Експозицията „Габрово и габровци” представя развитието на Габрово като селище на съвременната му територия. Най-ранни свидетелства за съществуването на Габрово на сегашното му място дават останките от черквата „Св. Петка”, изградена през 30-те години на XIII в. с намерените в некропола край нея накити и керамика. След османското завоевание местното население е включено в една от категориите население със специално предназначение – дервентджиите, представени чрез тяхно хладно и защитно въоръжение, както и възстановка на облика на дервентджия от късния ХVІІІ-нач. на ХІХ в. Дервентджийските привилегии позволяват през вековете да се запази чисто българския етнически характер на местната територия и да се поддържа народностното самосъзнание. В Габрово се преписват ръкописи на Търновската книжовна школа, най-старият от които е пергаментов фрагмент от Паримейник. Османските данъчни регистри дават ценни данни за селището, където то се появява в края на ХV в. От средата на XVI в. започват да се обособяват нови социално-стопански групи, за които основен поминък стават домашните текстилни занаяти, железарството, кожарството, дърводелството, грънчарството. Специализирани местни занаяти са златарството, копринарството, тюфекчийството. Тяхното развитие представят сребърно съкровище от село Армени и сокайни шевици, копринени платове и прежди. Особено се откроява експонираното сокайно забраждане, най-пълното от българските музеи. Богато орнаментираните шишанета, ятагани, пищови илюстрират габровското производство на огнестрелно и хладно оръжие, достигнало най-голям разцвет през ХVІІІ – първата четвърт на ХІХ в. Широката палитра от занаяти позволява задоволяване не само на местните нужди, но е възможност за развиване на търговска дейност в цялата Османска империя, а от средата на ХVІІІ в. и в европейски страни. Представените търговските печати и пръстени-печати са своеобразни визитни картички на всеки по-издигнат в социално отношение габровец.
Габровското гражданско общество през Възраждането се самоорганизира и чрез трите си общини – градска, църковно-религиозната – създава собствена българска власт, паралелна с турската. През май 1860 г. Габрово се администрира като самостоятелна каза (околия). Много интересен е трисъставния печат на общинското управление. Търговски документи, издания на книги, както и лични вещи на чорбаджията Илия Видинлиев символизират участието на предприемчивия габровец в управлението на селището и са свързани с паметната 1860 г. Като църковно-религиозна община, Габрово спада към Търновската епархия. Канонизираните габровски светци Дамаскин Габровски, Лазар Дебелдялски и Онуфрий Габровски са мъченици за православна вяра. Основателят на габровските Соколски манастир и Девическия манастир e архимандрит Йосиф (след 1860 г. – архиепископ Йосиф Соколски), водач на българите-униати в Цариград в борбата за църковна независимост. Свидетелство за религиозната благочестивост на габровци е поклонническият йерусалимски колан с надпис „Хайфа-Полис – 1807 – Йерусалим”. Документални свидетелства разкриват важни моменти от развитието на просветното дело в Габрово, свързано с откриването на Габровското школо (първото новобългарско училище) през 1835 г. откритото през 1873 г. Главно мъжко училище, след Освобождението Априловска гимназия. Експониран е уникален ръкопис на Неофит Рилски, първият учител в Габровското училище и съставител на първата граматика на българския език.
Участието на габровци в националноосвободителните борби има многовековни традиции. В Априлското въстание участва Габровската чета с войвода Цанко Дюстабанов, която води общи действия с въстаналите севлиевски села. Експонирани са ятаган на Ц. Дюстабанов, оръжейно снаряжение и дневникът на Георги Бочаров – писар на четата. Габрово е българското селище с най-голяма заслуга за освободителните действия в последвалата Руско-турска война. Експонираните документални свидетелства разкриват разностранната помощ, която неговите жители оказват на руските части и българските опълченци по време на августовските боеве (1877 г.) и зимното стоене на Шипка. Награди и вещи на опълченци от Габрово, на руски войни, както и частици от Самарското знаме свидетелстват за времето и приноса на габровци в най-значимото събитие на българския ХIХ в. – възраждането на независимата българска държава.
Експонираната кираджийската каруца е символ на пътуващия габровски търговец, който сам търси своя потребител от двете страни на Балкана, като задоволява неговите потребности, лишени от местно производство. Натрупаният преди Освобождението стопански, политически и образователен опит помага на габровци да превърнат града в „българския Манчестър” само няколко десетилетия след 1878 г. Началото е поставено с фабриката за шаяци, сукна и гайтани на Иван Колчев Калпазанов през 1882 г., първата следосвобожденска фабрика в Княжество България, чието фабрично знаме е уникат, единствено запазено в България знаме от този тип. Експонираният механичен тъкачен стан илюстрира бурното развитие на текстилната промишленост в града. Показани са картели с мостри от платове и прежди от габровски фабрики и част от 34-те медала, които те печелят от световни изложения в периода 1892 – 1910 г.
Развитието на един от водещите браншове в габровската индустрия – кожарството – е илюстририран чрез акция на кожарската фабрика на братя Калпазанови, печат за сурови кожи, мостри от кожи и знамето на едно от първите занаятчийски сдружения в Габрово – кожарското „Съгласие”. Своебразен връх и символ на възходящото индустриално развитие на Габрово през следосвобожденския перод е Пенчо Семов, който строи свои фабрики из цялата страна и развива мащабна социално-благотворителната дейност. Бюстът му е дело на скулптора Кирил Тодоров. Представен е комплект от части на сервизи, изработени за фондацията на Пенчо Семов в порцелановата фабрика „Георги Младенов и сие” – Видин. Луксозния бит на проспериращия габровски индустриалец е загатнат с вносни вещи на Тодорица х. Берова, съпруга на Иван х. Беров, който построява втората в България и първата за промишлени нужди ВЕЦ (1906 г.). В РИМ – Габрово се съхранява един абсолютен уникат – първата българска банкнота. Габровското участие във Войните за национално обединение (1912/1913 – 1915-1918 г.)е илюстрирано със снимки от превземането на Одрин, дневникът на йеромонах Йосиф Соколски от Първата световна война, единственият полкови свещеник от Габровско, както и негови ордени и медали.
На втория етаж на експозицията са представени възстановки на интериори от габровското минало. Интересни са оригиналните кахлени печки, които се появяват след Освобождението, и канапе от началото на ХХ в., принадлежало на известната габровска фамилия Карагьозови. Малка изложба представя фамилията Хаджистойчеви, една от най-известните в Габрово, свързана с борбите за национално освобождение и развитието на местната индустрия, строител на сградата на РИМ-Габрово. Тъй като музейната сграда повече от 100 години е банка, в първия интериор е представена възстановка на банкерски кабинет с оригинални мебели от 30-те години на ХХ век. В следващата възстановка е показана част от организираната през 1927 г. Първа Габровска мострена изложба с два павилиона от най-развитите местни индустрии – вълнено-текстилната (на първата габровска фабрика – Калпазановата) и от кожарската (на Момерин). Показани са и награди на габровци – ордени и медали за участие в Освободителната война и във Войните за национално обединение, както и отличия за граждански заслуги. Следващото помещение е посветено на духовния живот на габровци, който традиционно е свързан с православната църква. Много интересни са дарителските вотиви (оброци), специфичните тепелъци, амулетите с християнски и езически мотиви, при които се забелязва и турско влияние. Характерно за габровци е използването на домашни просфорни печати – т. нар. просфорници, които са неканонични, но са широко разпространени по българските земи. Представените Свети двери са част от иконостаса на църквата в с. Топлеш, изработен от поп Кою Витанов от Тревненската художествена школа. Експонираната църковна утвар от XVIII-ХІХ в. е свидетелство за ролята на църквата в мирогледа, морала и бита на местното население и за майсторството на габровските златари. В Габрово творят и няколко иконописци от местно значение. В последната зала е представена възстановка на интериор от жилището на богат габровски индустриалец.Уникален е комплектът мебели, предоставени от Иван Гунчев, на чиято фамилия принадлежат и фотоапарат „Кодак” и луксозна посуда. Тук е експонирана част от музейната колекция „Градско облекло от края на ХІХ – началото на ХХ век”. Интерес представляват фракът и цилиндърът с кутия, принадлежали на габровският индустриалец Васил Карагьозов.
