Качествата на Кольо Конкилев като експерт в областта на памучния текстил са оценени на най-високо ниво. През зимата на 1940 г. той е включен в тричленна делегация от Родовия съюз на памуко-текстилната индустрия, която подписва в Москва договор с фирми от СССР за доставка на неограничени количества руски памук. По този начин текстилните предприятия, макар и временно, се спасяват от катастрофалното си състояние и е избегната опасността хиляди работници да останат на улицата.
Освен като рентабилно частно предприятие, работещо в интерес на своите акционери, Кольо Конкилев определя и друга функция на „Балкан“ АД – финансово да обезпечи учредената със завещанието му фондация „Кольо и Наца Конкилеви“. В завещанието, съхранявано в РИМ – Габрово, са предвидени средства за: читалище „Априлов – Палаузов“, църква „Св. Троица“, Априловската гимназия, БАН – София, ЖБД „Майчина грижа“, Писателския съюз, изграждане на родилен дом в Габрово, две училища, два моста, общински жилища и др. Не са забравени и работниците от предприятието – за тях са предвидени средства при старост или болест, под формата на пожизнена пенсия.
Завещанието на Никола Конкилев. 30 дек. 1946 г.
Житейската философия на Кольо Конкилев изразяват думите му на последната страница от завещанието:
„Целия си живот прекарах в труд. Годините след 1935 год. посветих изключително на изграждането и организирването на „Балкан“ АД Памукопредачница, Габрово, за да може то да бъде основата на приходите на фондацията. Живях скромно. Работих усърдно. Всичко земно оставям в полза на обществото, за да бъда последователен на моята почтенна, безкористна и скромна политическа борба за народно добруване.“
След 9 септември 1944 г. Кольо Конкилев остава председател на УС, а съпругата му Нацка Конкилева е управител на дружеството. Те остават на тези позиции до национализацията, но под т. нар. „работнически контрол“ на профсъюзната и партийната организации в предприятието. За собствениците на частни предприятия обстановката вече не е благоприятна за стопанска дейност и за обичайния начин на живот. Кольо Конкилев е под наблюдението на новата власт, срещу него се събират сведения от доноси на различни лица – бивши работници в предприятието, жители от района и др. В тях се отбелязва, че от 1933 до 1942 г. фабриката е неколкократно разширявана, изградени са много сгради и постоянно се внасят нови машини, което е „много необичайно“. Според други, към къщата, която си построява Кольо Конкилев на възвишение над фабриката има стълба с прекалено много стъпала, което е „много съмнително“. Липсват сериозни и конкретни факти, за да се повдигнат обвинения, но това не пречи по-късно той да бъде въдворен в концентрационен лагер.
Кольо Конкилев пред дома си, над фабрика „Балкан“. 1946 г.
Освен индустриалец Кольо Конкилев е активен общественик: член на Габровския общински съвет от февруари – декември 1920 г., ноември 1924 – февруари 1929 г. и март 1933 г., на дружество „Юнак”, подпредседател на „Комитет 1 май 1876 г.“ до 1935 г., а през 1940 г. негов председател, член на Варненската търговско-промишлена камара. Като политическа принадлежност, той е член на Радикалдемократическата партия и привърженик на Демократическия сговор.
Всичко това дава повод на новите управляващи Кольо Конкилев да бъде обявен за „народен враг“, но най-вече защото е авторитетна и влиятелна личност. Особено тежко става положението му след национализацията на частните предприятия и банки (23 декември 1947 г.). От 1949 до 1953 г. Конкилев е въдворен в трудово възпитателно общежитие (ТВО). Преминава през концлагерите в с. Николаево, Добрево, Ножарево, по-късно е преместен в ТВО Белене (24 юли 1950 – 6 октомври 1953 г.). Отново е арестуван през 1956 г. и изпратен в Белене. Тук заболява и умира в болницата в Свищов на 23 април 1957 г., но датата на смъртта му не е съвсем изяснена. Гробът му и до днес остава неизвестен.
През 1948 г. предприятието на Никола Конкилев е преименувано на Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Балкан” – Габрово. Към него са присъединени още няколко бивши фабрики и на 1 ноември 1958 г. предприятието се влива в ДИП „Васил Коларов” – Габрово. На неговата територия се създава Държавен памуко-текстилен комбинат (ДПТК) „ВАСИЛ КОЛАРОВ“ – Габрово. Днес приемникът му, фирма „МАК” АД – Габрово, е единственото работещо текстилно предприятие в града.
Държавен памуко-текстилен комбинат „В. Коларов“ – Габрово. 60-те години на ХХ в.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово