Изложбата „СЛОВО И ПИСМЕНОСТ. РЪКОПИСИ, РЕДКИ И ЦЕННИ ИЗДАНИЯ ОТ ГАБРОВО“ се реализира от Регионален исторически музей – Габрово с участието на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Посветена е на Европейската година на културното наследство, 135 години от музейното дело в Габрово и 24 май – Денят на славянската писменост, на българската просвета и култура. Представени са 23 броя културни ценности, съхранявани в двете институции – ценни ръкописи и старопечатни издания, които са редки образци или историята на тяхното създаване и битуване е свързана с Габрово.
Наличието на писмена традиция и грамотност в Габрово още от най-ранния период на османското господство е засвидетелствано от ръкописи, пръснати днес в няколко хранилища – архивните сбирки на Националната библиотека в София, Историческия музей и библиотека „Априлов-Палаузов” в Габрово.
Регионален исторически музей – Габрово притежава неголяма колекция „Ръкописи”, сред които уникални образци, редки писмени паметници на българската средновековна и възрожденска книжнина. Сред тях до ХVIII в. преобладава църковно-религиозната тематика, след което широко разпространение получават сборниците със смесено съдържание, а от втората половина на века все повече проникват и се утвърждават светските елементи с народностно съдържание.
Сред колекцията музейни ръкописи най-старият е един търновски пергамент от Паримейник (с текстове от Стария завет за четене в църква). Датиран от средата на ХIV в., той представя преходния предевтимиевски период от развитието на търновската книжовна традиция. Рядък ръкописен образец е Сборник от края на ХVIII в. (църковнославянска редакция), чието авторство е на известния молдавски книжовник, работил в манастира „Нямц“ – Паисий Величковски.
Типичен пример за значим принос в развитието на българската историография е „История во кратце о болгарском народе славенском” на габровеца йеросхимонах Спиридон. В ръкописната сбирка на габровския музей се съхранява единственият известен досега негов препис, създаден е през 1819 г.
Интересен образец на ръкописната традиция през ХIХ в., който съдържа конкретна информация за функциите и статута на чорбаджийството, е „Кодекс на село Габрово” от март 1836 г., чийто автор е първият новобългарски учител Неофит Рилски. Първоначално документът е притежание на Историографическо дружество – Габрово, а днес е част от ръкописната сбирка на РБ „Априлов-Палаузов”.
