С наближаването разгара на лятото, напомняме за успешна практика, реализирана от иначе пестеливите габровци в недалечното минало. Похвална е инициативата на Габровска популярна банка, която на 14 юли 1935 г. освещава и открива приморската почивна станция в Св. Константин край гр. Варна, за деца от 7 до 14-годишна възраст на членовете кооператори. В Покана по повод тържеството до председателя на библиотека „Априлов-Палаузов“ пише, че „популярните банки не са чисто стопански и кредитни институции, а също и просветно-културни“, поради което Управителният съвет на Габровска популярна банка през 1933 г. закупува голямо лозе и място в красивата местност Св. Константин, построява „масивна красива и хигиенична сграда“, обзаведена „със 100 легла, кухня, баня и всички удобства“.
През м. юни 1939 г. е публикувано съобщение в периодичното издание на Габровска популярна банка в. „Кооперативен лист“, че две смени деца летовничета, на възраст от 8 до 14 години, ще почиват юли и август с. г. в приморската станция „Св. Константин“ край Варна. Банката търси ръководители (ръководителки), готвач и прислужнички, като желаещите „…подават заявления до 20 юни т. г.“, а родителите на децата попълват заявление по образец и прилагат бележка от лекар, че то се нуждае от морелечение, докато бедните – бележка от общината за категорията, към която се числят.
Лекарят Христо Иванов отговаря за здравословното състояние на малчуганите през двете смени. В Отчета му от м. юли 1939 г. се казва, че в станцията са изпратени 102 деца на кооператори, заедно със седем души ръководители и ръководителки, управител, домакин, отчетник и лекар. На 5 юли с. г. „с вечерния влак в 7 часа и петнадесет минути с радостни викове, песни и много повишено душевно състояние“ всички тръгват от Габрово за Варна. Времето е хладно и дъждовно през нощта, но на нито едно от децата „не стана лошо“ и те пристигат весели и бодри във Варна на 6 август в 8 часа. Към 9 часа са във почивната станция, където ги чака топла закуска. На следващия ден (7 юли) са им направени медицински преглед и антропологически измервания. Лекарят Христо Иванов попълва резултатите на децата на възраст от 9 до 14 години в лична карта на всеки летовник – ръст, гръдна обиколка, тежест, динамична сила.
Зданието е на два етажа, сутерен и таван. Притежава четири големи салона (по два на всеки етаж), в които са настанени всички деца с ръководителите им. Освен голям салон има още няколко помещения, определени за канцелария, амбулатория, спалня за лекаря, изолационна стая за болни, стая и голяма просторна веранда, заградена със стъклени стени, които служат за спане на останалия персонал и прислуга. За всеки летовник е предвиден пружинен креват, лек дюшек, застлан с бял чаршаф, покрито одеяло също с бял чаршаф и по две бели възглавници. До леглото е поставено нощно шкафче (нощна масичка) с две чекмеджета за най-необходимите вещи, а останалият багаж се заключва на тавана.
Децата се хранят в специална трапезария, която е покрита с платнища, поради което е неудобна за ползване при дъждовно и ветровито време. Изработен е план за разширение на зданието и постройка на западна трапезария. Летовниците се хранят пет пъти на ден: първа закуска (8 часа), втора закуска (10 часа), в 12 ½ – 1 часа обяд, трета закуска – 16 часа и вечеря (20 часа). Храната е винаги прясна, най-доброкачествена, обилна, разнообразна и вкусна – мляко, чай, маслини, сирене, кашкавал, месо, пилета, яйца, риба, плодове, разни сладкиши, торти, реванета, блажно масло, мед и прочие.
Всекидневно децата отиват на плажа в 10 часа и остават там до 12 ½ часа, като последователно правят слънчеви и морски бани. Лекаря Христо Иванов споделя, че по време на слънчевите бани той не държи децата легнали, неподвижни, „защото тая метода не излага на големи изгаряния на кожата и на силни нервни въздействия“, а да си играят по пясъка, облечени само с гащета. Така те добиват скоро желания обгорял цвят, като използват по-продължително благотворното влияние на слънцето. Морските бани се правят според възрастта и състоянието на летовниците – първата е само 5 минути, докато последната 30 минути. Децата реализират 18 слънчеви и морски бани за 25 дни, поради дъждовното, хладно и ветровито време. Всеки ден ги извеждат на игра край брега на морето, по поляните, градината на Св. Константин, където има място за игра с люлки. В свободните часове от деня ги занимават с песни, свирни, циркови и киноматически представления. Лекарят Хр. Иванов констатира, че летовниците правят лошо впечатление с облеклото си. Той моли Управителния съвет на банката да снабди колонистите с униформено облекло, например червена фланелка и морско сини гащета.
Ръководителят Станчев използва всеки удобен момент да побеседва с летовничетата и им дава извънредно ценни поуки. Съвместния живот на подрастващи, събрани от разни социални и културни среди дава видимо благоприятни резултати, защото развива в тях „добро чувство на другарство и пооглади опърничавите и недобри характери на много деца, които ще направят много добро впечатление на родители и познати, когато се завърнат в Габрово“.
Лекарят Христо Иванов отчита, че през периода на лагеруването на медицински преглед се явяват 32 души (14 мъже и 18 жени). Обобщавайки заболяванията установява – най-много са с телесни повреди (7 души), леки одрасквания, убождания, ударвания по пътя за плажа, както и при излетите на децата, а също и от случайни камъни по дъното на морето, но всички оздравяват за един – два дни. Оплакванията им са от хроническо, старо, гнойно, течение на ушите (трима души), също трима души страдат от Еmureni и един от Somnambulismus. Морелечението не е полезно за тях, защото морският въздух и морето ги прави по-раздразнени. След 10-15 дни боледуващите се подобряват от специалните грижи и лекарства.
Слънчевите бани и морският климат не са здравословни за страдащи от мигрена и нервност (четирима души), но състоянието им се облекчава с лекарства. Пет души имат много лека ангина, която отминава за един ден след намазване на сливиците (гърлото). Лекарят Христо Иванов пише, че заболяванията са леки и краткотрайни, поради което през цялото време на летуването децата са бодри, весели, игриви, жизнерадостни. Те наддават на тежест, ръст, гръдна ширина, добит мургав (огрял) цвят на кожата, увеличават жизнените сили и резистенцията на организма си. През по-тежките сезони на годината децата „ще бъдат здрави и крепки, а и ще добият по правило и по-голямо общо телесно развитие“. Постигнатите резултати от Управителния съвет на Габровска популярна банка трябва „да послужи за пример и подражание на много други популярни банки в страната“.
Управителят Н. Станчев в Доклада си за 1939 г. информира, че през изтеклото лято в станцията са летували две смени: I-ва от 6 до 30 юли включително, със сто и две деца и II-ра от 3 до 28 август включително, с 92 деца, т.е. общо 195 деца, от които 98 момчета и 97 момичета. Те са подбрани от първоначалните и прогимназиалните училища по различни причини: слаба мускулатура, телесно слаби, с изтъкнали кости, уморени и изтощени силно през учебната година. Съветът на лекарите е, родителите им да ги отведат на морелечение и да възстановят разклатеното им здраве. Част от децата са на бедни граждани – 12, работници – 39, чиновници – 41 и занаятчии със средна имотност – 68, деца на търговци – 29, а с други професии – 18 деца.
Управителят Станчев констатира: „Явно е, че нито работникът, нито чиновникът, нито средният занаятчия биха имали възможността да напуснат своята работа през лятото, нито биха имали паричната възможност да отидат, заради децата си на море, гдето трябва да изхарчат маса средства, за да получат децата им здраве и сила. И в такъв случай децата им биха били изложени на тежки заболявания и смърт.“
Габровска популярна банка събира и изпраща деца в колонията си край морето, а родителите плащат, според имотното си състояние, минимални такси от 300, 400, 500 и т.н до 1000, 1200, 1500, 1600 и 1700 лв., а само 8 деца – от 1500 до 1800 лева, бедните 12 деца почиват безплатно. Събраните суми не достигат за издръжката на колонистите и банката доплаща дефицита от своя бюджет. Управителят Н. Станчев информира, че през 1939 г. за храна са дадени 110 505 лв., за пътни и общи разноски – 134 314 лв., или общо 244 819 лв., т.е. издръжката на един летовник е 1200 лева, без да се взема предвид разходите за набавяне на нов инвентар, по постройката, лихви на вложения капитал, данъци и други. В Отчет на Габровска популярна банка за 1939 г. за покриване разходите по издръжка на летовниците банката дава извън събраните такси още 111 371 лв. за доброто гледане на децата, въпреки че са предвидени 100 000 лв.
За да се избегне социалното неравенство между децата-летовници, се препоръчва не само режимът в станцията да е общ, но и „да се доставя на всяко дете по два чифта еднакво горно облекло за летуване – блузи и къси гащета, което по-заможните родители могат по даден образец да купят за своите деца, а за останалите – да се погрижи банката, още повече че това няма да стори повече от 5000–6000 лева за всички деца“. Управителят счита, че децата се възпитават в кооперативен дух, виждат силата на кооперацията, получават облаги и разбират, че отделният човек не може да постигне сам онези блага за човечеството както кооперацията.
През 1939 г. летовнишкото дело завършва успешно, защото управител, лекари и ръководен персонал успяват да опазят здравето на децата, въпреки появилата се епидемия в гр. Варна. Недко Станчев информира, че сградата „пет години под ред обслужва децата на гр. Габрово. До сега през нея са минали повече от 1000 деца, за да черпят там здраве, бодрост, мощ и възпитателно въздействие“. С хуманното си отношение габровци засвидетелстват и покровителстват нуждаещото се бъдещо поколение. Въпреки че Габровска популярна банка прекратява своето съществуване през 1951 г., тъй като нейните активи и пасиви преминават към Българска народна банка, морското детско летовище е прехвърлено на Министерството на просветата и продължава да изпълнява своите функции, но вече за деца от цялата страна.
Автор: Ирена Узунова, уредник, Регионален исторически музей – Габрово