(Спомен за семейство Нанка и д-р Иван Иванови)
На 20 март от 16.00 часа в Регионален исторически музей – Габрово ще бъде открита изложбата „В музикалния салон“ с част от голямото дарение, направено от Нели Иванова на вещи, принадлежали на нейните родители Нанка и д-р Иван Иванови.
Д-р Иван Христов Иванов е роден на 25 юни (стар стил) 1910 г. в Габрово. Син е на един от първите габровски лекари д-р Христо Иванов Гьонджиев и Цанка Ганчева Шишкова от Дряново.
Семейството на д-р Христо Иванов – съпруга Цанка и синове Иван (р. 1910 г.), Ганчо (р. 1916 г.) и Цветан (р. 1927 г.), Габрово, 1929 г.
Учи в Лъчанското и Умниковото училища в родния си град и през 1929 г. завършва Априловска гимназия. Завършва с успех 5.53 и е освободен от матура. Като ученик взема активно участие във всички музикални изяви на гимназията. Участва в хора, който в неделни и празнични дни пее и като църковен хор в храма „Света Богородица“. Свири в духовата музика при училището с ръководител маестро Антон Безлов (бивш капел-майстор на престижен военен оркестър).
Още от ученическите си години се подготвя за лекарска професия. В Търновската мъжка гимназия полага изпит и получава диплом за владеене на латински език.
Иван Иванов със състуденти в Медицинския университет в Страсбург (втори отляво на дясно), 1934 г.
През есента на 1929 г. е изпратен от семейството си да учи медицина в Париж. Две години изучава физика, химия, зоология и ботаника, съчетани с практически упражнения. Това е задължителен курс за френски и чуждестранни студенти. След завършването му се получава бакалавърска степен по естествени науки. Едва след този курс студентът има право да запише медицина. През 1931 г. Иван Иванов се премества в Страсбургския медицински факултет (по финансови причини), където през 1935 г. завършва четиригодишния курс на обучение. На 3 март 1937 г. успешно защитава дисертация за травматичните флебити и получава титлата доктор по медицина. Завръща се в България, за да положи задължителния държавен изпит в страната. Издържа го успешно и придобива право на лекарска частна практика в родината.
д-р Иван Иванов, 1937 г.
През 1939 г. завършва шестмесечен курс по рентгенология в Александровска болница, а през 1967 г. опреснява знанията си с нов квалификационен курс и получава удостоверение за специалист-рентгенолог.
Целият му трудов път като лекар преминава в Габрово. Работи в Държавна болница „Княз Борис Търновски“, в Работнически диспансер, Работническа болница, Държавно предприятие „Георги Генев”. От 1958 г. до пенсионирането си през 1970 г. е завеждащ рентгенологичен кабинет и ординатор в Медико-санитарна част № 3, Консултативна поликлиника и Окръжна болница. Продължава да работи до 1974 г.
д-р Иван Иванов на работното си място в Медико-санитарна част № 3, 70-те години на ХХ в.
За всеотдайната си лекарска практика е награден със значката „Отличник на Министерство на народното здраве и социалните грижи“ и му е присъдено званието „Ударник за комунистически труд“.
Д-р Иванов взема участие във Втората световна война като лекар. Мобилизиран е няколко пъти в периода 1939 – 1944 г., работи в Шеста дивизионна болница. За участието си във войната е награден с медалите „Отечествена война 1944 – 1945 г.“ с указ на Президиума на Народното събрание от 1 октомври 1951 г.; „30 години от победата над фашистка Германия“ с указ 130 от 1975 г.; юбилеен медал „40 години от победата над хитлерофашизма“ с указ 63 от 8 март 1985 г. и награден знак „50 години от края на Втората световна война 1945 – 1995“ със заповед на министъра на отбраната от 8 май 1995 г. През 1965 г. със заповед на министъра на народната отбрана № 0105 от 23 април му е присъдено войнското звание майор.
Една от последните снимки на д-р Иван Иванов, 1995 г.
Той е активен член на скаутското и туристическо дружество „Узана“, любител фотограф, почитател на класическата музика и радетел за опазване миналото на Габрово. Пише спомени за къщата и улицата, на която е живял като дете, за здравното обслужване в града, за гарата, за своите родственици и др. В мемоарите си споделя: „Обичам родния си край Габрово. Обичам хората и професията си“ и с целия си съзнателен живот го потвърждава.
Почива на 26 март 1999 г. в Габрово.
Нанка Николова Иванова (по баща Новоселова) е родена на 19 септември 1925 г. в Габрово в семейството на индустриалеца Никола Новоселов съпругата му Недка Христова Новоселова. На 10-годишна възраст ѝ купуват пиано и два пъти седмично взема уроци по музика при г-жа Анна Екимова. През 1935 г. баща ѝ почива и грижата са семейството се поема от майка ѝ и чичовците ѝ.
Нанка Новоселова, 1942 г.
Учи в родния си град, завършва Априловска гимназия през 1944 г., но поради фабрикантския си произход, не ѝ дават положителна характеристика, за да постъпи във висше учебно заведение. В този труден момент единственото утешение за нея е пианото. През 1945 г. се подготвя да кандидатства в Музикалната академия в София, но съдбата ѝ отрежда друго поприще. Без нейно знание брат ѝ, вече поел отговорността за семейството, урежда от 1 януари 1946 г. да започне двегодишен стаж в Аптека № 2 в Габрово като помощник-аптекар. Дипломира се през декември 1947 г. с право да практикува. През 1976 г. полага приравнителни изпити и получава диплом за полувисше образование със специалност „помощник-фармацевт“.
Нанка Новоселова, 1944 г.
От 13 май 1957 г. започва работа в Аптечно предприятие – Габрово, работи като помощник-аптекар в Градска болница – Габрово, а от 1958 г. в Аптека № 2, била е началник на военен аптечен склад в с. Горна Росица. На 1 март 1973 г. в Габрово се открива билкова аптека и Нанка Иванова е назначена за неин управител и фитотерапевт, където работи до пенсионирането си през 1981 г. За своята добра работа е наградена със значката „Отличник на Министерството на народното здраве“ със заповед № 330 от 6 март 1981 г.
Нанка Иванова като помощник аптекар в Аптека № 2, 70-те години на ХХ в.
През целия си живот продължава да свири и да слуша музика. Известна е сред приятелите си като отлична кулинарка и домакиня. Домът ѝ е сочен за пример с красивата си подредба и уют. В него умело се съчетават мебели от 30-те години и от по-новото време, от 60 – 80-те години на ХХ в. Нанка бродира карета, шие гоблени, плете на една кука, крои и шие дрехи, покривки и др., колекционира рецепти и книги за ястия и сладкиши. Работеща, но съхранила всички достойнства на жените от началото на века. Грижовна майка, любяща съпруга, перфектна домакиня, отделяща достатъчно внимание и за своя външен вид. С две думи, жена – мечта! Умира на 17 октомври 2014 г. в Габрово.
Семейство д-р Иванови
На 20 февруари 1947 г. Нанка и д-р Иван Иванов се сгодяват, на 23 юни същата година сключват граждански брак, а на 10 август 1947 г. църковен в Трявна. Д-р Иванов предпочита съпругата му да си остане в къщи, за да се грижи за дома и децата.
Семейство Нанка и д-р Иван Иванови, 10 август 1947 г.
На 26 февруари 1948 г. в семейството се ражда първата им рожба Цанка. На 21 февруари 1952 г. се ражда втората им дъщеря Нели. Нанка ги занимава, чете им, води ги на разходки. Семейството всяка седмица прави излети до близки места. Ето какво споделя тя: „Най-голямото ми удоволствие беше да занимавам децата с моята любов – пианото. Първите уроци получиха от мен. Това бе голяма радост за мен.“
Прекрасни са думите, които д-р Иванов пише за своята съпруга: „За мен тя бе един прекрасен спътник в живота, отдавайки всичките си сили и нежност за да ми създаде един спокоен и изпълнен с душевност, по-вече от 50 години живот, за което съм ѝ безкрайно благодарен“. Нанка споделя, че не е имала колебание да приеме предложението му за женитба, независимо от 15- годишната разлика във възрастта им. „Често идваше в аптеката и се създаде връзка, тъй като интересите ни бяха еднакви… Той ми харесваше като интелект. Беше умен, възпитан, благороден и имаше всички добри качества за един спокоен и щастлив семеен живот.“
Домът на сем. Нанка и д-р Иван Иванови, ул. Чардафон № 14
В продължение на над 50 години домът на семейство Нанка и д-р Иван Иванов посреща родственици, приятелски семейства и близки. В салона им звучат любимите на домакинята произведения на композиторите – романтици: Шуберт, Шуман, Вебер, Шопен, Менделсон, Вагнер, Брамс, Лист и др. Чести гости на семейството са лекарските фамилии на д-р Ямантиев, д-р Събев, д-р Ценов, приятелите сем. Морови, сем. Кирчеви, кумовете им Иван и Ангелина Калпазанови и др.
Първородната дъщеря Цанка Иванова завършва Априловска гимназия през 1966 г. Следва в Института по архитектура и строителство в София, дипломира се в специалността „Промишлено и градско строителство“. Работи в родния си град в Агропромпроект, строителни фирми и Община Габрово. Почива на 27 октомври 2022 г., без да остави наследници.
Нанка и Цанка Иванови, 70–те години на ХХ в.
Втората им дъщеря, Нели Иванова сбъдва мечтата на своята майка. От шестгодишна свири на пиано в Музикалната школа на града. Продължава образованието си в Русенското музикално училище и след това следва в Българска държавна консерватория в София. Работи в Българско национално радио, преподава пиано в институт и детски школи, корепетитор е на различни състави. Пенсионира се като преподавател по музика. Има две дъщери и двама внуци.
През 2023 г. тя прави най-значимото по обем до този момент дарение на Регионален исторически музей – Габрово. Подарява ни над 1000 културни ценности: мебели, вещи, дрехи, килими, завеси, осветителни тела и др., Над 900 са снимките в албуми и самостоятелни – на семействата д-р Иванови, Шишкови, Новоселови и др. Те се допълват с лични документи на изброените по-горе семейства и 15 спомена на Нанка и д-р Иван Иванов за живота и дейността им. Над 200 са пощенските картички, изпратени до сем. Иванови, няколко тетрадки с готварски рецепти и много печатни издания. Благодарим за родолюбивия жест на Нели д-р Иванова! Съхранените свидетелства за живота на родители ѝ завинаги ще останат в Габрово. С този свой жест Нели Иванова продължава традицията на семейството да дарява. Във фондовете на музея се пазят културни ценности, постъпили през 80 и 90-те години на миналия век лично от д-р Иван Иванов.
Нанка и д-р Иван Иванов, 90–те години на ХХ в.
Автор: Катя Гечева – главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово