивни двигатели на 70-мм изстрел на противотанковия гранатомет РПГ-7В, сглобяват се противотанкови мини и 122-мм осколочно-фугасни снаряди.
Завод „Еловица“, 80-те години на ХХ в.
През 1990-1991 г. предприятието е дъщерна фирма на Държавна фирма „Гама“ – Габрово, след което преминава през формите еднолично дружество с ограничена отговорност и еднолично акционерно дружество. През 1999 г. е приватизирано. От юли 2008 г., когато става акционерно дружество „Максам България“, в предприятието влизат испански собственици. Започва утилизацията на боеприпаси. През юли 2011 г. е преименувано на „Експал България“, а септември 2020 г. си връща старото название и сега е „Еловица 1895“. Име, което през XXI век напомня за дългогодишната традиция и делото на основателите.