През 1959 г. в съответствие със Закона за изменение на Закона за народните съвети и Указ № 29 от 22 януари с. г. на Президиума на Народното събрание за ново административно деление на територията на Народна република България съществуващите окръзи и околии се закриват. Бившите 14 окръга са разделени приблизително наполовина и броят им нараства на 30, от които три градски – София, Пловдив и Варна. Броят на общините достига 979, разделени на градски и селски. В тях са групирани съществуващите над 5300 населени места.
Указ № 29 от 22 януари 1959 г. на Президиума на НС за ново административно деление, публикуван в органът на Народното събрание (НС).
С тези промени се създава и Габровски окръг, който до тогава се числи административно към Търновски окръг. В него са включени бившите Дряновска и Севлиевска околии (без селата Горско Калугерово и Коевци), Габровската градска община и селските общини Етърът, Кметовци, Козирог, Лесичарка, Поповци и Топлеш. Тревненска община дотогава е към Дряновска околия и също става част от новообразувания окръг. Като административен орган се създава Окръжен народен съвет (ОНС), който в рамките на своята компетентност ръководи, координира и контролира стопанската, здравната, социалната, просветната и културната дейност на своята територия. Контролира и координира дейността на общинските народни съвети в окръга. В политическо отношение важна роля играят Окръжните комитети (ОК) на БКП, които се създават във всички окръзи.
Карто-схема на Габровски окръг с по-големите градове и общини. 60-те години на ХХ в.
Тази административна реформа се отразява благоприятно за новите окръжни градове. Отделят се средства за тяхното благоустрояване и повишаване жизнения стандарт на населението. През 60-те години на ХХ в. Габрово значително променя своя облик. Оформен е централен площад (днешния площад „Възраждане“ пред общината). Изградени са Професионален дом на културата (ПДК), административни сгради за ОНС, Партиен дом за висшето ръководство на БКП в града и окръга, свързани със сграда за събрания и различни събития – т.нар Партийна зала (днес зала „Възраждане“).
Изглед към новопостроения Дом на културата и пространството с частни сгради пред него преди разрушаването им. 60-те години на ХХ в.
Обновяването на централната част на Габрово е свързано с премахване и разчистване на съществуващите там частни сгради. Съборен е и Девическият манастир с над 100-годишната църква „Благовещение Богородично“ след като е преценено, че няма културно и историческо значение. На негово място е обособена градска градина между Девическия пансион (сега не съществува) и Читалище „Априлов – Палаузов“.
Административната реформа спомага за развитието на Габрово като значителен промишлен център. През 1959 г. са създадени два големи комбината – ДВТК „Г. Генев“ и ДПТК „В. Коларов“, които обединяват съществуващите към този момент вълненотекстилни и памукотекстилни предприятия. Старите кожарски предприятия са окрупнени в Държавен кожарски и обувен комбинат „Димитър Благоев“ – Габрово, който по-късно е разделен на две отделни предприятия. Още през 1948 г. се създава Държавен машиностроителен завод (ДМЗ), който през 1956 г. представя прототип на стан за памучни платове „Янтра-1“, след което започва и серийно производство на текстилни машини. През 60-те години на ХХ в. са създадени Завод за електротелфери, Промишлена електроника, Завод за стъклена вата „Коста Стоев“, Завод за преработка на пластмаси „Капитан Дядо Никола“, Завод за часовникови прибори и Строително-монтажен комбинат (СМК) в Габрово, ДИП „Иван Йонков“ в Трявна, Завод „Ненко Илиев“, Завод за азбестови изделия, Завод за нестандартно оборудване и Авторемонтна работилница в Севлиево, Цех за металорежещи инструменти в Дряново и др. За водоснабдяването на Габрово е изграден язовир „Хр. Смирненски“. Въпреки, че е малък по територия и население, окръгът е на пето място след София-град, Пловдивски, Бургаски и Старозагорски окръзи по производство на промишлена продукция през 60-те години на ХХ в.
През 1960 г. се създава и Окръжен исторически музей – Габрово, тогава единствената музейна институция в града.
Изглед към централния площад на Габрово след завършването му. 70-те години на ХХ в.
Съществуването и дейността на Габровски окръг се прекратява от 28 февруари 1988 г. със Закона за преустановяване мандата на окръжните, общинските и районните народни съвети и на кметствата.
След административно-териториалната реформа от 1999 г. Габрово става център на област, която съвпада по обхват с бившия Габровски окръг.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово