Габровски памукотекстил 100 години
На 13 ноември 1893 г. в Габрово в семейството на свещеник Иван Илиев Кожухаров се ражда син. Кръстен е Илия. Завършва Априловската гимназия. През 1912 г. следва право във Франция, но започналата Балканска война налага връщането му в България, за да участва във военните действия. Завършва Софийския университет през 1915 г.
Илия Иванов Кожухаров
Мобилизиран е в армията по време на Първата световна война. За участието си във войните е отличен с ордени за храброст.
След демобилизацията работи като съдебен кандидат в Търновския окръжен съд (1919 – 1920 г.), помощник мирови съдия и мирови съдия в Габрово (1920 – 1921 г.), и Берковица (1 февруари – 31 август 1921 г.).
През 1923 г. кандидатурата на Илия Кожухаров за кмет на Габрово е издигната от Демократическата партия. Той е кмет от март 1923 г. до юни 1932 г. и от ноември 1934 г. до януари 1935 г. Между двата мандата работи като адвокат в града.
В историята на града Кожухаров остава като един от най-успешните габровски кметове. През неговото управление градът е благоустроен, водоснабден, електрифициран и са изградени редица емблематични обществени сгради и паметници: училище „Неофит Рилски”, сградата на кметството и покрития пазар – халите, градска баня, общинска кланица, воден синдикат „Грамадата”, мостът „Игото”, подпорни стени на р. Янтра, статуите на Рачо Ковача и Васил Априлов и много други. Габрово постепенно придобива модерен европейски вид.
Илия Кожухаров е член на УС на Воден синдикат „Грамадата” (1923 – 1936 г.) и негов председател в периода 1927 – 1932 г. и 1934 – 1936 г. Председател е на Съюза на обществените електроснабдителни предприятия в България (1931 – 1936 г.)
Успешната работа на Илия Кожухаров като кмет на Българския Манчестър е високо оценена и през годините той заема редица отговорни държавни длъжности: главен секретар на Министерство на вътрешните работи и народното здраве (октомври 1935 г. – ноември 1936 г.); министър на правосъдието (1938 г.); министър на търговията, промишлеността и труда (ноември 1938 г. – октомври 1939 г.).
Илия Кожухаров сключва брак с Цанка Негенцова през 1925 г., раждат им се две дъщери – Весела и Донка. От 1935 г. семейство Кожухарови живее в София.
Илия Кожухаров работи като юрисконсулт на памукотекстилно дружество „Принц Кирил” – Габрово от 1939 г. През април 1941 г. на
общо събрание е избран за председател на УС след подадената оставка от този пост на Перец Пизанти. На тази длъжност остава до април 1945 г., след което до национализацията на предприятието поема работата на юридически консултант на „Принц Кирил”. Цялото му семейство притежава акции на дружеството.
Илия Кожухаров (в средата) в машинното отделение на дизеловата електроцентрала „Грамадата”. 1927 г.
В годините до 1948 г. Кожухаров и семейството му живеят в София, където той работи като адвокат, с едно прекъсване през 1941 г., когато е назначен за управител на Беломорска област.
Семейство Кожухарови е изселено през 1949 г. от София в гр. Левски, където живее до 1951 г. От 1951 до 1954 г. Илия Кожухаров е въдворен в лагера в Белене. След това работи в строителната секция по транспорта – гр. Русе, Синодалната строителна организация София (1954 – 1956 г.).
Управител на Синодалната почивна станция в Момин проход (1956 – 1965 г.). Пенсионира се на 1 март 1965 г.
През 1993 г. габровската община отдава заслужена почит на кмета Илия Кожухаров, като по повод 100-годишнината му го обявява за почетен гражданин на Габрово.
Илия Кожухаров почива на 12 юни 1994 г. в София.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово