Повод да Ви върна сто години назад ми даде публикация във вестник „Известия на габровската народна библиотека „Априлов–Палаузов“, брой 26 от 7 февруари 1925 г. В нея се обръща критично внимание на градоустройствената политика на града и по-точно на зоната около новопостроеното театрално-библиотечно здание на читалище „Априлов–Палаузов“ и пространството между него и Априловска гимназия. Изразител на общественото мнението на интелигенцията и индустриалците на града (членове на библиотеката и читалището) и на читалищното настоятелство е Неделчо Бенев – авторът на статията. Тя е озаглавена „Околността на габровския театър“ и набляга на контраста между „величествеността на голямото здание, възправило островръхи кули към небето“ и „неприятната гледка на онзи пустинен площад що се простира, отпред, потънал зимно време в локви и кал, а лятно – в жар и прах“.
Неделчо Бенев изразява в писмен вид виждането на голяма част от елита на Габрово:
„Театърът се намира в най-хубавата част на града, близо до Априловската гимназия. Тези два културно просветни храма сякаш по съдбовно някакво повелие са построени един до друг. С тях е означено сърцето на града. А като така, околността им трябва да стане действително най-хубавата и най-привлекателната част“.
За осъществяването на тази идея има пречка, която е посочена в изложението: „… помежду им е останало единственото най-голямо празно място в средата на града заето сега от малката църквица и ниските килии на девическия манастир. Тук от това чудесно място може да се направи един приятен кът за отдих, какъвто Габрово никъде другаде няма. Тук между Априловската гимназия и театъра „Априлов – Палаузов“ трябва да стане Габровската градска градина….“
Кратка предистория: Девическият манастир е основан през 1836 г. от архимандрит Йосиф Соколски. Първата сграда на манастира е построена през 1837 г. в северната му част, тя е едноетажна, паянтова, измазана с кал. В периода 1842 – 1850 г. са изградени килиите в източната част, те също са едноетажни и паянтови. В продължение на няколко години се строи и църквата „Св. Благовещение“, която е завършена през 1846 г. Тя е от камък с размери: ширина 6 м, дължина 12 м и височина 5 м. През 1850 г. към нея е добавено дървено преддверие (нартика) с размери 6 на 3 м, с остъклени прозорци и купол. В манастира през 1864 г. е изградена чешма, а през 1870 г. е построен каменен параклис – костница с невисока камбанария с размери: 5 м дължина, ширина и височина, висок каменен дувар (ограда) и южната порта.
В северната част са построени още единадесет стаи за монахините. След голямото наводнение през 1897 г., което засегнало и манастира, се построява каменна ограда към реката. След Освобождението Габрово се разраства и манастирът, намиращ се при основаването си в края на града, се оказва в неговия център. Изграждат се около него нови, модерни сгради и домове. От големия двор на манастира (около 10 декара) поетапно се отчуждават места за обществени нужди. В града все по-често се коментира поведението на монахините и мястото на манастира в „сърцето на града“. През 1907 г. се взема решение да се строи театрално-библиотечно сграда в съседство с манастира и от него се предвижда да се съборят 2/3 от манастирските килии и отчужди част от градината, за да се оформи път и площад. Игуменките протестират, но са изтървали всички срокове за обжалване – регулационният план е влязъл в сила. Забавянето на строежа на новата страда, строежът е замразен за период от почти десет години, и войните, в които участва Царство България, отлагат събарянето в манастирските имоти до 1922 г.
Решението, което предлага Неделчо Бенев през 1925 г. е: „Остава само да се сдобием с по-голяма смелост и въпреки всевъзможните предрасъдаци и традиции, да пристъпим към дело, като с едно малко преустройство ще можем да имаме и хубави алеи и сенчести места. Разбира се, при това малката църквица ще се запази като едно тайнствено кътче сред градината… в това няма нищо лошо, нищо скверно, а ще бъде една голяма придобивка за разхубавяването на града, която бъдещите граждани достойно ще оценят.“
Че това е виждането за благоустрояването на Габрово, което се приема и от кмета Илия Кожухаров, и от Общинското управление, личи по липсата на реакция на цитираната публикация. През 20-те години на ХХ в. полемиката за важните за града въпроси се води чрез страниците на вестниците „Възход“ и „Известия на габровската библиотека „Априлов–Палаузов“. Друго мнение, контрааргументи от друг автор не се публикува. Явно всички управляващи и обществено ангажирани габровци са били привърженици за изграждането на модерен град с красива градска градина.
Част от сградите на девическия манастир, 1936 г.
Многократно е писано в местния печат и в електронните медии за дните, през които е разрушен Девическия манастир (31 юли – 7 август 1959 г.) и за историята му, но до днес публикацията от 1925 г. не е цитирана в нито една от тях. Съдбата на манастира е предрешена преди 100 години, действието се е забавило, по обективни и субективни причини, но все пак е реализирано след повече от тридесет години. Днес можем само да се питаме: “Дори да беше запазена „малката църквица“, каквато е идеята, лансирана от Н. Бенев, щеше ли да се запази манастирът? Не, църквата е храм, а не манастир. Грях е извършен с разрушаването ѝ, безспорно е! Изгубен за града е архитектурен и исторически паметник на културата от епохата на Възраждането.
Компенсационен жест към разрушения девически манастир се направи на 25 март 2024 г. на църковния празник Свето Благовещение, беше поставен мемориален монумент – камбанария на мястото, където се е издигал храмът. Изградена по идея и желание на анонимен дарител, който заслужава поклон и уважение, тя бе осветена от Великотърновския митрополит Григорий. Днес споменът за манастира „Св. Благовещение“ остава само в архивните снимките и рисунките, идеята за прохладен и сенчест парк в сърцето на града е осъществена.
Кратки сведения за автора на статията Неделчо Бенев Неделчев: Роден е на 1 ноември 1887 г в с. Иванковци, Габровско. Завършва Априловска гимназия и Учителския институт в Русе. Работи като учител по български език в различни селища в страната и в Габрово над 30 години.
Взема участие във Балканските и Първата световна война. Служи в 23 Шипченски полк и си води лични дневници, които по-късно публикува. Награждаван е с възпоменателни медали за участие във войните и орден „Св. Александър“. В периода 1934 – 1940 г. е директор е на Първа прогимназия „Радион Умников“ – Габрово. Пенсионира се през 1940 г.
Участва активно в обществения живот на града още от ученическите си години до смъртта си. Дългогодишен член на читалищното ръководство. Има заслуги за построяването на библиотечното здание, за откриване на читалня, киносалон и издирването на всичко писано за Габрово. Един от създателите на първия читалищен музей с над 1500 експоната, с които се уреждат изложби. Включва се като артист в самодейния читалищен театър и е негов председател.
Неделчо Бенев вдясно, със съпругата си Радка, дъщеря си Деляна и майка си Дона. 1933 г.
Сътрудничи на вестник „Известия“, където помества стихове, разкази, статии и редактира отделни броеве. Н. Бенев е сред основателите на Учителския неутрален въздържателен съюз, редактор на детския вестник „Въздържателче“, на „Трезва просвета“ и „Трезвозор“. През 1914 г. издава първата си книга с разкази и приказки „Самотни силуети“, последвана от още осем. Автор е на петнадесет детски драми, две стихосбирки и др. Печата статии за чистотата на българския език в габровския и централните вестници до края на 60-те години на ХХ в.
Почива на 3 юни 1972 г. в Габрово.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово