Днес отново Ви срещаме с една забравена история.
Пред сградата на старото начално училище „Васил Левски“, където се помещава администрацията на музея, беше оставен албум със снимки от неизвестен дарител. Кориците му са стари и избелели, снимките – черно-бели, но разбираме защо не е изхвърлен. Този албум е запазил следите на едно истинско приятелство, изработен е с любов и внимание и показва две млади жени, които пред очите ни навлизат в живота щастливи и усмихнати. От снимките ни гледат вечно млади, изпълнени с надежди лица.
След внимателен преглед и дигитализиране на основното съдържание и състоянието на всички снимки последва отлепяне и почистване на лепилото и слоевете хартия. Това бе единствения начин да достигнем до информацията, запечатана върху албума – на гърба на почти всеки фотос има пожелание с дата, място и име на собственика (до всяка снимка от публикацията можете да прочетете посланието). Албумът до момента дава следната информация:
Снимките са събирани в продължение на двадесет години от 1954 до 1974 г. Този подарък е направен от Славка за нейната приятелка Величка и съдържа ликовете на най-близките им приятели, братовчеди на Величка, запечатани спомени от пикници край реката, екскурзии до Шипка, на работа в завода и много други. „Велчето“ е Величка Дянкова Христова от Габрово. Работила е в цех №5 към ДИП Народна Република и цех Орел към ДВТК Георги Генев. Има братовчеди в София и в Зелено дърво. Ходила е на летен лагер в град Сталин, което е старото име на днешна Варна (от декември 1949 до октомври 1956 г.). Възможно е Христо от последните снимки да е съпругът на Величка. Картичката с пожелание за имен ден от Величка за Христо от 5.01.1959 г. дава повод са се предполага, че близките години след това са станали съпрузи.
За съжаление за „Славка“ не можем да съберем почти никаква информация. Тя присъства на няколко портретни и общи снимки, които трудно дават отправна точка за изследване.
И тук идва Вашата роля – ако познавате някой от снимките, споделете с нас. Музеят се нуждае от повече информация, за да може да изпълни своята основна мисия – опазване на материалното и нематериалното културно наследство на габровския край за поколенията. Албумът сам по себе си носи информация за много неща – модата в облеклото и прическите през 50-те и 60-те години на миналия век, бита и културата на населението, практики и порядки от периода на социализма, но спомена за Велчето и Славка вече изчезва и нашата задача става все по-трудна. Търсим помощ, заедно да възстановим липсващите парчета.
Тази година отбелязваме 140 години музейно дело в Габрово, като пионери в опазването на нашето наследство Ви каним да възстановим спомените заедно, можете да се свържете с нас и също да дарите Ваши снимки и истории, защото всяка вещ, която е част от нашите фондове не само е запазена физически за поколенията, запазена е нейната история, с нея са живи хората, свързани с нея. А когато един ден всичко стане на прах, ще ни останат само историите, без тях сме загубени.
