Нанка Николова Новоселова е дъщеря на индустриалеца Никола В. Новоселов – най-големият от синовете на индустриалеца кожар Васил К. Новоселов и член на Събирателно дружество „Васил К. Новоселов и Синове“, фабрика за производство на гьон, построена през 1926 г. и ръководена от трима братя, където баща ѝ е домакин и направлява продажбите на производствена стока. Майка ѝ е домакиня и произхожда по собствените ѝ думи от „заможно занаятчийско семейство“. Загубва баща си на 10 януари 1936 г. За майка ѝ, брат ѝ и за нея се грижат двамата ѝ чичовци – Симеон и Христо, които „непрестанно ни отрупваха с подаръци“. Нанка започва от десетгодишна да взема уроци по пиано при г-жа Екимова и немски език при г-жа Грета Ангелова.
Постъпва за двегодишен стаж в Аптека № 2 на 1 януари 1946 г. като помощник – аптекар. В близост до нея се намира диспансер, където работи лекарят Иван Христов Иванов, който често посещава аптеката. На 22 февруари 1947 г. Нанка се сгодява за д-р Иван Иванов, през м. юни сключва граждански брак, а на 10 август с. г. правят църковен брак в Трявна. Продължава да работи в аптеката и през м. декември се дипломира. Първата им дъщеря Цанка се ражда на 26 февруари 1947 г., а на 21 февруари 1952 г. – втората, Нели. Малката завършва консерватория, а голямата строително инженерство във ВИСИ, София.
Нанка Новоселова успешно съчетава грижите за децата и семейството със служебните ангажименти. Назначавана е за завеждащ военен санитарен склад в с. Горна Росица, една година е началник на аптечен склад за специалитети и ампули. На 1 март 1973 г. Окръжно аптечно управление разкрива в Габрово билков магазин и тя като аптекар е назначена за негов управител. Хора, който търсят помощ в билколечението от други градове твърдят, че Билковата аптека в Габрово е най-добре снабдената в България. През 1975 г. Нанка Иванова се явява на изпит във Варна за преквалификация. За активна дейност е наградена със значка „отличник на Министерството на народното здраве“. В продължение на осем години тя затвърждава вярата в билколечението в Габрово и през 1981 г. се пенсионира с чувство за изпълнен дълг.
През м. април 1996 г. Нанка Иванова написва два спомена – за Цветница и Лазаровден, които са част от нейното детство. Тя с радост обрисува празника „Връбница“, който символизира пробуждането на природата, „вливаща нови сили в душите и сърцата на хората – осигуряване на плодородие, здраве и всеобщо благоденствие“. Припомня си за безгрижното и незабравимо детство, когато децата, с които си играе, с нетърпение очакват Цветница. За празничния ден е характерен моминският обичай „кумичене“, но „този ритуал ставаше след обед“. Сутрин родителите им отиват на църква и получават върбови клонки, които са символ на плодородие, здраве, всеобщо благоденствие. Вкъщи иконите се украсяват с клонки.
В. Генчев на лазаруване като ученик в прогимназията, 1926 г.
Следобед Нанка Новоселова, заедно с приятелките ѝ Веска, Юлка, Дешка, Анчето, Мария, Величка отиват на р. Янтра зад цех № 2 „Васил Левски“ на фабрика „Лъв“. Върху дъска внимателно нареждат приготвените венчета от върба, които пускат по течението на реката. Най-напред излязлото венче става кумица, кръстница. След комиченето всички отиват в дома на избраната кумица и похапват различни постни лакомства, „постни поради периода на великия пост“. Споменът на Нанка Новоселова е, че денят „Цветница“ или още нар. „Връбница“ завършва навън късно вечерта – „с весели песни, хора, игри в които вземеха участие и момчетата“. След хубаво прекарания ден, присъстващите на празника са с надежда положителните преживявания да се повторят и следващата пролет.
Група ученици на лазаруване с учителката си Йорданка Славчева, 1940 г.
Нанка Иванова споделя, че първите дни на пролетта я̀ връщат към нейното щастливо детство, а преживяването „от лазарнята в квартал Падало“ остава незабравимо. Информира, че е родена и пребивава в споменатия район до 23 септември 1947 г., където живеят „честни, скромни, трудолюбиви с добри сърца хора“, които изпълняват всички български обичаи и традиции. Лазаровден е преди Великден и се празнува с много радост и всяко семейство се нагласява да посрещне близки и познати. За събитието се приготвят различни лакомства, съобразени с възможностите им и денят преминава в песни и забавни игри. На поляната се правят малки сергии, които предлагат малки евтини сувенири: топки с ластик, кречетала, различни свирки, гердани, гривни, кукли, обици, пръстени. Обособени са места, където се продават халва, скара, питиета – лимонада, сайдер, бира, боза, вино. Музиканти свирят с цигулка, гъдулка и латерна стари градски песни, а някои играят хоро, други танцуват. Констатацията на Нанка Иванова е, че хората е необходимо да внесат разнообразие „в своето трудово ежедневие“ и удоволствие.
Според Н. Иванова атмосферата е много приятна, весела и безгрижна, създаваща „едно общо веселие и правеше хората по-добри и по-близки“. Спомня си „за известния, веселия фотограф Нуню“, които приканва всички да си направят моментална снимка за спомен. Поетът Сливков рецитира разпалено своите вдъхновени стихове сред шумната тълпа, а децата го слушат в захлас и се радват. Със своята гъдулка колоритната личност Сава Лент привлича любители и изпълнители на хора и ръченици. Констатацията на Нанка Иванова е, че всичко което се случваше „създаваше голямо удоволствие“ и участниците се чувстват съпричастни „в тази весела улилия“. Тя с мъка си спомня за приятните мигове и „дано времето отново върне това забравено хубаво минало“.
Нанка Новоселова ни връща във времето на детските ѝ години, описвайки как тя и нейните близки и приятели празнуват Цветница и Лазаровден в квартал Падалото, Габрово. Разказът описва детайлно и хронологично събитията, зарежда читателя с положителна енергия и желание да съхрани българските народни обичаи, празнувайки всяка година.
Автор: Ирена Узунова, уредник, Регионален исторически музей – Габрово