ИЗЛОЖБА „ПРИКАЗКИ ОТ ДАНТЕЛА”
АВТОР: ПЕНКА КАДИЕВА
На 17 юни 2015 година в Дечкова къща бе открита авторска изложба „Приказки от дантела“ на Пенка Кадиева. В изложбата са показани около 90 броя плетива на една кука – милета, покривки и кърпички с шити дантели „кене“.
Създателката на красивите дантели Пенка Велинова Кадиева е на 92 години. Родена е в търговищкото село Ястребино на 1 ноември 1922 г. – Ден на народните будители. В селското училище се отличавала с бързо възприемане на знания, но учила само до трети клас. Бедността принудила родителите и да я изпратят слугинче в София. На 13 години се отделила от тях и започнала самостоятелния си живот.
На пазара на труда я избрала една от снахите на баба Магдаленка и дядо Стоил за берачка на ябълки в градината им в село Студена, Кюстендилско. Те изиграли много важна роля в изграждането и като личност със собствен стил. Вместо да се занимава с неща, типични за възрастта й, тя проявявала интерес към шиене, плетене, готвене. В нея виждали момиче, което иска да върши стойностни неща и и помагали да ги усвоява. Като слугинче за първи път започнала да шие кюстендилските дантели кене. Шитата дантела кене е една от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени. Изработва се с обикновена игла за шиене и конец от един кат върху парче плат. Някои я наричат бродерия, но всъщност с тази почти неизвестна техника се изгражда нова материя, създава се надграждане на текстила или изцяло отделно изделие. Дантелата служела за украсяване на националния женски костюм и предмети за бита в България. В българската национална носия с тази дантела са украсени ризите, личното бельо, кърпите за глава, в някои райони и престилките. В бита се използва за украса на ритуални кърпи, покривки за легло и маса. Техниката се е предавала от поколение на поколение само в определени райони на България.
След като четири години живее с възрастните си стопани в София и провинцията, тя решава да води самостоятелен живот. За отплата дядо Стоил й купил шевна машина „Сингер”, оформил документи, че е нейна собственост и в едно сандъче я изпратил на баща и в село Ястребино, на която и до днес тя шие на тази машина. До пристигането си в Габрово Пенка работила при директора на Софийската опера, после при зъболекар в Пловдив, в тухлена фабрика край Хасково, а в Габрово във фабриката на Бойновски. В свободното си време Пенка шиела покривки за легла и маси, калъфки, възглавници, пердета, дрехи. Плетяла блузи, пуловери за възрастни, костюмчета за децата, ръкавици с ажур, вълнени чорапи с немската пета и др. С две и пет куки и досега плете нетрадиционно, води конеца свободно, без да го прехвърля на врат. Така я учила майка и. Все още плетивата на една кука са по-малко сред изплетеното.
Едва след като се пенсионирала, си припомнила наученото преди много години и всяка свободна минута използвала за плетене на една кука и за шиене на дантели с игла, предимно на ритуални кърпички. Шие и плете с лекота, бързо и качествено. Разглеждала списания с плетива, заглеждала се в изработени от познати и непознати дантелени изделия, запаметявала ги, заплитала моделите и ги доусъвършенствала според собствените си виждания. И досега работи с огромно удоволствие и удовлетворение. Никога не е продавала, а подарява или съхранява за децата, внуците и правнуците сътворените в продължение на години с много любов плетива. В тази си дейност е напълно самоука.
