Жената носи безсмъртието на човешкия род. Чрез нея се зачева, носи, подхранва и възпитава човекът. Затова нашата майка е най-скъпото и мило същество на земята. Първата наша дума е сладкото име „мама“, първата наша хапка е нейното мляко и най-свидният ни спомен е нейният физически и духовен образ. Срещу нейното величие стои смъртта, която безжалостно иска да ѝ отнеме рожбата в най-съдбоносния миг – раждането. Ето защо открай време се е наложило да ѝ помагат.
Днес това вършат акушери и акушерки. В миналото това са вършили по-възрастни жени, майката или свекървата на невястата, а по-късно и опитни жени, които народът нарича баби.
Нашият народ като израз и висока оценка и благодарност към всичките баби – акушерки им е определил ден, който нарекли Бабинден – 21 януари. Тоя „женски празник“ се празнувал тържествено и шумно в миналото в Габровско.
Рано сутринта на празника бабата спохождала домовете, в които е бабувала, тя носела със себе си червена вълна, мед и просо. Окъпвала детето (ако е пеленаче), мазвала малко мед на челото му, залепвала от вълната и разпръсвала просото благославяйки:
„Да се румееш кат таз вълна,
да се гоиш кат туй просо,
да се роиш като пчели на пчелишник.“
Сутринта на този ден всички майки, които са родили през годината се събирали при своята баба, заедно със своите рожби. Гощавката се правела в дома на бабата, но храната била приготвена от младата невеста, на която бабата е оказала родилна помощ. Те носели обреден хляб, храна, вино, ракия или някой друг подарък. Родилката с уважение целувала ръката на бабата като и дарявала своя принос. Бабата за отплата помазвала с мед смесен с просо устата, челото и бузите им, за да бъдат „сладки и обичани“ като меда и плодовити „като просото“.
Някъде по селата им лепели бяла вълна от къделята, за да остареят и побелеят като къделята.
След като се съберат всички родилки започвала гощавката и благословиите за здравето и благополучието на новородените. Бабата запявала:
„Череша си род родила,
от род се потрошила,
на дървото суро пиле,
току пее та нарича…!“
Или: „Вали, вали дъжд,
да се роди ръж,
да си купя мъж,
вали, вали росице,
да се роди пшеница,
да си купя женица…!“
На трапезата мъже не се допускали. Казват на бабинден кокошка пее. Жените са свободни и пийнали излизали на двора да играят, само там се пускат мъже гайдари или гуслари. Веселбата ставала все по-оживена и радостна. Следобед бабата канела мъже и веселбата продължавала. Бабата – царицата на деня облечена и пременена, се закичвала с две китки здравец и босилек, доволна и засмяна повеждала хорото. Накрая минавала през цялото село и на реката върху главата ѝ изливали чаша вода, след което с песни и свирни я отвеждали отново в дома ѝ. В разгара на танца тя се откъсвала от общия поток и заставала в средата. Донасяли ѝ решето с просо и тя започвала да сее, за да се множат децата като просото. Изведнъж някоя родилка се провиквала:
„Тя е къпала децата ни, хайде сега нея да окъпем…!“
Друга се провиквала: „Недейте я къпа, ще я откупим…!“
Защитницата вземала решението да я откупят и тръгвала да събира пари от гостите.
В някои села се срещали варианти да се сее просо през решето и на трапезата, а други къпят (измиват) бабата на кладенеца „за хубост и здраве“. В с. Торбалъжи, Габровско например, като излязат навън, натоварват бабата на шейна, къпят я, а след това мъжете я крадат – жените я откупуват, пеейки песни, с които ушите ти се зачервяват от срам! На тоя ден в село Боженци натоварвали най-старата баба на шейна, която се теглела на ръце до герана. Там наплисквали бабата с вода, увивали я в одеало и я връщали в къщи, където се „правело“, както навсякъде, гости.
Така до късно родилките прекарвали деня при своята баба, която тачели като своя втора майка.
Автор: Илия Димов – екскурзовод в Регионален исторически музей – Габрово