60 години от откриването на музей „Митко Палаузов“

Една от основните задачи на музеите е да възпитават децата чрез историята. В зависимост от характера на музея те получават знания за бита през различните епохи, за революционните борби за независимост на България, Освободителната руско-турска война, за образователната система, за историята на населените места, археологическите находки, за флората и фауната, за произведения на изкуството и др.

В недалечното минало съществуваха музеи, посветени на партизанското движение, на загиналите нелегални и ятаците им, издигаха се мемориални комплекси. Тези музеи вече са история и за тях може да се пише само в минало време. Един от тях е музей „Митко Палаузов“.

Използвайки трагичната съдбата на най-малкото дете-партизанин, по инициатива на ОИМ – Габрово местните ръководители на Българската комунистическа партия (БКП) и Окръжен народен съвет (ОНС) правят предложение пред Централния комитет (ЦК) на БКП да се възстанови къщата, в която е живял М. Палаузов с родителите си (опожарена през 1944 г.) и да се превърне в музей.

На 11 октомври 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение „Не възразява родната къща на Митко Палаузов да бъде превърната в къща музей, филиал на общия музей“. В това решение е направена груба фактологична грешка, родната къща на М. Палаузов е в с. Енев рът, а къщата в Габрово е бил домът на семейството в периода 1936 до 1944 г. (в подножието на Бакойския баир). Със създаването на този музей се цели идеологическо възпитание, най-вече на учащите, и да се съхрани паметта за най-малкия партизанин, убит на 13 години.

Къщата-музей е открита 31 март 1964 г. В нея беседи като екскурзовод изнася и Трифон Палаузов – бащата на Митко. Къщата е регистрирана като исторически паметник от местно значение под № 5498 (том втори от регистъра на обвените недвижими паметници на културата ). Още през първата година на съществуването си през музея са преминали 18230 посетители.

Къща-музей „Митко Палаузов“, открита на 31 март 1964 г.

Посещение на ученици в къщата-музей, беседата води Трифон Палаузов.

През 1971 г. към къщата-музей е построена специална експозиционна зала. Любопитна подробност е, че средствата за нея са набрани от децата от Габровски окръг и страната. Те предават на държавата вторични суровини и билки и парите се внасят по сметка в ДСК – Габрово. Инициативата е на Окръжен пионерски щаб – Габрово и е обявена през 1966 г., като в рамките на три години – до 1969 г. (25 години от убийството на М. Палаузов) са събрани необходимите средства за построяването ѝ.

Експозиционна зала-музей „Митко Палаузов“, открита на 31 март 1971г.

За 28-годишния период, в който е работил музей „Митко Палаузов“ (31 март 1964 – април 1992), е запазена статистика за периода 1973 – 1990 г. От нея научаваме, че музеят работи между 340 и 365 дни в годината. До 1989 г., когато тържествено е чествана 25-годишнината от откриването му, той е посетен от 1796507 посетители. Това са предимно деца на възраст между 7 и 14 години. Не рядко е посещаван от трудови колективи, носещи името на Митко и чужденци – групи от СССР и ЧССР, пътуващи с Бюрото за младежки туризъм „Орбита“.

Входен билет за музей „Митко Палаузов“

Статистически данни за посещенията и беседите в музей „М. Палаузов“

+ със знак са данните за първото шестмесечие, липсват годишните

Често музейната експозиция се превръща в ритуална зала – тук децата се приемат за чавдарчета и пионерчета, връчват се комсомолски книжки. В нея се провеждат обсъждания на книги, не само за М. Палаузов, но и за други участници в партизанското движение, изнасят се рецитали, организират се дискусии.

С огромно вълнение музеят посреща 500000-я си посетител през 1972 г., лично приветстван от Трифон Палаузов. След пет години милионният посетител е габровската ученичка Николина Симеонова от Второ основно училище „Неофит Рилски“, която пристъпва прага на музея на 15 юни 1977 г. На нея се пада честта да засади борче в двора на къщата-музей.

Уредникът Галина Илева поздравява Николина Симеонова

Засаждане на борче в двора на къщата-музей

Окръжен исторически музей издава две книжки, посветени на М. Палаузов – през 1967 г. и през 1979 г. (по повод 25 години от убийството на М. Палаузов). И двете издания са в тираж 10000 бр. Записана е грамофонна плоча със спомени на Трифон Палаузов за сина му, отпечатани са пощенски картички със снимка на детето-партизанин, дипляна посветена на живота му, диапозитиви, изработени са значки с неговия образ и др. рекламни материали. Музеят е бил включен в 100-те национални туристически обекта, а Габрово като дестинация в ученическите екскурзии и задължително посещение на експозицията за детето – герой.

Значки с образа на М. Палаузов

Издание на Окръжен исторически музей – Габрово, 1979 г.

Грамофонна плоча със запис на спомени на Трифон Палаузов за сина му и песен за М. Палаузов, текст и музика Илия Шандурков, изпълняват Мариана и Тодор Трайчеви, 1979 г.

Голямата посещаемост предизвиква ръководителите на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) и Общинския народен съвет (ОбНС) да помислят и предложат програма за разширение на музея. Първият секретар на ДКМС Иван Господинов и зам. председателя на ОбНС – Габрово Л. Антонов, застават зад идеята за изграждане на Национален пионерски комплекс „Митко Палаузов“ и през 1986 г. изготвят програма за реализацията ѝ. Целта е „На основата на съществуващата Експозиция към къщата-музей „Митко Палаузов“ да се изгради Национален пионерски комплекс и утвърди като център за идеологическа подготовка на подрастващото поколение за изграждане на активна гражданска позиция у чавдарчетата и пионерите“.

Предвидено е към комплекса освен съществуващите две сгради да се включи колодрумът, футболно игрище, басейн и Шесто основно училище „М. Палаузов“ с игрище. Заложено е ново строителство на учебен корпус, леглова база, зрителна зала и благоустрояване на района. Програмата е много амбициозна: в новия учебен корпус, който трябва да е решен на 2-3 нива да се изгради зала с 800 – 1000 места (за национални срещи, тържествени сборове, републикански състезания и др.), къщата- музей да се свърже с корпуса с топла връзка (дълъг коридор), да се изгради детска сладкарница с 40-50 места, три учебни зали с по 30-40 места със съвременна визуална и учебна техника (за провеждане на целогодишно обучение на пионерския актив и клубни дейности) и да се изгради зала за детско творчество. Легловата база трябва да е със 100 – 150 места, а в парка „В. Коларов“ (дн. Маркотея) да се създаде алея под името „Алея на безсмъртието“, посветена на децата-герои, включително и М. Палаузов. За децата в южната част на парка да се оформи детски атракцион с люлки, весели огледала, стационарни тенис маси, шах с големи фигури, пързалки и да се приобщи съществуващият зоокът към парка. Помислено е и за автомобилния подход към комплекса – да се поставят указателни табели, да се оформи паркинг за автобуси и леки коли с 20 паркоместа, асфалтова алея за рисунки на открито. За отдих да се изградят пешеходни зони – до паметника на баба Зара и Осеникова поляна. В програмата са заложени два етапа: от ноември 1986 г. до юни 1987 г. и втори етап от май 1987 до юли 1989 г. Тя е разработена във връзка с предстоящото честване на 25-годишнината от откриването на музей „Митко Палаузов“ през 1989 г., но този добър замисъл остава само на хартия и не се стига до реализация…. вместо това се извършва ремонт.

На 15 февруари 1988 г. експозиционната зала е временно затворена за посещения. Направена е нова покривна конструкция и ламаринен покрив, ремонт на фасадата и дограмата, разширяване на съществуващата зала и гардероб и обновяване на експозицията. Художествено-пространственото изпълнение е възложено на художника Злати Чалъков, създадена е зала с аудиовизуална техника. През месец май 1989 г. Исторически музей – Габрово организира кръгла маса на тема „Проблеми и задачи на мемориалните музеи“.

Ученици на посещение в преустроената експозиционна зала

След демократичните промени в България през ноември 1989 г., интересът към музей „Митко Палаузов“ рязко спада. На 25 февруари 1992 г. колегиумът на Исторически музей – Габрово решава да се закрие музея и той престава да приема посетители след месец май с.г. С писмо от 5 май 1992 г. до председателя на Общински съвет – Габрово, Станчо Станчев, директор на ИМ – Габрово предлага сградата да се предостави за фондохранилища на институцията. Нуждата от такива е наложителна, защото за хранилища на музея се използват мазите на Дечкова къща (паметник на културата) и канцелариите на служителите.

Предвижда се в приземния етаж да се съхраняват етнографски материали, в бившата експозиционна част – едрогабаритни културни ценности: обзавеждане, консервирани експонати и археологически материал. С Решение № 69 от 25 юни 1992 г. Общинският съвет закрива къща-музей „Митко Палаузов“, но предоставя експозиционната сграда на Шесто основно училище, преименувано на училище „Иван Вазов“. Къщата-музей е възстановена като собственост на наследника на Трифон Палаузов – природения брат на М. Палаузов.

Къщата-музей и експозиционна зала „М. Палаузов“ от създаването до закриването винаги са били филиал към Исторически музей – Габрово.

Като явление от пропагандната „машина“, която е използвала името на детето-партизанин, с името Митко (вместо традиционното Димитър – истинското име на М. Палаузов) са наречени много новородени деца през 50-те до 80-те години на ХХ в., но това е тема за друго изследване.

Най-дългогодишните служители в музей „Митко Палаузов“ през годините на съществуването му са: Маргарита Големанова и Галина Илева – уредници, Никола Габровски – екскурзовод, Василка Лалева, Мита Шанова и Любка Якова – информатори.

В предложението за награждаването на музея с орден „Кирил и Методий“ I степен от 1989 г. е записано: „Със средствата на експозицията, културно-масовата и пропагандаторска дейност музей „Митко Палаузов“ постига търсените резултати – осмисля важни нравствени понятия, учи на патриотизъм, гражданска доблест и себеотрицание“.

Всяко време със своите ценности…, до 1989 г. едни, днес други, но това е ходът на историята…. често ротационен. Инициативата за откриването и закриването на музей „М. Палаузов“ принадлежи на Исторически музей – Габрово (през годините ОИМ, ИМ и днес РИМ), защото музеите, както и образованието, са проводници на официалната държавна политика и следват нейните нравствени и морални норми.

Автор: Катя Гечева – главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово