А може би и в България?
През м. януари се навършват 135 години от създаването на първата метеорологична станция в Габрово – една от най-старите в страната. Според Кратка българска енциклопедия „Начало на българската мрежа от метеорологични станции се поставя през 1887 г. от проф. М. Бъчваров, който устройва в двора на гимназията София (сега Биологически факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“) една малка метеорологична станция, която служи като център, около който малко по-късно изникват нови станции в цялата страна.“ Подобни сведения се срещат и в други издания.
Още през 1881 г. проф. Константин Иречек, като министър на народното просвещение в България, доставя от чужбина метеорологични уреди и заедно с указания за откриването и водене на наблюдения ги изпраща на гимназиите в София, Габрово, Варна, Лом и Кюстендил. Повод за това са препоръките на Втората международна метеорологическа конференция за нуждата от климатически изучавания на Балканския полуостров през 1881 г.
На 24 декември 1886 г. Министерството на просвещението (МП) издава окръжно № 6324, с което възлага на директорите да устроят при поверените им гимназии станции за метеорологични наблюдения. Директорът на Априловската гимназия в Габрово Манол Белчев и Христофор Ангелов – учител в същата гимназия по физика, приемат присърце идеята на Министерството и я осъществяват на дело. До края на годината е построена примитивна метеорологична станция наблюдателница, която на 1 януари 1887 г. започва редовни измервания. Площадката на станцията е обособена в югозападната част на двора, както се вижда на снимката от края на ХІХ в. Първият метеоролог е Христофор Ангелов. На първо време той използва не само уредите изпратени от МП, а и тия от физическия кабинет, който е първият у нас, уреден през 1872 г. от учителя Иван Н. Гюзелев.
Априловската гимназия в края на ХІХ в. В двора е отбелязана клетката на метеостанцията.
Първият метеорологичен уред се появява в Габрово значително по-рано. Това е барометър, закупен в Цариград от търговеца Георги Р. Цанков. Вероятно той е по модел на изобретеният от френския инженер Люсиен Видие в средата на XIX в. и обикновено използван за битови нужди. Г. Цанков го изпраща на 13 август 1871 г. с кратко придружително писмо до настоятелите на Габровското училище: „В пребиваването ми няколко време в Цариград, пожелах да намеря нещо любопитно и полезно за учениците и ученичките в отечеството ми Габрово и избрах приносимият до Вас малък дар – барометър. Надявам се този инструмент да послужи колко годе за познанието на някои от явления, които ни постоянно обикалят“.
Писмо от Георги Р. Цанков до Габровските училищни настоятели за подарен от него барометър за нуждите на училището. 13 авг. 1871 г.
Учителят Аврам Досев (1870-1948), физик и математик с интерес към метеорологията, пише в статията си „Метеорологическа станция“ в „Первий годишен отчет на Държавната мъжка Априловска гимназия в Габрово за учебната 1896-1897 г.“: „По повод на това окръжно в Габрово, което се намирва на дължина 250 18′ 59“ от Гринвич (Англия) и широчина 420 52’ 10’’ е построена станция и редовните наблюдения са почнали от 1 януари 1887 г. Най-напред станцията е била заведена от Христофор Ангелов, сетне от 1 септември 1888 до 1 септември 1895 г. Никола Дуков преподавател по физика в същата гимназия, после от П. Харлаков, писар при гимназията, който често е замествал г-на Дукова в неговото отсъствие. От 1 октомври 1928 е бил заведующ станцията Аврам Досев, физик и след него от Алеко Стойков, математик.”
Според известния габровски краевед Илия Габровски, откритата в Габрово на 1 януари 1887 г. метеорологична станция е първата в България – с един месец по-рано от софийската. За съжаление, след 1913 г. тя не е обновявана и не е снабдена със самопишещи измервателни уреди. Наблюденията на площадката в Априловската гимназия се извършват до осемдесетте години на миналия век от учители, а събраните сведения се изпращат в Институт по метеорология и хидрология – клон Плевен. Днес на мястото на първата габровска метеорологична станция се намира новото крило на Априловската гимназия.
Любознателността на габровци и интересът към метеорологията се засвидетелства и от наличието на домашни метеорологични уреди. Един от тях е съхраняваният в РИМ – Габрово стенен механичен барометър, принадлежал на индустриалеца Иван Хаджиберов (1856-1934). Уредът на Хаджиберов е от края на 20-те години на XX в. и е израз на неуморния му стремеж да бъде в крак с техническия прогрес в ерата на модернизацията. Вероятно и други габровци са притежавали подобни уреди, включително т.нар. домашни метеостанции – комбинация от термометър, барометър и хигрометър (влагомер).
Стенен механичен барометър, притежаван от големия български индустриалец и дарител Иван Хаджиберов (1856-1934)
Преди години на община Габрово е монтирана съвременна дигитална метеостанция. Собствена мобилна станция за измерване на климатичните условия притежава Професионалната гимназия по строителство преди да бъде закрита. Това е свързано с практическа необходимост – силната зависимост на строителните дейности от атмосферните условия и влиянието на климата върху целия процес. Чрез станцията могат да се следят отделните показатели на времето и това да бъде съобразено със строителството на даден обект.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово