Непосредствено след национализацията на частните предприятия през 1947 г., Габрово става център на две големи Държавни индустриални обединения: „Памучна индустрия” (ДИОПИ) и „Вълнена индустрия” (ДИОВИ). Те започват да действат от м. февруари 1948 г.
Съобщение за създаването на Държавно индустриално обединение “Памучна индустрия” (ДИОПИ) – Габрово. 2 април 1948 г.
Първото обединение обхваща общо 119 памукотекстилни, трикотажни и пасмантерийни предприятия от Плевенска, Русенска и Варненска области – без град Плевен. Освен от Габрово, в обединението са включен и предприятията от Трявна, Севлиево, Дряново и В. Търново до Добрич и Силистра. За директор е назначен Гатьо М. Ковачев. Другите две държавни обединения „Памучна индустрия” са в София и Пловдив.
ДИО „Вълнена индустрия” – Габрово обхваща цяла Плевенска област, с общо 101 вълненотекстилни и коприненотекстилни предприятия. Обединението осигурява връзката между предприятията и Министерството на индустрията и занаятите. За директор е назначен инж. Стефан Д. Петков.
Определянето на Габрово за център на двете обединения е признание за традициите и значението на града за регионите от Централна и Североизточна България.
Скоро се оказва, че липсват достатъчно подготвени хора, верни на Българска работническа партия (комунисти) (БРП (к), които да поемат ръководството на индустрията. Налага се Околийският комитет на БРП (к) – Габрово да разреши използването на бившите индустриалци – инж. Филип Пройнов, инж. Цветан Пенчев, Борис Кунев, Петко Бояджиев и др., които познават производството, без да ги слагат на отговорна работа. Те са привлечени като специалисти, но с условие да не са в бившите си фабрики.
Основната задача на новите стопански обединения е да окрупнят по съветски образец съществуващите предприятия, без което не може да се наложи планова икономика, ефективен контрол и ръководство на дейността им. От април 1948 г. се пристъпва към уедряване на малките предприятия, като машините и работниците им се прехвърлят към по-големите, т. нар. базисни. Сменени са имената на почти всички действащи фабрики – за да се скъса с „тъмното минало“.
За базисни в памукотекстилната промишленост са определени шест предприятия. ДИП „Васил Коларов” (бивше „Димитър Пенчев” АД) и „Балкан“ (основано от Никола Конкилев) от предачни се преустройват в тъкачни. В периода 1948 – 1949 г. към тях се присъединяват общо 25 по-малки предприятия. Те са основата на създадения през 1959 г. комбинат. Днес, приемник на бившия ПТК „В. Коларов“ е фирма „Мак“ АД – единственото все още действащо текстилно предприятие в Габрово.
Памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“ през 60-те години на 20 в.
Във вълненотекстилната индустрия също се извършва ускорено уедряване. По време на реконструкцията, само между предприятията от ДИОВИ са демонтирани, пренесени и монтирани 1 352 машини и съоръжения. Основната част е разместена между габровските предприятия, друга е изнесена извън града.
Предвижда се, след окрупняване на предприятията, да се създаде едно обединено предприятие – комбинат, което да погълне всички останали. През август 1948 г. в Габрово има 14 вълненопредачни и тъкачни предприятия. Започва подготовка за изграждане на голям вълненотекстилен комбинат на нова производствена площадка. Това е подкрепено лично от министъра на индустрията проф. Петко Кунин, който проявява голям интерес и няколко пъти посещава Габрово за уточняване на различни въпроси. Мястото на бъдещия комбинат е определено на територията на цех „Девети септември“ (бивша фабрика „Ив. Хаджиберов”), в северната част на града. Планира се всички останали предприятия да бъдат закрити и използвани за други цели. Някои от тях трябва да станат почивни станции или складове, а бившата фабрика „Александър“ е определена за Музей на текстилната индустрия в Габрово.
За добро или за лошо, нищо от това не се осъществява, тъй като започва период на борби и чистки в управляващата БКП (1948 – 1953) и преследване на „врага с партиен билет“. Начало дава процесът срещу Трайчо Костов и последвалата му екзекуция. Министър Петко Кунин изпада в немилост и е снет от постовете, които заема. Изключен е от БКП за „вражеска дейност” и по-късно е съден като „съучастник” на Трайчо Костов. През 1949 г. ДИО „Вълнена индустрия” – Габрово е ликвидирано и предприятията преминават на подчинение към обединението в София. С това въпросът за изграждане на вълненотекстилен комбинат през 1948 – 1949 г. е приключен. Така безславно приключва едно дело, подето с голям ентусиазъм.
Подобна реорганизация е проведена и в памукотекстилния отрасъл. От 26 февруари 1949 г. трите държавни индустриални обединения на памучната индустрия в страната престават да съществуват. Създават се две нови обединения, базирани в София.
От 31 октомври 1949 г. остава само едно ДИО „Памучна индустрия“ към Министерството на индустрията. С това управлението на памукотекстилния отрасъл окончателно се централизира и изцяло се съсредоточава в София.
Вълненотекстилен комбинат „Георги Генев“ – цеховете „Девети септември“ и „Апретура“ – единствените нови цехове, изградени през 60-те години на ХХ в.
През следващите десет години (1949 – 1958) продължава окрупняването на габровските текстилни предприятия, разместване на машини и съоръжения, реорганизация и оптимизация на персонала. Част от останалите фабрики са закрити.
От началото на 1959 г. са създадени два държавни комбината: „Георги Генев” – включващ оцелелите вълненотекстилни предприятия, и „Васил Коларов” – останалите памукотекстилни. През цялото си съществуване, до 90-те години на ХХ в., те се състоят от отделни цехове – бивши частни предприятия, разпръснати из целия град.
Днес вълненотекстилната индустрия, която прославя Габрово като „Българският Манчестър“ (1882 – 1947) и определя неговото развитие повече от 100 години, вече не съществува.
Сградите на ВТК „Георги Генев“ в началото на ХХI в.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово