В РИМ – Габрово се съхраняват ценни свидетелства личното ангажиране на големия български индустриалец и дарител Пенчо Семов с националните и обществените каузи. Той приема гостите на България и Габрово в своето имение, създадено на 250 декара в м. Клисурката. Благодарение на упоритите грижи и труд местността е оформена като чудесен парк, а в осветената през 1933 г. сграда на бъдещото старопиталище, което погрешно и днес някои наричат „Вилата“, се устройват приеми по специални поводи. Целта е да се впечатлят гостите на града и страната с гостоприемство, удобства, кухня, с българския дух и традиции. Най-знаменателни между тях са гостуването на Британския легион през 1936 г. и на военните аташета, присъствали на Големите царски маневри, през 1937 г.
На 16 – 17 юни 1936 г. е посрещната 17-челнната делегацията на Британския легион, начело с нейния председател майор Франсис Федърстоун-Годли. Това е организация на ветераните от войните, която предната година приема ген. Владимир Вазов в Лондон и сегашната визита е ответен знак на гостоприемство, по покана на министъра на войната ген. Христо Луков. Още при пристигането си в Габрово делегатите са посрещнати на връх Шипка от самия Пенчо Семов. Раздадени са двуезични покани за вечерния банкет в имението, в които на стъпалата на старопиталището е застанал самият домакин. Предложено е своеобразно „балканско“ меню: сливовица и салата, бистра супа – консоме, риба, пиле, прасенце, десерт и кафе. Сервирани от момичета от Стопанското училище „Х. Радка П. Семова“, облечени в национални носии, местните ястия впечатляват гостите, между които са британският пълномощен министър в България Чарлз Бентинг, ген. Христо Луков, запасните генерали Владимир Вазов, Никола Жеков, Борис Сирманов.
След ветераните, на следващата година имението посреща действащи военни. Това са официалните гости на Големите царски маневри край Попово, придружени от прикрепените към тях български офицери. Съставът на делегациите е многонационален: французин, американец, грък, унгарец, италианец, чех, руснак, сърбин, турчин, англичанин, най-много са германците.
На 30 септември 1937 г. в имението е даден специален банкет в чест на военните аташета, отново с „балканско“ меню, а двуезичните покани, декорирани с цветовете на националното знаме, са на международния език, който все още е френският. На поканата ясно се вижда поставената вече над входа на старопиталището скулптурна група на бабата и дядото, прегърнати от ангел, дело на Йосиф Шквара. Сервирани са пилешка супа, задушено младо пиле, балканско печено прасенце, сирене, ягоди със сметана, кафе, а алкохолът отново е сливовица, придружена с червено и бяло вино.
От събитията са запазени редица фотографии. Високото ниво на приемите, с балкански привкус, служи на българската национална кауза, а домакинът Пенчо Семов отдава своята собственост, средства и гостоприемство за своята страна и своя град, в които до края на живота си не спира да работи неуморно и да раздава социални блага.
