Целта на изложбата е да покаже многообразието на традиционната българска култура и изкуство с характерните за региона накити и декоративни мотиви от периода на Възраждането.
Традиционните народни накити от колекцията на Регионален исторически музей – Габрово следват типичните за българските земи форми и украси. Отделни уникални образци са израз на личния стил и възможности на носещите ги габровци, както и на майсторството на местните златари.
Накитите, носени от жената, са разнообразни – сребърни, бронзови и позлатени гривни, пръстени, обеци, тепелъци, колани и пафти/чапрази. Последните са едни от най-разпространените накити и неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ – началото на XX век. По-специално внимание заслужават накитите от типичното за Габровския край сокайно забраждане. Сложният женски накит за глава, носен само от омъжени жени – сокай, наподобява носеният от търновските болярки накит.
Габрово като планинско селище е лишено от възможността да развива земеделие и населението му насочва силите си в други занятия, като едно специфично от тях е златарството. През 50-те години на XIX век в града е имало около 20 майстори – златари, със собствени дюкяни. През 60-те години нарастват на 35 души и така се запазват до Освобождението.
В миналото под думата златарство са се разбирали два вида занаят: куюмджийство и дюкмеджийство. Обработката на злато и сребро се наричала куюмджийство, а на медта, оловото и цинка – дюкмеджийство. Пълно разграничение в производството обаче не е имало.
Майсторите златари работят предимно със сребро и неговите сплави, по-рядко със злато, в повечето случаи с позлата. От средата на XIX век стават характерни позлатените сребърни накити, само по-бедните прослойки от населението си поръчвали бронзови изделия. Което говори, че накитите са признак на обществен статут и по тях може да се познае човек от коя прослойка е, както е от древността до наши дни.
Традиционни за габровското златарство, още наричано куюмджийство, са техниките леене, коване и филигран. Майсторите използвали и други начини и техники за украса: гранулиране; емайл; инкрустация. Емайлът се употребява за създаване на декоративен ефект. Често се прилагал в съчетание с инкрустацията на камъни и цветни стъкла. Изработвани са различни по форма и украса елементи – розети, птици, листа, цветя. За габровските накити е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Освен тях сред най-често срещаните мотиви са райската птица и орелът, бил той и с две глави. В началото на XIX век се появява и мотивът „ягода“, който става типичен за региона.
През XVIII и началото на XIX век започва потъмняване на българския национален костюм (облеклото в Габровско спада към чернодрешната носия), затова в накита се търси декоративния ефект.
След Освобождението златарският занаят в Габрово започва рязко да запада. Куюмджийството не успява да еволюира и да отговори на новите потребности на населението. Това се дължи и на увеличилия се внос на бижута от чужбина, които са по- привлекателни за потребителя, вече гражданин. Майсторите намаляват, а занаятът като еснафска организация престава да съществува.
