Мартеницата – тайната на живота

Мартеницата е един от най-древните амулети. Тя пресъздава раждането на нов живот от сливането на неопетненото бяло начало и огнената червена сила, даваща тласък. Свързана е със самото сътворение на живото от неживото и магическата сила на прераждането.

Носенето на мартеница е един от най-устойчиво запазените обичаи, който се практикува масово и днес. Причината за това е скрита в нас – човешко ДНК, съчетано със съзнание в активно взаимодействие. Всяко търсене на корените и първоизточника на традиционните обреди, обичаи и ритуали се свежда до копнежа на човешката природа да бъде в синхрон с Вселената. Проява на това желание се явява езикът на символите, цветовете и предметите, с който ние разговаряме с Вселената – Бог.

Този обичай се свързва с началото на Новата година, което от VIII в. пр. Хр. е на 1 март (martius). Изследванията на проф. Ваня Лозанова показват, че източносредиземноморските мотиви, които имат пределинска, палеобалканска фолклорна основа го свързват с трако-пеласгийската общност на балканския културен ареал. В първия ден на пролетта се гони „лошотията“ със силата на червения изгарящ цвят. „Затова на 1 март, който се приема от народа за начален ден на пролетта, се простират пред домовете червени престилки, пояси, прежди, черги – „да бяга лошотията“. Тази опасност заплашвала най-вече младежта (малките деца, агнета, ярета, телета, кончета), поради това на 1 март връзват на ръцете на децата и на шиите и опашките на животните червен конец.“ – това научаваме от Христо Вакарелски.

От теренните проучвания на Лозинка Йорданова и Любомир Миков, свързани с първомартенската обредност, разбираме, че в Габровско мартениците са изключително от бял и червен вълнен конец, а рядко се използва и зелен. За да стигнем до първопричината за използването на тези цветове и значението на мартениците, трябва да потърсим отговорите в самите корени на древната ни култура, а именно във вижданията и усещанията на зараждащата се цивилизация.

Иключително ценни сведения ни дават изследванията на проф. Алмалех за езика на цветовете в балканския фолклор. Този език е общ и универсален за всички хора, независим от граници, територии и време. Той е знание, което е в нас и същевременно – отдавна забравено. Цветовете на мартеницата са бял и червен. Белият цвят е обединител на всички цветове, той е чист, декларация за девственост, чистота на тялото и духа. Червеният има предпазваща функция и сила, осигуряваща успешното възпроизводство на рода, усукването им символизира преплитането, сливането на мъжкото и женското начало за създаването на живот. Според лексикалните значения на цветовете – белият представя мъжкото начало и ритуалната чистота, а червеният – женското начало и ритуалната нечистота, предпазване и плодовитост. Интересно е включването на зеления цвят в габровските мартеници. Зеленото е жизнена сила, плодовитост и безсмъртие, абстрактно понятие за живота. Съчетаването му с бялото и червеното е заклинание за вечна сила, здраве и живот.

Носенето на мартеници с настъпването на пролетта, с възраждането за нов живот на цялата природа е заклинание, идващо от дълбините на нашето съзнание, за безкрайно продължаване на човешкия род.

Използвана литература:

Лозанова, Ваня. Марта (Мартеница), Енциклопедия Древна Тракия и Траките, http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=411&Itemid=106

Вакарелски, Хр. Етнография на България, София, 1977.

Миков, Любомир. Първомартенска обредност, Български празници и обичаи, София, 1985.

Алмалех, Мони. Цветовете в балканския фолклор, Езикът на цветовете, София, 1997.

Джеймс Д. Уотсън, Андрю Бери. ДНК: Тайната на живота, 2003. Изображение на ДНК.

 

Автор на материала – Христинка Шепелева – уредник в отдел „Етнография“ на РИМ – Габрово.