По повод обявената събирателска акция на Регионален исторически музей – Габрово, посветена на 140-годишнината от създаването на първия музей в града, чийто наследник е РИМ, и 150-годишнината от рождението на най-големия индустриалец и дарител в Габрово – Пенчо Иванов Семов, получихме ценно и с голяма историческа стойност дарение от габровеца Климент Генчев Костов. Известен художник, творец, който пресъздава миналото на родния град в макети на емблематични сгради. Възпитан да оценява значимостта на семейните реликви, той се раздели с част от тях, убеден, че мястото на тези културни ценности е в габровския музей. В институцията, поставила си за цел да издирва, съхранява, популяризира и експонира всяка частица от габровската история, свързана с индустриализацията на Габрово и фамилиите, допринесли за възхода на града до 40-те години на ХХ век.
Климент Генчев е наследник на индустриалеца Иван Недков (27 октомври 1867 – 21 юни 1936), който е негов прадядо по майчина линия. Той е създател на първата в Габрово частна „Машинна фабрика и железолеарна Иван Недков“, открита през 1906 г. Дядо му инж. Цветан Иванов Недков е директор на фабрика „Иван Недков“ в периода 1936 – 1947 г.
Част от снимките в албума | сем. Петкови, 1900 г.
В семейния архив Климент е съхранил луксозен албум с 57 снимки, принадлежал на прадядо му Иван Недков. Фотографиите са над стогодишни (от 1892 до 1907 г.) и със значителна историческа стойност. В албума са запазени снимки на семейството на брата на Кичка Симеонова Начева (съпруга на Иван Недков), на децата им, на семейството на Цвятко Димов (баджанак на Иван Недков), сем. Пенка и Стефан Сватови (роднини на Кичка), на сем. Петкови и други родственици от началото на ХХ в. Албумът съдържа образите на петнадесет съвипускници на Иван Недков от Унтерофицерската (подофицерска) морска школа при Дунавската флотилия (наричана още Машинна школа, Техническа школа) в Русе, част от тях в униформа на училището. Шеговитите и искрени посвещения към Недков потвърждават, че този албум е негов личен от годината на завършването на училището 1892 г., преди установяването му в Габрово. Завършилите Машинната школа при Дунавската флотилия активно участват в изграждането на новата българска индустрия – едни от тях като моряци, други като техници в жп линиите, в трамвайното депо в София, в дизелови и парни електроцентрали, в мините и въздухоплаването. Част от тях се реализират и на ръководни длъжности в промишлеността – такъв пример е Иван Недков. Започнал работа като майстор-техник в първата габровска фабрика „Иван К. Калпазанов“, той отговаря за поддръжката на парните котли. Във фабриката работи 10 години като механик, специализира в Кемниц, доусъвършенства знанията си и в други дейности на студената и топла обработка на металите. За кратко е учител-майстор в Техническото училище „Д-р Н. Василиади“ в града (1904 – 1906) и от 1906 г. създава собствена фабрика, носеща неговото име.
Тетрадка с кулинарни рецепти на Иванка Карагьозова, по съпруг Недкова
РИМ – Габрово получи като дарение от Климент Генчев и книга с рецепти, принадлежала на Иванка Карагьозова, снаха във фамилия Недкови – съпруга на най-големия син Симеон Иванов Недков.
Тетрадката е датирана от Иванка – започва я на 17 февруари 1919 г., когато е двадесетгодишна. Водена е дълго време, което е видно от променения почерк в края на тетрадката. В нея на 73 страници са записани 383 рецепти, от които 6 на немски език. Те включват: основни ястия – супи, печено месо, постни ястия, предястия и десерти. Има рецепти за тестени изделия, козунаци, приготвянето на зимнина, сладка и конфитюри, суджуци, кървавица и други трайни местни колбаси, варене на сапун и др. На места Иванка е отбелязала кои са сполучливите рецепти, от кого са ѝ дадени – майка (това е свекърва ѝ Кичка Недкова), познати, родственици от Габрово и София. Тази кулинарна енциклопедия от началото до 50-те години на ХХ в. ни дава представа за това каква храна се е приготвяла в заможните габровски фамилии. А каква е съдбата на нейната притежателка ви разказваме накратко.
Семейството на Васил Карагьозов, седнала е Иванка Карагьозова, около 1907 г.
Иванка Василева Карагьозова е най-малкото дете в семейството на Дешка Иванова Калпазанова (по мъж Карагьозова) и Васил Николов Карагьозов. Родена на 20 април 1899 г., тя губи майка си в ранна детска възраст и расте под грижите на баба си Велика, сестрите и гувернантката от Германия. Ето какво си спомня за нея племенникът ѝ Божидар Карагьозов. „Изтърсак по рождение, тя е и най-глезеното от децата. Учи в Габрово, след което със сестра си Вела живее известно време в Дрезден, където особено се увлича от приложни изкуства и рисуване – наследствена черта…. Там „пансионерките“ усъвършенстват езика, свирят на пиано, рисуват, посещават галерии, опери, концерти…. Освен графика, тя рисува и с акварел, маслени бои, също и върху стъкло, порцелан, лакирано дърво. Леля Иванка е била много мила като момиче … с мека хубост, комбинация от майката и бащата – с правилни черти, кестенява коса, стройна и крехка….“
Сватбена снимка на д-р Никола Недков и съпругата си Цветана, със семейство на брат си – Иванка и Симеон Недкови, около 1925 г. (Снимката е предоставена от личен архив на наследниците)
През 1923 г. се омъжва за Симеон Недков. Не се отделят в свой дом, а живеят в отделен етаж при Кичка и Иван Недкови до национализацията на къщата им. Разказ за живота в дома им отново предава Б. Карагьозов: „Иванка не работеше (както и болшинството от тогавашните жени), домакинстваше, доколкото се вреждаше от отраканата си свекърва – прекрасен човек, голяма домакиня. На обяд се събираха всички в столовата, сервираше се винаги в няколко чинии. След обяд към 17 часа, забележете, задължително чай със съответните закуски, на който чай мъжете се прибираха от фабриката – непосредствено до къщата – и отново се връщаха на работа до късно. Вечерята се слагаше за всички – нямаше отклонения за снаха и пр. Редът се спазваше неотклонно, дали ще има гости или не, делник или празник.“
След национализацията на фабриката и одържавяване на фамилната къща за заводско училище Иванка и Симеон Недкови са принудени да живеят под наем в кв. Велчевци. Издържат се с продажбата на мебели, прибори и други ценни вещи, които притежават. Иванка умира през 1962 г., две години след смъртта на съпруга си. Днес от тази фина, елегантна, даровита, никога не работила, материално осигурена, но непознаваща и майчина любов жена са останали няколко снимки и тетрадката ѝ с кулинарни рецепти.
Иван Недков (1867 – 1936)
Дарението на Климент Генчев допълва предишно негово дарение от 2020 г. – черна трапезна маса и четири стола, тапицирани със зелен плюшен плат, които са принадлежали на сем. Кичка и Иван Недкови и са използвани в дома им в Габрово, който се е намирал на ул. „Неофит Рилски“ № 8. Къщата е построена непосредствено до фабриката и е била обградена с голяма и добре уредена градина. Днес домът на сем. Недкови е съборен (на мястото му сега е пропускът на бившия Машиностроителен завод „Янтра“, днес МВ „Янтра“ АД). През същата година г-н Генчев дари и голям портрет в гипсова рамка на Иван Недков. Той е стоял на стената в трапезарията в семейния дом след неговата смърт.
Накратко за дарителя Климент Генчев Костов
Роден в Габрово през 1976 г. и учи в родния си град до завършване на основното си образование. Средно образование завършва в Художествената гимназия в Трявна със специалност „Дърворезба и мебелен дизайн“, продължава образованието си във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Завършва специалността „Скулптура“. Живее и работи в Габрово. Известен е с красивите макети, които изработва – от възрожденски сгради, мостове, църкви до изчезнали и все още съществуващи емблематични сгради.
Климент Генчев Костов
Благодарим на дарителя Климент Генчев Костов и неговата майка Кина, които са съпричастни към инициативите на РИМ – Габрово и подкрепят усилията на уредниците в музея да обогатяват фондовете с частици от миналото на града. Тези безценни за габровската история снимки, документи и мебели, дарени от наследниците на Иван Недков ни пренасят 100 и повече години назад във времето. В друг век, в друга атмосфера, но които могат да се „възкресят“ днес в музеите – за тези, които искат да „видят“ и да се „докоснат“ до отминалите времена на габровската история.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово