Традиция е на Националния празник – 3 март да се организират тържества и да се откриват изложби, посветени на Руско-турската война от 1877/1878 г. Традиция е да се величаят имената на руските генерали и да се прекланяме пред гробовете и паметниците на загиналите знайни и незнайни руски, румънски, финландски и др. войни. Повече от десетилетие като традиция се наложи практиката Регионален исторически музей – Габрово да ви представя безценни свидетелства от Освободителната война в навечерието на празника.
Ситуацията от последната годината ни принуди да ви запознаваме с тях дигитално, но затова че ще разгледате културната ценност от екрана на компютъра, таблета или телефона си, ще ви компенсираме с повече подробности за тях.
Руски боен барабан, съхраняван в РИМ – Габрово
Днес ви представяме руски боен барабан, който се съхранява в РИМ – Габрово и има интересна история. Произведен е преди около 150 години, специално за руската армия. Направен от метал, дърво и кожа. Корпусът представлява цилиндър с размери: диаметър 36 см. и височина 25 см. На него ясно личи гербът на царска Русия – метален бронзиран кръг с изобразен двуглав орел с корона и скиптър. Барабанът има специална скоба, затягаща се на винт, чрез която се е прикачвал на кожен ремък, който липсва. Двата дървени бордюра (по-тесен и по-широк) са затегнати с пет метални пръчки, завършващи с винт, който стяга двустранно опъната кожа.
Млад руски войник е барабанчикът, служил с него. Стъпил на българска земя в далечната 1877 г., той изминава пътя от Свищов, през Търново до Габрово и участва в сраженията на армията на Шипченския проход. Но откъде е бил родом, кое е неговото име е неизвестно. Неоспорим факт е, че до началото на ХХ в. едни от най-ценените войници са барабанчиците, които имат важна и отговорна функция по време на войни.
Питате ли се защо? Защото барабаните и сигналните тръби (преди сигнални рогове) са били единствените средства за предаване на командите и са служели за координиране на военните действия, което се променя едва след появата на радиото и радиокомуникацията в армиите.
По щат в руската армия през Освободителната война всяка рота имала барабанчик, отделно имало полкови барабанчик. Те били въоръжени с револвери „Смит енд Уесън“.
Барабанчиците изпълнявали маршове, които подпомагали движението в строя, различни сигнали при тържествени случаи, при атака, при тревога и т.н.
Вдясно униформа на пехотен руски барабанчик през Руско-турската война 1877/1878 г.
А защо тази реликва се намира в Габрово, а не в руски военен музей?
Историята предавана от баща на син е следната:
През август 1877 г. габровецът Недьо Керков, двадесетгодишен, е един от тези българи, които ежедневно са изминавали пътя от града до позициите на прохода. Носи вода и храна, превръзва и пренася ранени до болниците, носи боеприпаси и изпълнява куриерски задачи. В един от епичните боеве на 9-14 (21-26) август той се връщал към града със задача да предаде известие. Близо до с. Червен бряг намира тежко ранен барабанчик, който стискал в ръцете си палките и барабанът лежал до него. Недьо успял да отнесе до лазарета войника, като не оставил и неговият боен другар – барабана. След като предал известието, отново поел към вр. Св. Никола. Пътьом се отбил да провери как е раненият барабанчик. Лекарят със съжаление съобщил, че той е починал от раните си. Предложил му да вземе барабана в негова памет. Този млад синеок руски войник е един от 875 убити в решаващата битка за „заветния връх“, която предопределя съдбата на България.
По тази причина руският боен барабан става част от пантеона на едно габровско семейство – семейство Керкови.
По време на задължителната си наборна служба 1881/1883 г. Недьо взема барабана със себе си, а след уволнението си го съхранява в своя дом. В продължение на години, държейки го в ръце, той разказва неговата история на своите деца.
Двама от синовете му – Нено и Александър Керкови, го даряват на Исторически музей – Габрово през 1957 г. в памет на своя баща и неизвестния руски барабанчик.
Военни барабани и сигнална тръба от Руско – турската война 1877/1878 г. в експозицията на Музея за националната военна история на Русия в с. Падиково, Московска област
На Трети март ви припомняме историята на барабана и загиналия за освобождението на Родината ни барабанчик с определена цел: Приканваме Ви да сведем глави и паднем на колене, поне за минута, пред известните и неизвестни войни, отдали живота си за Свободна България!
Автор: Катя Гечева – главен уредник в РИМ – Габрово