Първи инж. Цветан Недков въвежда петдневна работна седмица и работа на акорд в своето предприятие
През 40-те години на ХХ в. фабриката на „Ив. Недков“ АД постепенно започва да се справя с натрупаните задължения под ръководството на инж. Цветан Недков. Самият той работи по 15-20 часа. Всяка сутрин минава на проверка по работните места, за 15-20 мин. Изпълнява едновременно различни длъжности: ръководител, директор, конструктор, технолог, доставчик на материали, домакин, качествен контрол. Цветан Недков е на разположение на всеки, който търси разяснение по работата, ако се налага. Цялата администрация се състои от 1 счетоводител и 1 деловодител.
В перспектива, след като изплати дълговете, инж. Недков мечтае да подобри битово предприятието. Помещенията не отговарят на новите изисквания, остарял е машинният парк, но за това трябват пари, а те ще дойдат само като се създаде заинтересованост сред работниците. Той идва до идеята да въведе заплащане по разценка при гарантирана тарифна заплата. Инж. Цв. Недков въвежда собствена организация на производството: работа на акорд и заплащане на произведена бройка машина. Това създава заинтересованост сред работниците и позволява формиране на значително по-високи заплати – от 10-15 000 при другите, до 30-80 000 на месец при Цв. Недков. Условието е, да се произвежда само първокачествена продукция, за допускане на брак се предвиждат удръжки. Системата води до повишаване производителността на труда и качеството на произведеното.
Съвсем непознато за тогавашното време в България е въвеждането на петдневна работна седмица от инж. Недков. Според него, отпочиналите работници дават винаги по-качествена продукция. Много от тях пътуват от по-далечни места и през седмицата могат да се прибират при семействата си. Инж. Цв. Недков организира работнически стол и дава безплатен обяд. Към битовите подобрения се добавя и добре обзаведена за времето си баня. След 1942 г. във фабриката вече работят 120 души. Под негово ръководство се създават и много добри работници: стругари, фрезисти, шлосери, леяри, които продължават да работят и дори стават ръководители в създадения по-късно Държавен машиностроителен завод (ДМЗ) по времето на социализма.
От 1942 до 1947 г. във фабрика „Ив. Недков” са произведени над 1000 стана и много помощни машини. Поръчките са различни, но най-големи са за фабрика „Постоянство” в Русе – 80 стана, а за фабрика „Братя Сотирови” в Пазарджик (по-късно „Вела Пеева”) – 120 стана и 3 сновила. Те продължават да се ползват дълги години в текстилните предприятия в Габрово и страната. До края на 1947 г. Цв. Недков погасява всички задължения и проектира нови подобрения в предприятието.
В началото на 1947 г. собствениците предлагат фабриката да стане кооперативно предприятие. Но преди това да се осъществи, на 23 декември 1947 г. се извършва национализацията, която слага край на частната стопанска инициатива и в България се налага съветският модел на индустриализация.
Държавен машиностроителен завод – Габрово през 50-те години на ХХ в. Разположен е върху терена на бившите машиностроителни предприятия АД „Ив. Недков“, „Бр. Ив. Михалеви“, СД „Струг“ – по десния бряг на р. Янтра и на „Бр. Куневи“ – по левия бряг.
Новото ръководство на национализирано предприятие „Ив. Недков“ не успява да поддържа високи заплати на работниците. Те организират делегация с искане да се върне инж. Цв. Недков, но желанието им бързо е охладено.
На 1 юни 1948 г. е създаден Държавен машиностроителен завод – Габрово от сливането на пет национализирани габровски машиностроителни предприятия, който се разполага върху терена на четири от тях, от двете страни на р. Янтра. По-късно той също се специализира в текстилно машиностроене.
Днес в РИМ – Габрово се съхраняват лични вещи и снимков материал притежавани от семейство Недкови.
Автор на материала – Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово