С шевици и накити от облеклото на габровката, РИМ – Габрово гостува на Музей на розата – Казанлък

В очакване на по-добри дни за музеите и надежда, че скоро залите отново ще са пълни с посетители, Регионален исторически музей – Габрово експонира в Музей на розата – Казанлък изложбата „Шевици и накити от облеклото на габровката XVIII – XIX век“.

Жителите и гостите на Казанлък ще имат възможност да видят 47 културни ценности от фонд Етнография – 18 сокайни шевици, 23 пафти, 4 гривни, колан, пръстен. Посетителите със специален интерес към бродериите и везбарското изкуство ще могат да си закупят каталога на РИМ – Габрово „Габровски сокайни шевици”.

Габровската женска народна носия се отличава с невероятно съчетание на цветове, материи и майсторство в изработката на най-дребния детайл. Дрехата, освен своята практичност, крие и дълбок смисъл на защита от злото, дава сили и вдъхновение. Жената подготвя своите одежди, подбира своите накити, според установените обществено-културни канони. Шевиците по дрехите и накитите представляват първичното проявление на носенето на предмети против уроки – амулетите. Всяка част има свое функционално предназначение, свой явен или таен замисъл. Носията е едновременно знак за етническа принадлежност и огледало на личността.

Сокайното забраждане, което се съхранява във фонд Етнография на РИМ – Габрово е най-пълният комплект, запазен до днес в България. Носи се до началото на XIX в. само от омъжени жени. Основните му части са: месал – памучна или конопена домашно тъкана кърпа, дълга до 3,50 м и широка 0,45 м, която се разполага върху металната конструкция на сокая и покрива раменете и гърба на жената; кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с розети, цветни камъчета и емайл, позлатено или посребрено (в богатите габровски къщи) или медно; бука – дървена елипсовидна дъска с отвор, разполагаща се отвесно на главата, поддържаща цялата конструкция; пелешки – висулки от сребърни верижки закачени на листообразни ажурни плочки; смочета – висулки от монети, прикачени отстрани на скулите; подбрадник – плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачен за кръжилото и минаващ под брадата; сокайни шевици.

Сокайните шевици от фонда на РИМ – Габрово се датира от края на XVIII до началото на XIX в. Младата невеста сама украсявала своя месал като прикрепяла извезана от нея сокайна шевица. Везането се извършвало тайно, на скрито, а на третия ден от сватбата, вече омъжена, жената излизала със своя месал и краища. Шевиците са изработени на отделни ивици домашно тъкано платно. Използвани са копринени конци, домашно оцветявани с природни материали в розово, синьо, зелено, охра, червено. Характерна е украсата с тънък плосък тел клободан. Композиционно шевицата е разположена хоризонтално. Техниката на изпълнение ги разделя на ажурни (характерни за габровския регион), тъкани и „писани”. Най-често срещани са растителните, животинските и геометричните мотиви. Те са символи на плодородие, здраве, сила и щастие и отразяват бита на габровката, вплела в шевицата най-съкровените си желания.

Носенето на метални накити, основно сребърни, се свързва със защитата на тялото в най-уязвимите открити места – главата, шията и ръцете. Наборът от накити, които жената е носела, е бил точно определен по вид и украса и не се е влияел драстично от модата, до началото на XX в., когато настъпва краят на тази стара култура. Накитите в изложбата показват високите ювелирни умения на габровските куюмджии (златари) при обработката на благородни метали и инкрустации. През 50-те години на XIX век в Габрово е имало около 20 златари, всеки със свой дюкян. През 60-те нарастват на 35 и така се запазват до Освобождението.

Пафтите или още чапрази са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм. Според размера им се делят на малки, средни и големи. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени. За габровските пафти е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Характерен мотив е ягодата. Сребърните пафти с изображения на двуглав орел върху седеф и рог са също широко разпространени в габровско. Двуглавият орел с корона във Византия символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Друг тип накити са тези за ръце, а най-представителните от тях са гривните кубелии, плетените гривнии, пръстените тип„столоват”. Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да предпазват от зли сили. Този накит е много разпространен от XVII в. до началото на XX в. Изработването им е изключително сложно. Те са съставени от три основни части, които са свързани със сребърна спойка. Всяка част има своя уникална форма. Появата на първата класическа форма на тези гривни се датира XVI в. – началото на XVII в. с типична ориенталска украса. Друг разпространен вид са плетените гривни, получени от усукването на два или повече медни или сребърни тела. Краищата им са оформени като петлици, за да се прикачат един към друг. Същата датировка имат и пръстените тип „столоват” – сребърни с цилиндрична част и кръгла орнаментирана плочка отгоре. Често украсени с цветен емайл, гранулации и филигранна апликация.

РИМ – Габрово съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. Едни от най-представителните за периода са металните. Те са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние.

Богатството на накитите и пъстротата на носията показват специалния статут на Габрово през епохата на Възраждането. Средище на хора със свободен дух, свързани дълбоко с природата, силни, умни и трудолюбиви. Фолклорната носия от този регион днес може да се разглежда като амулет, събирал силата на нашата народна култура с векове, за да пази рода ни жив и силен.