Братята Кою и Любен Янкови – с Левски в сърцата и делата

Портрет на Васил Левски върху меден лист, изработен от Любен Янков с техниката „чеканка“

Изображението на Васил Левски, което ни оставя Любен Янков, е по един от най-известните негови портрети с автор художника Георги Данчов – Зографина от Чирпан. Лично познавал Апостола, Данчов го изобразява със средствата на литографията и живописта. Изследователите на твореца считат, че образът, пресъздаден от него, е един от най-достоверните. По тази причина Любен Янков го претворява върху метал, а брат му Кою върху дърво.

Портрети на Левски, художник Георги Данчов – Зографина
(Източник: https://www.vasil-levski.eu/wp-content/uploads/2016/10/VasilLevski2.jpg)

Любен Янков (24 февруари 1928 г. – 6 април 2002 г.)

Авторът Любен Янков Василев е роден на 24 февруари 1928 г. в Габрово. Завършва трети прогимназиален клас. Работи като шлосер, след отбиване на военната си служба работи в обувен завод „Сърп и чук“ – Габрово. През 1954 г. е приет в Художествената академия, но учи само четири месеца и напуска. Простудно заболяване провокира здравословен проблем, разболява се от туберкулоза и започва работа като художник. Трудовият му път е във фабрика „Бъдащност“, а от началото на 60-те години до пенсионирането в завод „П. Денев“.

Илюстрира ведомственото издание на завода вестник „Балкански зов“, пише дописки и статии. В „Приложното изкуство в ножарската индустрия“ споделя своите виждания за оформлението на изделията, произвеждани в предприятието. За т. нар. стара „костура“ споделя мнение: „Тези ножки имат най-красива силуетна форма с лек ориенталски оттенък от миналото. …Тази ножка трябва също така да се произвежда и по стария начин – такава, каквато си е била и досега с украса от целулоид и месинг върху роговите ѝ чирени (дръжки).“ Предлага знакът върху произведените изделия да бъде стилен – „малка апликация от български елемент е достатъчен“, а опаковките, непроменяни с години, да се осъвременят.

Като художник в предприятието Любен Янков създава ценни творби за историческото развитие на ножарството – пресъздава условията, при които майсторът ножар е изкарвал прехраната на семейството си. Участва в изложби на художниците самодейци, организирани за Деня на ножаря, съвместно с брат си и племенника си Здравко Коев.

Любен Янков Василев почива на 6 април 2002 г. в Габрово.

Братята Кою и Любен Янкови, произхождат от така наречения Янков род в Габрово, родоначалник на който е Янко Димитров Драшкин и съпругата му Васила Иванова Бръчкова.

Кою (в дясно) и Любен Янкови, Габрово. 1934 г.

Кою Янков е роден на 14 юли 1916 г. в Калофер. Баща му Янко Василев Янков е внук на Янко Димитров и е роден в с. Нова махала, майката на братята Пешка Колева Муджиева произхожда от стар калоферски род. Кою до 14-годишна възраст живее и учи при баба си в Калофер, където завършва прогимназия. През 1930 г. идва в Габрово и учи в Априловска гимназия. Още от ученическите си години проявява дарбата си на художник – рисува стари хора, опълченци, пейзажи. През 1936 г. завършва подготвителните курсове в Художествената академия в София. След внезапната смърт на баща през същата година, останал без средства за учение, се завръща в Габрово и става глава на семейство. Работи, за да издържа братята и сестрите си. През годините сменя различни професии, работи в градската библиотека, сътрудничи на Лазар Донков при изграждането на Етнографския музей на открито „Етър“, на Дом на хумора и сатирата.*

Габровците – Кою и Любен Янкови, подпомагани от ямболията Георги Ташков, ще останат в спомените на съвременниците си с един от най-забележителните проекти за паметник на Апостола!

И тук започва историята….“Имало едно време в Габрово…паметник на Левски“:

Кою Янков до паметника на Васил Левски. 1980 г.

Гипсовата фигура на Апостола е по проект на Кою Янков, работата по него братята започват през 1961 г. и продължават повече от 30 години. Тя се намираше вдясно през реката, по пътя към Соколския манастир до с. Водиците, Габровско. Първоначалната идея е била паметникът да бъде изграден от траен материал на поляната край Соколски манастир, „на фона на зеленината, на планината”. Въпреки трудностите по осигуряване на материали, на средства за закупуването им, те продължават да работят упорито за изграждането му, защото „Левски не е образ, а принцип”, обяснява настоятелността си в работата Кою Янков.

Идеята, с която работят двамата братя, е да сътворят паметник, който “Хем да прилича външно по образ, както е по фотографиите му, хем да се донадят някои вътрешни качества… Трябва да подчертаем непоклатимостта му. Левски е непоклатим в своите схващания за България. Това се отразява в неговата стойка, в погледа му, в неговия жест, в движението на раменете му, в начина, по който си държи ръцете. Левски е и безстрашен, и много спокоен.” – отбелязва по-малкият брат Любен относно творбата им.

През 1980 г. гипсовият модел е завършен, за което свидетелстват запазените снимки на тримата „донкихотовски габровски левскари“, както ги нарича Мерсия Макдермот в книгата си „Имало едно време в България“ (2022 г.).

14 години след приключването на работата по Левски е назначена комисия, която да се произнесе за остойностяването на фигурата – изработката му от камък, оформяне на подходящ терен и стойността за тези процедури. През 1997 г. се появавя идеята да се изготви умален модел на паметника, да се организира дарителска акция за изграждането на постоянен такъв, предвижда се да се направи консервация и конструкция която да пази гипсовия модел. Областна управа, частни фирми, Комитет „Васил Левски“ – Габрово, граждани обединяват усилията си за съхраняването на паметника. През 2001 г. доц. д-р Валентин Тодоров, преподавател в катедра „Консервация и реставрация“ към Национална художествена академия дава становище, че ако паметникът не се изолира от влагата, го грози разруха. Той констатира множество пукнатини и разрушения по него. В акцията, алармираща за лошото състояние на фигурата на Левски, се включват и журналисти. Илия Пехливанов преиздава приложението на в. „Антени“ от 1987 г. посветено на делото на Кою и Любен Янкови и Георги Ташков – „Габровският Левски. Разказ на братята Кою и Любен Янкови“ (2002 г.) Разговорите продължават… действия не се предприемат.

Любен Янков и Георги Ташков, 1980 г .
(Снимката е предоставена от Национален музей на образованието – Габрово)

На 24 февруари 2003 г. почива Кою Янков. Месец след неговата смърт, през пролетта на 2003 г. гипсовият макет на паметника също рухна. Съдбата е милостива и към двамата братя – отиват си от този свят преди своята свидна „рожба“! С това 40-годишната сага – „да бъде или не“ изградения от трима обикновени работници символ за почит пред „твой един син Българио“ приключва.

Днес, сътворени от техните ръце, остават двата образа на Левски – от метал и дърво, картините на Кою с различни техники, произведенията от мед в съавторство на Любен и майстора от Задругата на художествени занаяти Йонко Василев. На него специално благодарим за сътрудничеството за установяване годината и авторството на притежавания портрет на Апостола – Васил Иванов Кунчев (1837 – 1873).

Периодично припомняме за делото на братята самоуки художници, за образа на рухналия „габровски Левски“ и очакваме в града да бъде изграден достоен за поклон пред делото на Апостола паметник.

В Габрово съществува улица, носеща името на Апостола, училище с неговото име и е имало квартал „Васил Левски“ – къде е бил, това е нашата загадка и провокация към четящите публикациите на РИМ – Габрово. Пишете ни – очакваме диалог!

Нека склоним глава и едноминутно помълчим в памет на Васил Кунчев – Левски в най-мрачния ден от неговия живот, приключил преди 150 години. Ден, в който той пое своя път към безсмъртието!

 

Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово

 

*Биографичните справки за братята Кою и Любен Янкови и снимките им са от книгата „Хроника на Бръчковия род“, 2018 г. с автори Веселин Стоянов и Катя Гечева.