Първи учебен ден в училище „Васил Априлов“, 15.09.1957 г.
Първият учебен ден – денят, когато в училищата в страната отново ще отекне радостният глас на школския звънец, за да възвести началото на новата учебна година. В трепетно очакване са всички ученици и особено тези, които за пръв път ще прекрачат прага му – първолаците. Техните родители, в стремежа си да бъдат в помощ и да подсигурят с всичко необходимо и с най-доброто своите деца, често търсят съвети в интернет, в социалните мрежи и от близки и приятели, преминали вече по този път. Днес информацията е навсякъде около нас – можем да получим препоръки за най-добрите фирми-производители на ученически раници с всякакви екстри и с грижа към детето, за най-практичните несесери, най-качествените моливи, гуми, острилки и какво ли още не.
Но как е било в миналия век?
Ученици от „Палаузовото училище“ с учителката Радка Начева, 30-те години на XX век
И тогава не липсват съвети и напътствия, поместени в статии на страниците на вестници и списания, дело на учители, редактори и граждани. В актуалното в миналото списание „Модерна домакиня“ откриваме статиите „Семейството и училището като възпитателни фактори на детската душа“ на Д. Г. Петрова и „Нашият бъдещ ученик“ на, както сама се назовава авторката, „Абонатка З. К. Русе“.
В тях семейството е представено като първия стълб във възпитанието и оформянето на характера на детето. Вторият стълб е училището. То е преходът между семейството и обществото, мястото, на което детето се доизгражда като личност. Затова и двата фактора трябва да са в непрекъснато взаимодействие, да има допитване и съгласуване между тях. Но на първо място е семейството!
Родителят е този, който трябва да окуражи бъдещият първолак, за да обикне той тази „свещена сграда“ и своя първи учител. Да го учи на търпение – да стои мирно, да внимава и да пази тишина по време на час, на точност – да става навреме, за да може да се приготвя спокойно за училище и да закуси. Днес закуската е в училище, а ние, възрастните, дори често я пропускаме. Децата трябва да се хранят разумно и здравословно с „лекосмилателна храна, по-малко месо, много мляко, масло, и овошки и никакъв алкохол!“, както пише З. К. от Русе в сп. „Модерна домакиня“.
Въздържателно дружество при „Горнокрайското училище“ – ученици от IV-то отделение, 1938 г.
Тя обръща внимание още на чистотата и личната хигиена на децата, на облеклото, особено на по-малките, които сами трябва да се справят с него, и на обувките, които е най-добре да са без връзки. И в миналото те представляват трудност за малките и все още недостатъчно сръчни ръчички. Затова сред съветите фигурира и този за насърчаване на „бързите движения на малките пръстчета“ към дейности като сгъване на хартия, рисуване, изрязване, лепене и т.н., които днес свързваме с развитието на фината моторика при по-малките. Особено полезни са и съветите, твърде актуални и днес – запознаване с „нашите монети“ и опасностите на пътя.
На страниците на местната преса (в. „Габровски ек“, „Габровска промишленост“, „Възход“, „Кооперативен лист“, „Известия“) в броеве от различни години намираме също статии със съвети към родителите, а и към учителите. Така например, в статията „Пред новата учебна година“ във в. „Известия“, бр. 30 от 1932 г. се обръща внимание на родителите да подсигурят на своето дете нужните учебници и други потреби, да им определят за работа тихо и спокойно място с нужната обстановка. Родителите трябва и „зорко да следят да не се посещава ученикът безразборно от своите съученици, та да губи ценното си време“. В ежедневната си подготовка детето трябва да се грижи и за своето самоусъвършенстване като трупа допълнителни знания за науката, поезията и изкуството, търсейки техните отговори в книгите, които, както пише авторът, „са най-добрите другари на човека“.
За тях пише и учителят Иван п. Андреев в статията „За родната книга“ в бр. 6 от 1939 г. на в. „Възход“. Авторът обръща внимание на необходимостта да се отделят повече средства за закупуването на „Хубавата българска книга – детските списания, вестничетата и книги“. Иван п. Андреев пояснява, че по това време едногодишен абонамент за вестниче е 10 лева, а за един брой на списание – 1 лев. Той съветва родителите и учителите да са по-умерени и скромни в своите изисквания към потребите на учениците, да се дава необходимото, а не луксозното и скъпото, защото „на всяко дете се иска да има онова, що неговото другарче по чин има. И мъка изпитва то, а и завист, злоба и бунт се сади в душата му (…). Всичко може да бъде и по-малко, и по скромно и по-евтино“, защото и децата трябва да се учат на спестовност. За нея п. Андреев пише и в статията си „Спестовността и детето“ на страниците на в. „Кооперативен лист“ през 1938 г. Там разяснява, че това се постига с личен пример – като отделяме малко от дори оскъдните си средства и даваме на детето пари за различни поводи – рожден ден, имен ден и т.н., но и да му се казва и напътства: „Купи си – но и спести си!“. Така то се превръща в „добър гражданин, който пази от разхищение и порута ценностите, стопанството и държавата си“. В спестовност възпитава и собствените си ученици, което научаваме от същата статия. Той споделя как заедно с тях основават „Класна спестовна касичка“, като оставя всички ръководни дейности (събиране на спестеното, теглене, водене на сметки и т.н.) на самите деца – работа, която те вършат „с любов и преданост“. Събраните средства използват за закупуването на книги, за екскурзии и др. Така децата се възпитават не само в спестовност, но и в отговорност, и в съпричастност към съучениците им, чиито родители имат по-ограничени финансови възможности – един хубав пример, който може да бъде следван и днес!
Съветите на Иван п. Андреев намираме и на страниците на в. „Известия“. Няколко години по-рано (през 1931 г.) той пише за необходимостта от непрекъснатото взаимодействие между семейството и учителите, които заедно трябва да изграждат пълно доверие и разбирателство един към друг и се обръща по-конкретно към родителите: „Родители, посещавайте училището! Вижте дома и учителя на вашето дете! Опознайте ги!“
Напътствията са винаги необходими! Такива дава и П. Тодоров в статията си „Пред учебната година“ от 1936 г. в бр. 38 на същия вестник. Той засяга лошите навици, които родителите неволно създават у своите деца и от които трябва да ги пазят. Тодоров съветва, когато детето бъде уличено в някое злодеяние, родителите да не прикриват и смекчават вината му, защото така ще му дадат кураж и то само ще навикне да греши, да изопачава истината и да я представя в свой интерес.
Сред лошите навици на учениците той отбелязва закъснението и бягството от уроци, небрежния външен вид и помощта при изпълнението на ученическите задължения. Като грешка, която и днес родителите допускат, П. Тодоров сочи и окайването на децата в тяхно присъствие, че са много натоварени, че са претрупани с уроци и се преуморяват, защото децата ще повярват в думите и ще започнат да оправдават „безделието си с преумора“, а „горко на ония деца, които са оставени да бъдат ръководени от прищевките си“. А прищевки, очевидно, и в миналото – много. В. „Кооперативен лист“ обръща внимание на апел, отправен от Министерството на просветата. Точно месец след избухването на Втората световна война то се обръща към учениците и училищните ръководства за направата на икономии. Училищните органи трябва да ограничат до минимум разходите за поддръжка, канцеларски материали и обзавеждане, а също и да не се събират средства от учениците за благотворителност, забави, облекла за тетрадки и учебници, музикални инструменти, знамена и т.н. Учениците също се апелират да правят икономии: „Навикът да задяват родителите си с искания за луксозно облекло, обуща, чорапи и грамировки за ученичките от горните класове на гимназиите и други, трябва да изчезне, а също така и разходите за екскурзии, забави и други да се ограничат“.
Министерството на просветата се ангажира и с подкрепата на родното производство. През месец октомври 1934 г. местният вестник „Габровска промишленост“ публикува информация за изпратено Окръжно до Директорите и областните училищни инспектори, че трябва да способстват сред учениците да се разпространяват и да се закупуват произведени в България ученически потреби, които по качество не отстъпват на внасяните от чужбина.
Българско сметало (Помагало за ученици от първите отделения и детските училища)
Дава се пример с моливите, които освен, че са по-евтини, са и по-качествени. Сред първите фабрики, които се занимават с производството на ученически потреби по това време са известната сред местните като „Боичкената фабрика“ на Павел Байнов в Шумен (по-късно дала основите на ХЗ „Панайот Волов“ в Шумен) – за производство на тебешири, пастели, а по-късно и водни бои, лепила, гуми за триене, острилки и т.н., и „Девеко“ в Бургас (след национализацията преименувана на „Хемус“) – за производство на черни моливи, а по-късно и на цветни, в комплект по 12 цвята, на пастели, перодръжки, перомоливи, водни боички, лепила и т.н. Габрово не остава назад – рисувателни четки се произвеждат в четкарската фабрика „Стефан П. Кедев“.
Подкрепа обаче има не само от страна на ученици и учители към българските производители, а и обратното – от производители в помощ на учениците и училищата като цяло. В бр. 36 от 1934 г. на в. „Известия“ откриваме „Благодарност“ от учителите при училище „Пенчо Ралчев“ за дарени за бедните ученици 100 ученически кутии от Стоян Р. Ковачев, занимаващ се с производството на ученически потреби (кутии, линии и др.), в памет на покойната му майка.
Примерите за дарения и съпричастност за училищата в миналото са много. Но винаги в основата е грижата към малките и по-големите ученици, грижа родителска, учителска и обществена.
Ученичките от III отделение на Падалското училище с учителката Ана Бакалова, 1894 г.
Регионален исторически музей – Габрово пожелава успешна учебна година на всички директори, учители, ученици и техните близки! На добър час!
Автор: Ива Йонкова – уредник в Регионален исторически музей – Габрово