Регионален исторически музей – Габрово показва забравеното наследство от нашите баби. Скрито дълбоко в някоя ракла или гардероб сега излиза на слънце на чардака на Дечкова къща с изложбата „От раклата на баба“. Тя е съвместно с НЧ „Христо Ботев 1929“, с. Донино. По-голямата част от материалите, които са изложени са предоставени от членовете на читалището, който съхраняват духа на миналото. Показани са части от чеиза на жената в миналото, някой закупени или наследени, други лично изработени.
Български обичай е на своята сватба младоженците да получават подаръците от роднините и близките, това се нарича чеиз или още даровете на булката. Традиция е тези дарове да се наследяват. Не е прието да се подаряват или дават на други хора, ако семейството няма деца, чеизът се връщал на родителите на булката.
Сведения за това какво представлява габровският чеиз черпим от разкази на хора от габровските села. Информация събрана от музейните специалисти на Регионален исторически музей – Габрово, през 70-те години на миналия век. В състава му основно преобладават дрехи, тъкани, накити, битови предмети, пари, срещат се дори имоти. Но основно място заема облеклото различно по изработка и материал, основно памучно и кенарено. Украсено с шевици и гайтани. Като дар се срещат и кърпите за глава, салтамарки, престилки, рокли, разбира се чорапи, пешкири, черги и др.
Пешкирите заемат голяма част от бита в миналото. Това се обуславя освен от чисто практическата им функция, а и от обредната. Окачвали се на престилката на момата, на поясът на момъка, като украса на стаята. Пешкирът е и допълнителен елемент в обредите за различните празници и обичаи. Поради това се среща и в голямо разнообразие, относно материал, украса и размери.
Възглавницата също от своя страна е често срещан предмет. Наред със своята чисто практическа функция е и важен декоративен елемент в бита.
Голямо място заемат и самите накити и то като подарък от страна на мъжа, най-често като сватбени дарове. Най-многобройни и разнообразни са пафтите, следвани от гривните, обеците, пръстените. По-скъпите предмети – златни, сребърни, в миналото са изработвани специално от майстори златари.
Раклите били необходими, за да се прибират всички по-горе описани вещи. Те също от своя страна са богато украсявани. В изложбата е представен оригинален брашовски сандък от фонда на РИМ – Габрово. Датиран края на XIX – нач. на XX век. Той е с метален обков и следи от украса в различни цветове.
Голяма част представените предметите са домашно тъкани. В по-ранните години все още няма навика да се купува готова продукция от пазарите, по скоро само суровините – тъканите. В последствие за градското по заможно население това става навик. С развиването на пазара, навлизат фабричните тъкани и нараства значението на занаятчийските произведения. Но за селата това става в по-късен етап.
В миналото чеизът е важна част от живота на едно семейство. Много от вещите са създавани, благодарение на уменията на жените в различните домашни занятия – предене, тъкане, плетене, шиене.
