За имената на децата – родителско решение и отговорност

В съвременните интернет медии през месец януари са посочени 21 именни дни, т.е почти всеки ден или през ден. В традиционната българска именната система те започват с Васильовден на 1 януари, следват Йорданов (6 ян.), Иванов (7 ян.), Антонов (17 ян.) и Атанасов (18 ян.). В навечерието на денят на родилната помощ – 21 януари, ще Ви припомним какви лични имена са давали на децата си преди 130 години габровци и ще Ви информираме за имената, с които ще преминат житейския си път родените в Габрово през изминалата 2023 г.

През Възрожденската епоха именната система е двукомпонентна и се е състояла от собствено и бащино име, така са записвани българите и в турските регистри, като понякога се е вписвало прякор или прозвище, характеризиращо дадено лице. С по две имена са записвани родените, венчаните и починалите във водените църковни регистри до 1878 г.

Семейна снимка на Тодор и Марийка Шишкови и дъщеря им Геновева. 1873 г.

След Руско–турската освободителна война с указ на княз Александър I на 10 декември 1880 г. се утвърждава „Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията“. Съгласно него, на енорийските свещеници, имамите и равините е възложено да водят регистрите по гражданско състояние за всяко раждане, женитба и смърт. Дванадесет години след приемането на закона, през декември 1892 г. тази регистрация се възлага на общинските съвети по места и се въвеждат специално отпечатани официални регистри по гражданско състояние, които се водят от 1 януари 1893 г.

 

Студийни снимки на деца в началото на ХХ в.

При разгръщане пожълтелите страниците на първия регистър за раждане в Габрово се натъкваме на интересна и любопитна информация. В Габрово в периода от 12 януари до 31 декември 1893 г. са родени 256 деца при 7 510 жители на града, регистрирани при преброяването през предходната година.

Интересна особеност е, че те са записвани с три имена – собствено, бащино и фамилно или прякор, а при над 50 от тях фигурират четири имена или със съкращения на едно от имената (пример: Недка Илюва Ив. Билберева). Като фамилни имена (прякори), произлизащи от занятието на предците, се срещат Шекержиеви, Бояджиеви, Фурнажиеви, Бозаджиеви, Клисареви, Мутафчиеви, Папазови, Гайтанджиеви, Гранчарови, Ковачеви, Кожухарови, Казанджиеви, Коланджиеви, и др.

Изпреварвайки законовите разпоредби габровци, а може би не само те в Княжеството, за да разграничат от кой род са новородените, прибавят трето име (по-руски образец) и прякорни имена. Записването с две имена е било регламентирано с цитирания по-горе закон и едва през 1929 г. с Правилника за водене регистрите по гражданско състояние от 2 юли с.г. се изисква в акта за раждане да се вписва името, презимето и като трето име фамилия/ прякор.

Кратката статистика сочи, че най разпространените десет имена при новородените момчета в Габрово през далечната 1893 г. са били: Христо (среща се 17 пъти), следван от Иван (13), Васил (8), Георги (7 ), Димитър, Илия и Петър (5) и Колю, Никола и Петко по 4 пъти. Прави впечатление, че имената са типично български и днес от тях са образувани едни от най-разпространените фамилни имена в страната. Единични са наречени с звучащи съвременно и днес имена: Александър, Емануил, Константин, Светослав и Тихомир. Днес почти неизползвани са: Беро, Ботю, Ганчо, Гатю, Геню, Гроздан, Дончо, Досю, Къню, Рачо и Цоню, но пък като фамилни имена са често разпространени.

При момичетата първенството се води от Мария (Марийка), избрано за 24 от родените през годината, следват Пена (Пенка) и Рада (Радка) по 9 пъти, Тота (Тотка) – среща се 7 пъти, Иванка и Райна (6), Гана, Стефана и Велика (Величка) – срещат се по 5 пет пъти. Десетата позиция е за децата с имена Ана, Деша, Неда и Цана (4). Едни от модерните преди 130 години имена, дадени на габровските „моми“, са Евдокия, Здравка, Катарина, Мариамна и Неранза. Почти не използвани днес са Бона, Вата, Деша, Йона, Кица, Куна, Тодорица, Цана и др.

 

Никола, 1903 г. / Василка, Иванка и Цветанка Косеви, 1908 г.

Съпоставката с имената на новородените през изминалата 2023 г. в Габрово бе възможна с любезното съдействие на Община – Габрово, отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване“. Справката е изготвена към дата 15 декември 2023 г. В Габрово до тази дата са родени 322 деца, при население 51 630 души. Децата, появили се на „белия свят“ в областния град, са не само габровчета, част от майките живеят в други населени места, където липсват здравни заведения.

Класацията на имената, които дават родителите през 2023 г., е следната: при момчетата десетте най-предпочитани са: Александър (8), Теодор (7), Георги (6), Михаил и Самуил (5), Калоян, Мартин, Никола и Пламен (4). Десетото място с равен брой си поделят Алекс, Виктор, Давид, Дейвид и Камен (срещат се по 3 пъти). Изводът е, че най-устойчиви във времето са имената Георги и Никола. Името Иван се среща два пъти през 2023 г., именуваните Христо и Димитър са по един. Записани с нови и нетрадиционни за именната ни система деца са с имената Арда, Емир, Игнацио, Кристоф, Луис и Мейсън и двойните имена Димо Дилан, Габриел Виктор, Ив Мартен и Теофанис Ефрем.

За момичетата първенството отново е за името Мария (среща се 6 пъти), следвана от Рая (5), София (5), Изабела (Изабел) – 4 пъти, Дария и Елица (3) . Десетото място си поделят Анна, Амая, Бояна, Габриела, Даная, Ивайла, Карина, Мила, Моника, Николета, Преслава, Сара, Сияна и Яна (по 2 пъти) – звучни български и международни имена! Констатацията е, че името Мария запазва тенденцията за първенство в продължение на 130 години! Ана се преобразува в Анна, Стефана в Стефания. През годината традиционните български имена Донка, Елена, Надежда и Рада се срещат по един път. Необичайни за именната ни традиция са Дилан Ада, Есения, Ларам, Тара, Чагла Делфин, Хаят, Франческа Ренай и др.

Стефан, 1907 г.

Петър, Марийка, Недка, Иван и Петър, 1907 г.

Божидар, 1925 г.

Здравка и Васил Карагьозови, 1920 г.

В публикацията са използвани студийни и любителски снимки от фондовете на РИМ – Габрово и лични архиви за периода 1873 – 1925 г. А как изглеждат снимките на родените през миналата година, очакваме да ни предоставите Вие – техните родители.

Повечето имена, давани на новородените момичета в Габрово днес, са видоизменени в производни от остарелите и звучат по-съвременно, европейски и „някак международно“…. Това е привилегията да се родиш жена, наричат те с модерни, нетрадиционни имена, дори на цветя и емоции. Но при момчетата, които след години стават мъже и техните имена стават бащини и фамилни, родителите трябва да са отговорни. Името се дава, но то и задължава, традициите на именната система вече са почти вековни (приемайки Правилника от 1929 г.) и по името трябва след още столетия да се познае, че днешните деца са българи.

 

Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово