Културна ценност на м. март са Автобиографичните бележки на Недко Стойков. Съхранявани в РИМ – Габрово, те са изписани върху четири карирани листа с черно мастило и множество поправки, в които излага накратко своя житейски път.
Роден на 17/ 30 януари 1856 г., той е четвъртото от седемте деца на чехларя Стойко Недков Стойков и Гана поп Стоева, по занятие домакиня. Първоначално учи в Лъчанското училище, след което продължава образованието си в Габровската мъжка гимназия. По време на Априлското въстание (1876 г.) е принуден да прекъсне обучението си. От месец август 1876 г. е назначен за учител в с. Копчелии, Габровско. След пристигането на руските войски в Габрово се записва доброволец в Десета опълченска дружина, където служи до 28 юни 1878 г. От 1879 до 1920 г., с малки прекъсвания, той е учител в различни селища: Габрово, Трявна, Дряново, Свищов, Казанлък и други. В своята обществена дейност Стойков се изявява като активен член на габровското опълченско дружество. Сътрудничи и на въздържателното дружесто, на читалището и музея, на който приживе предава голяма част от библиотеката и архива си. През 1885 г. поема инициативата за образуване на доброволческа чета от Габрово, която участва в Сръбско-българската война и сам заминава за фронта. Името му се свързва с излизането през 1885 г. на единственият брой на в. „Габровски лист”. От печатницата на „Недко Стойков и Сие”, която функционира до 1889 г., излиза и в. „Росица”, редактиран от Евтим Дабев и Тодор Постомпиров. Заедно с Боню Лунгов и Тодор Постомпиров през 1898 г. е избран за дописник на в. „Работническо дело”. Взема участие и при издаването на в. „Зора”. Той публикува по-голямата част от своите изследвания под псевдонима Н. Разпопов.
Недко Стойков умира на 3 май 1938 г.
