В края на 2019 г. в Регионален исторически музей – Габрово постъпи културна ценност, която е свързана с Руско-турската Освободителна война. Това е литография под наслов „Из Освобождението на България“, издание на Комитета „Цар Освободител“. Била е притежание на опълченеца Стоян Атанасов Велчев от с. Гледаците, Габровско. Информацията, събрана на един лист с размери ширина 60 см и височина 80 см, е един синтезиран образ на признателност към всички руски войни и български опълченци, участвали в битките за Освобождението на България. От нея може да извлече информация:
- за всички военни поделения, участвали във войната;
- за руски аристократи, воювали за свободата на България;
- за всички висши военни чинове, командвали армията;
- за най-важните места на военните действия;
- за едни от първите военноисторически музеи в България.
Основата на литографията е черен фон, на който изпъква рамката от декоративен фриз с типичните руски орнаменти. В четирите ъгъла са вплетени медальони с изображения на къщите-музеи на името на император Александър II в гр. Бяла, с. Горна Студена, с. Пордим и гр. Плевен.
В централната горна част в по-малък медальон е нарисуван Георгиевски кръст „За храброст“, който се е присъждал за изключителна храброст, проявена в бой срещу неприятеля. В кръг около него са изписани с датите 12 април (24 апр. н.с.) 1877 – денят в който император Александър II обявява война на Османската империя и 19 февруари 1878 г. (3 март н.с.) подписването на Санстефанския мирен договор.
На четирите страни на литографията за изписани имената и датите на по-важните сражения, както и на завземането на по-големи населени места.
Централната фигура в литографията е портрет на Цар Освободител – император Александър II, в красива рамка, украсена с лаврови и дъбови клонки, от двете страни с развети руски бойни знамена. Портретът е увенчан с императорската корона. Изображението на императора се извисява над стилизиран паметник, състоящ се от основа, пирамида и постамент.
Основата е от два реда. На първия в шест колони са посочени 33-те дивизии и 4 бригади, участвали във войната. На втория ред, в пет колони по осем реда са изредени имената на 52 полка, 5 батальона, 1 батарея, 1 сотня и не на последно място 12-те дружини на българското опълчение.
Пирамидата е изградена от 56 гранитни блока, в осем реда. На тях са изписани имената на 110 руски командири от различен ранг, участвали в Руско-турската войната 1877-1878 г.
На централно място в най-горния ред на пирамидата е името на главнокомандващия – император Александър II, обградено от имената на 23 князе (11 от тях членове на императорското семейство – велики князе и херцози). Редом до тях е името на румънския крал Карл (Крал Карол). Тук са увековечени имената на 80 руски генерали, 2 адмирали, 1 полковник, 1 подполковник и 2 художници.
На постамента са изписани годините 1877 – 1878 г. Върху него са изобразени оръжията с които се водят сраженията – оръдие, две кръстосани пушки и четири снаряда, които образуват стилизирана ограда.
Зад паметника се вижда поле с войнишки гробове и паметници, а над тях синеят върховете на Балкана. От двете страни на пирамидата дими огънят, запален от войната – символ, че споменът за нея е жив. Под основата на паметника е падналото и разкъсано турско знаме.
След направено проучване се установи, че тя е дело на двама млади художници – учители Недялко Каранешев и Христо Кабакчиев, едни от първите възпитаници на Рисувалното училище. Отпечатана е във Виена, в печатницата на Йозеф Еберт.
Информацията за притежателя на ценния документ е оскъдна. Стоян Велчев е роден през 1856 г. в с. Гледаците, Габровско. През 1877 г., обзет от патриотични чувства, се записва като доброволец в Българското опълчение. Служи в 9-та опълченска дружина, 3-та рота от 6 август 1877 г. до 29 юни 1878 г. и участва във всички сражения. Награден е със светлобронзов възпоменателен медал „На опълченците за Освобождението 1877-1878“, който е връчван на българските доброволци, воювали при Стара Загора, Шипка и Шейново. Стоян Атанасов Велчев умира на 24 февруари 1927 г. Погребан е в с. Поповци.
Състоянието на литографията не е идеално, има поражения в краищата и долната част, но подлежи на реставрация. Тя е запазена от дъщерята на Стоян Велчев – Пена. Внукът Иван си спомня, че в родната му къща в с. Поповци тя е стояла наред с иконите и е била почитана като скъпа семейна реликва. За да я съхрани, след години той се е опитал да я реставрира, като я залепва на платно.
Литографията е изложена във РИМ – Габрово по повод националния празник 3 март и може да бъде разгледана до края на месеца. Красива, с голяма информационна стойност, тя е символ на признателността на българите към руската армия и руския император, останал в историята ни с името Цар Освободител.
Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово