Никола (Кольо) Конкилев е роден в Габрово на 6/19 април 1888 г. в семейството на Христо Конкилев и Донка Паякова, като най-голям сред двама братя и пет сестри. Баща му е виден габровски гражданин: член на революционния комитет в града, създаден от Васил Левски, подвойвода в четата на Цанко Дюстабанов, опълченец. След Освобождението е член на Общинския съвет, кмет на Габрово, народен представител, член и почетен председател на Демократическата партия в града. Той е сред първите габровски индустриалци – собственик на чаркове за гайтани, съдружник във вълненотекстилни фабрики и един от основателите на Събирателно дружество „Троица” за производство и търговия с прежди, шаяци и гайтани.
Първоначално Никола Конкилев учи в Палаузовото училище, след което продължава в Априловската гимназия, но е изключен за непокорство. Изпратен е от баща си в Германия, където получава добро образование и практически опит – работи в текстилна фабрика, за да добие представа за производствения процес, учи във висшия отдел на търговското училище в Лайпциг (1904/1907 г.), след това работи в пасмантерийна фабрика и специализира в Белгия. По-късно, когато е собственик на фабрика, опитът му помага само по пушека на комина да разбере как работи котелната инсталация и да даде указания на огнярите.
След завръщането си в родината, Никола Конкилев отбива военния си дълг в армията (май 1909 – 1 януари 1911 г.). От 16 април 1911 г. е назначен за управител на фабрика „Троица“. През 1912 г. заедно с баща си регистрират собствена фирма „Христо Конкилев и син”. Верен на дълга си, Никола Конкилев участва във войните за национално обединение (1912/1913 г. и 1915/1918 г.) в 23-ти пехотен Шипченски полк.
Никола Конкилев (6/19 апр. 1888 – 23 апр. 1957 г.).
След Първата световна война Кольо Конкилев отново се включва в управлението на АД „Троица”. От 1922 г. износът на гайтани за Турция, Гърция и Сърбия намалява, което го кара да пренасочи дейността на фирма „Христо Конкилев и Синове” към пасмантерийно производство, като продължение на гайтанджийството. Първите опити започват през 1923 г. с производство на копринени гайтани и шнурове. По-късно производството е разширено, като към него се присъединява и брат му Цоньо. Изградена е специализирана постройка на модерно уредена пасмантерийна фабрика, наречена по-късно „Хрикон“ (по инициалите на баща им) на тяхно собствено място, край река Янтра (зад жил. блок „Рачо Ковача“).
Фабрика „Хрикон“ – Габрово. 1935 г.
В началото на 30-те години братя Кольо и Цоньо Конкилеви решават да инвестират печалбата от пасмантерийното производство в една модерна памуко-предачна фабрика. Тя е изградена на терен в местността „Клисурката” (днес фирма „Мак“ АД). Активна роля в подготовката, организацията и строителството на фабриката отново има Кольо Конкилев. През ноември 1933 г. са монтирани и пуснати в действие доставените от Германия машини, съоръжения и апарати. Постепенно фабриката се разширява и увеличава производството си. На 10 ноември 1934 г. е основано Акционерно дружество “Балкан” – памучна предачница – Габрово, което дава и името на фабриката. На 30 април 1935 г. Никола Конкилев излиза от „Христо Конкилев & синове“ АД – Габрово, което става собственост на брат му Цоньо заедно с фабрика „Хрикон“.
Памуко-предачна фабрика „Балкан“ АД – Габрово. 40-те години на ХХ в.
Като индустриалец Никола Конкилев притежава опит и знания, които му позволяват да анализира развитието на памукотекстилния бранш в България. Той призовава Управлението на БНБ да подпомогне съществуващите български памуко-предачни фабрики, за да станат рентабилни и да задоволят нарастващите нужди от прежди на тъкачниците. Идеите си за инвестиции в бранша отстоява в писма до ген. Тодор Радев и председателя на Варненската търговско-индустриална камара. Той е добре запознат със стопанската политика на други държави и дава примери с Турция и Япония, където държавата подкрепя и дава предимство на националния капитал, с цел максимална стопанска мобилизация.
Своите разбирания за развитието на едно успешно предприятие Кольо Конкилев се опитва да реализира в собствената си памучна предачница „Балкан“. Неговата мечта е да изгради предприятие с пълен цикъл на производство (комбинат), в което суровият памук да се преработва до завършени текстилни изделия – платове, долни и горни дрехи. Всичко това той планира предварително и вижда осъществено в годините. Сградите на бъдещото предприятие, които се проектират, са нанесени на голям план, закачен в неговия кабинет. Освен модерни производствени сгради се предвиждат комплекс от работнически жилища с баня и басейн, столова, просторна градина с дансинг, зимен салон за увеселения на работниците, голяма сграда за библиотека с научна, техническа и художествена литература. Голяма част от печалбите на фабриката се инвестира в нейното разширяване и модернизиране.
Никола Конкилев в кантората на фабрика „Балкан“. 1936 г.
Тези идеи не се реализират във времето, поради различни проблеми – остри разногласия между братя Конкилеви, последвани от продължителен съдебен процес, началото на Втората световна война, последвалите политически промени и смяната на обществения строй в страната след 9 септември 1944 г.
Следва продължение!
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово