КУЛТУРНА ЦЕННОСТ за м. МАЙ е ТАБЛА от ВРАТА на родната къща на Цанко Дюстабанов. Запазената табла на една от вратите е изработена от дебела орехова дъска с размери 1,75/0,45 см. Украсена е с инкрустация от по-светли дървени плоскости – в средата слънце с розета в центъра, а в четирите краища цветове на лалета, от които излизат лъчи.
Къщата на Дюстабанови (намирала се е на днешната ул. „Радецка“) е построена в около 1810 г. и съборена в началото на второто десетилетие на ХХ век. По своята архитектура наподобява копривщенските и пловдивските възрожденски къщи. Има приземен етаж, зает с дюкяни; полуетаж с жилищни и складови помещения и пълен жилищен етаж. При този етаж са разкрити сходства с Каблешковата къща в Копривщица поради разположението на помещенията около елипсовиден салон, извитото стълбище, изпъкналият навън кьошк (предна, отворена и покрита част на къщата). Таваните над кьошковете и в стаите са резбовани, богато украсени с инкрустации са и вратите. През 1871 г. тя е предоставена за читалищно помещение – първият етаж е приспособен за кафене, а вторият – за читалня и театрален салон. Тържественото й освещаване и откриване за тази цел става на 20 юли 1871 г., събитие намерило място върху страниците на в. „Право“ от 9 август същата година. В нея се играят пиесите “Криворазбрана цивилизация”, “Зла жена”, “Скъперникът”, а след Освобождението – “Невянка и Светослав”. През 1872 г. къщата е превърната във втори частен пансион за момчета – външни ученици на Габровското училище, които го наричат “синия пансион”, заради цвета на външните й стени.
Роден преди 175 години на 13 май 1843 г. в Габрово, Цанко Христов Дюстабанов извършва своя подвиг като воевода на чета, който избира пътя на саможертвата пред олтара на отечеството, на Христова възраст. Определил свободата като необходимост и човешко право, която може да се постигне разумно без излишни жертви, той приема предизвикателството, предоставено му от историческото време, да бъде водител на Габровската чета от 1876 г. От 1 май, когато се обявява въстанието, до 11 май – последния ден от решаващите действия в Габровско-Севлиевския регион, основните епизоди от героичната борба на въстаналото население се свързват със съдбата на Габровската чета и нейния войвода – Цанко Дюстабанов.