Мотивиран от появата на книгата на братя Христо и Петър Гъбенски “Историята на града Габрово и Габровските въстания” от 1903 г. и пропуснатите от тях моменти за “дейността на някои лица”, които са му известни, през 1905 г. Продан Тишков – Чардафон създава своите записки. С публикуването им той ги озаглавява “Принос към историята на Габровското въстание от 1876 г.”. Спомените са издадени в малка книжка лично от автора, която е отпечатана в Габрово в печатницата на Г. Кехайов. Целта му е както сам пише в първите страници на своя ръкопис да се “допълнят някои места, които не са достатъчно обхванати в тяхната цялост”, да се “изправят” моменти “криво предадени” или да се “загатнат” нови, за които “ не е намекнато и споменато” в книгата на братя Гъбенски.
Ръкописът е дарен на Историографическото дружество в Габрово, създадено по инициатива на д-р Петър Цончев през 1920 г., на което музеят е приемник. Твърде оскъдните исторически справки от Дарителската книга на дружеството, сочат само името на дарителя – габровеца Асен Василев Михов (син на свещеник Васил Михов и брат на библиографа акад. Никола Михов). Дарението е направено след март 1923 г. Спомените носят характерните белези на мемоарната литература. Изключително подробен разказ, с неточности на места, с елементи на психологически анализ, с преценки на събитията и хората, участващи в тях, нюансирани според индивидуалната роля и особености на личностния нрав на автора. Буен характер, остър език и ярка индивидуалност – са неговите черти, които се възприемат и от конкретния текст на изложението. Затова и ръкописът илюстрира несъвършенството, незрелостта, несигурността на съхранените юношески спомени, макар и възпроизведени във време, когато Продан Тишков е вече оформен, политически зрял деец.Той е роден на 7 декември 1859 г. – дата, отразена в семейните спомени и архиви, изписана и върху паметника му, построен от неговите другари през 1912 г. (в литературата преобладава годината 1860, почерпана от Захарий Стоянов). Несполучил да се впише в редиците на Дюстабановата чета, защото през май 1876 г. е само на 15 и половина години, но взел дейно участие в подготовката на Априлското въстание; без възможности да се включи като доброволец в Българското опълчение, защото началото на войната от 1877-1878 г. го сварва в Цариград, където е по решение на “домашния съвет”, за да избегне след въстанието преследванията на турската власт в Габрово. Продан Тишков се превръща в символ на Съединението от 1885 г. Продан Тишков характеризира подготовката непосредствено преди обявяването на въстанието и събитията в Габрово в дните на неговото развитие. Като изхожда от изложението на братята Хр. и П. Гъбенски, той коригира или добавя със свой “поглед на нещата” елементи от настроенията на габровеца в условията на новото политическо движение. Без да изключва “решетото на строгата критика” и върху неговите бележки, Продан Тишков отбелязва, че само тогава те “ще служат като принос към историята на въстанието. Ръкописът му е емоционален разказ, събран в 68 страници с размери 34 х 21 см, с много решаващи критични обстоятелства, примесени и с комични за самия автор преживелици. Наситен е с много, много имена – на членове на революционния комитет, въстаници от Габровската чета, на съпричастни към делото габровци, които осигуряват храни за четниците, на пострадали от арестите или обесени в Габрово съзаклятници. Не е спестена и лошата репутация на тия, които са в услуга на представителите на официалната турска власт. Посочени са и началните пунктове от пътя на четата към Балкана. Значителна част от изложението е отделена за мерките, които предприемат дошлите в града турски войски за омиротворяване на района. Като се старае да представи всички детайли на своето ново, революционно ежедневие, ръкописът на П. Тишков е документално свидетелство и на единствено описани личности и събития от април-май 1876 г. Домът му е превърнат в “миниатюрен арсенал”, в отделение за правене на фишеци, през което преминават всички ангажирани в тази дейност – майка му, брат му Петър, Еким Стоянов Проданов, Константин Христов. С много чувство за хумор той пише за изобретенията и хитростите, с които си служи, за да пренесе успешно фишеци, барут или пушки в различни райони на града, до близки габровски махали. Детайлен е разказа му и за габровката, ушила знамето за Дюстабановата чета – Мария Иванова Рязкова, сестра на Никола Ив. Рязков, име от състава на четата. Ученичка в Девическото класно училище, тя заедно с Гана Гинкова, Наца Досю Драганова, Теодосия Стоянова Проданова и жената на Ганчо Кръстников сплитат 10 венеца от живи цветя, които със знамето са предадени на въстаниците чрез П. Тишков. Документалният разказ на Чардафон е извор и на данни за установяване на роднинските му връзки с някои габровски родове, за определяне разположението на сгради и архитектурни обекти, на бащината му къща. Продан Тишков завършва изложението си с описание на опитите му да се запише и участва като доброволец в Сръбско-турската (1876 г.), а по-късно и в Руско-турската освободителна война. Опитал се да представи своя “взгляд и поглед на нещата”, като изхожда от събитията, на които той е свидетел, младият Продан Тишков създава спомените си, за да бъдат “принос към историята на габровските въстания”.